Самотата е едно от най-дълбоките човешки страдания. Понякога сме самотни физически, понякога духовно… Самотата води със себе си страх, тревога, депресия и слаба самооценка.
Самотата ни лишава от задоволяването на такива базови човешки потребности, като чувството за свързаност с другите хора и чувството за собствената ни значимост за тях.
Самотата понякога изглежда непреодолима… и това е илюзия.
Защото самотата не е липсата на интерес от другите хора –самотата е липсата на интерес към себе си.
Ние винаги сме заобиколени от нещо: хора, животни, растения, микроорганизми, природни явления, човешко творчество, цялата Вселена… Нашия интерес към тях позволява да ги забележим и да ги опознаем.
Интересът винаги е свързан с нашата способност към познанието, нашите природни дарби. И всеки от нас си има своя талант към опознаването и преобразуването на света.
Ако се чувствате самотни,
просто не успявате да откриете този талант, който да ви свързва с другите хора и Вселената.
В детството това се постига чрез различни игри – ние пробваме много неща, докато не се спрем върху нещо, което ни привлича най-много. Тогава формираме връзката си с хората, увлечени по същото нещо, формираме знанията за този феномен на живота, накрая формираме уменията да го използваме – тези умения предизвикват в другите интереса към нас.
Понякога едни умения са по-интересни за обществото, другите – по-малко. Така е, защото невинаги можем да преценим правилно какви възможности ни дава едно или друго човешко умение. И вашата задача е да търсите познавачите, да убеждавате, че това, което обичате и можете, е важно и нужно. И неслучайно народната мъдрост ни казва:
„Търсете и ще намерите“.
Всяка голяма река започва от малък извор, всеки голям път започва от първите крачки. Важното е да не спирате да се движите в правилната за вас посока!
Още от Ирина Недялкова на: effecenter.com
0 Коментара