Рут Колева и доброто тяло

Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.

Рут Колева е българска джаз, Ар енд Би и соул певица, както и активист за човешки права в България.

Снимка: Васил Германов

Защо се съгласи да участваш?

Защото темата за психичното здраве е изключително важно за мен. Като човек, борещ се с депресия от 24-годишна възраст, смятам, че тази тема за жалост в България е до голяма степен табу, а е проблем, засягащ всеки 4-ти човек в активна възраст в Западния свят. Тези проблеми трябва да се обсъждат, да се проявява разбиране и да се дава подкрепа.

Кога за първи път осъзна, че си жена и имаш женско тяло? Кога забеляза тялото си?

Не знам кога точно е било, но от малка съм научена, за разликите между момчетата и момичетата. Усетих се като жена може би на около 18-19 годишна възраст, когато започнах да осъзнавам вниманието, което получавам и да чувам коментари за бюста си. Да си призная, никога не ми е било приятно и това е и причината винаги да се опитвам да крия тази част от тялото си. Не харесвам да се чувствам като обект или предмет, за мен винаги е било водещо това да бъда възприемана чрез своя талант или мисъл.

Как се промени отношението ти към тялото ти през годините? Имала ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство?

Винаги има такива моменти и винаги съм имала притеснения, но съм се опитвала да намирам мир в това да се чувствам и да бъда естествена. С годините може би придобих някаква защитна реакция, с която да се пазя от това, да бъда обект на снизходителност, защото съм жена.

Кои са вярванията, убежденията и чертите на характера ти, които са ти носили под някаква форма дискомфорт или страдание, върху които си работил усилено, за да промениш или са се променяли с времето от обстоятелтвата около теб?

Имам много силно чувство за справедливост и не понасям неправдата. Това ми е носило страдание, защото често съм срещата неразбиране и укор. Понякога мисля, че оставям много грешно впечатление у хората за това какъв човек съм. Някои мислят, че съм бунтар, нестабилна и дори скандална. А честно казано нито едно от тези неща не е вярно.

Каква е връзката ти с емоциите, които изпитваш и усещаш ли как се манифестират в тялото ти? Колко важно е за теб човек да може да назовава и говори за емоциите?

Човек трябва да може да говори открито за емоциите си и за психичното си състояние, без да се страхува, че ще бъде заклеймен като „луд“, „куку“, „психо“ и тн. С нивата на стрес, с които живеем в днешно време, кривата на дигиталния свят и всички проблеми в световен мащаб, трябва да осъзнаем, че не сме машини или роботи и не можем да издържаме на всичко това стоически. Също така, алкохолът не е решение и е много лош съветник. В България се „самолекуваме“ срещу стрес, тревожност и депресия с алкохол,  което е очевиден проблем.

Имало ли е моменти, в които не си можела да се справиш с емоциите и си имала нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?

Може би са толкова много, че не мога да ги изброя. Отлага съм ангажименти, имала съм проблеми с храненето и съня. Чувствала съм, че все едно нищо няма смисъл и все пак съм намирала сили да преборя демоните си. Да живееш с тревожност и депресия може да бъде абсолютно инвализиращо и най-страшно е, когато хората наоколо изобщо не разбират какво ти е и единствената им реакция е „излез в парка“, „качи се на Витоша“, „сипи си едно малко“ и куп други безполезни и дори вредни съвети. Помощта и спасението за мен бяха в това, че намерих сродни души, които знаеха и разбираха през какво минавам и бяха с мен на телефона във всеки един момент, в който имах нужда да поговоря с някого и да премина през поредната криза.

Kакво е отношението ти към майчинството? Необходимо условия ли е, за да се чувства една жена реализиране? Има ли за теб часовник? (има много теории, които потвърждават или отхвърлят съществуването женски биологичен часовник, скоро пък четох изследване, което предполага, че предменструалният синдром е част от градската митология, което сме интровертирали и затова съществува, без да има медицинска обосновка за него)

Не мисля, че е необходимо условие, но все пак има биологичен фактор, който се проявява при много жени. Не знам какво наричаме „часовник“, една жена трябва да стане майка, ако желае това, в момента, в който се чувства готова. Медицината е достатъчно напреднала за да може да си го позволи и на по-късен етап. Това е лично и много сакрално и в никакъв случай не желая да вменявам мнение на някого по темата.

С какво асоциираш понятието лудост. Какъв е първият ти спомен от среща с ненормалността и отношението към нея?

Нямам спомен за първата ми среща с лудостта, но мога да кажа, че бях отгледана в среда, която в следствие на комунизма, бе възпитана и възпитаваща, че лудостта е „голям ад“, „голям проблем“, „голям недъг“ и „срам за семейството“. В последствие разбрах колко грешни са били тези възпитателни модели и каква травма са оставили у мен в момента, в който се чувствах нестабилна и част от въпросната ненормалност.

Какво означава за теб „психически здрав“? Кои са факторите, които според теб добринасят за този аспект от добруването или съответно – за влошеното му състояние?

Психически здрав няма двусмислени значения, но много хора си мислят, че са психически здрави, когато в действителност не са. Както споменах по-рано проблемът с алкохола, който е неизменна част от българския бит е ясна индикация за болест на психиката. Един психически здрав индивид е спокоен, балансиран, хранещ се здравословно, с добър сън и режим и водещ активен начин на живот.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?

Това е нашият храм и нямаме друг дом освен него. Трябва да го ценим и почитаме като най-святото нещо, което ни е дадено безусловно.

Цялото интервю ще намерите в Проект „Кожа“.