Сигурна съм, че щяхме да бъдем далеч по-дашни, ако можеше да не се грижим постоянно за обезкосмяването. Една моя приятелка съвсем съзнателно не си епилира краката, когато отива на първа среща или на онзи тип поредна среща, в който е решила, че не трябва да му пуска, независимо колко неудържимо я влече. Няма по-голям блюстител на морала от космите по прасеца, бедрата, да не говорим за глезена. Ако мъжете подозираха колко наши главоболия, колко капризи, колко истории за умората ни в края на деня сме им разказвали само за да не допуснем този ужас – да видят и да напипат малките връхчета на естетическото ни несъвършенство…
Друга приятелка се озова чак в “Пирогов” заради страстта си, нагло избухнала, без да се съобрази с часа й за козметик. Случайно срещнала в един бар мъжа, с когото наскоро имали драма и се правели на разделени. От дума на дума, от поглед в поглед, решили, че е тъпо да продължават да си се сърдят, и се отправили към дома му. Но на стълбището тя се сковала от ужас и хукнала като бясна нагоре. Влетяла в апартамента, заключила се в банята и започнала да извършва манипулацията по обезкосмяването. Той чукал по вратата, настоявайки да се изкъпят заедно.
Докато надвиквала водата: “Ей сега”, и бързала, за да не я хване в космата издънка, се подхлъзнала, вратата на душкабината се сгромолясала върху нея, така че тя нито можела да мръдне, нито той можел да влезе, за да й помогне. Цялата работа приключила с разбита врата на баня, леко наводнение, прорези от самобръсначката и съчувстващите погледи на сестрите от “Пирогов” към момичето, което явно е било пребито… Така де, версията с подхлъзването в банята са я чували толкова много пъти, че тайно й пъхнали в джоба визитка с телефона на център за борба с насилието.
И аз съм правила постановки в стил “искам да остана сама”, “ще ставам рано”, “имам работа”… само за да не прибягвам до спешната помощ на самобръсначката в онзи период, в който с мъка в сърцето трябва да изчакаш нужната дължина, за да “ги хване колата”.
точно в такива моменти съм оставала потресена от праисторическия факт, че
напук на цялата еманципация и освободени нрави
архетипът на ловеца в мъжа никога не е изчезвал. Колкото и да са дългогодишни отношенията помежду ви, колкото и да е сигурен в отношенията си с теб, изчезнеш ли му под носа, когато иска да те чука, нещо в него прещраква. Сякаш превключваш радиото от чалга на изтънчен джаз. Пита те как си, от какво имаш нужда, сеща се, че напоследък правят феноменално красиви букети, спомня си името на любимия ти парфюм, някои стигат до крайни мерки – коли, апартаменти, пътешествия до екзотични острови, предложения за брак. Когато сексът им виси на косъм, започват да ловуват.
Впрочем обратното също е вярно – колкото по-бързо му дадеш, колкото повече му угаждаш, колкото повече си казваш: “Ако ме обича, космите по краката ми са последното, което би го притеснило”, толкова повече се лъжеш. Няма да воюва за теб, сори. Няма значение колко ризи си му изгладила днес, няма значение колко вкусна манджа си сготвила (това, дето любовта минавала през стомаха, е някъде “четвърто” ниво в скалата на неговата виртуална игра на взаимоотношения), няма значение, че “в отношенията ви има много по-важни неща от секса”. Със сигурност има и, да, те са важни. Но ако случайно искаш да те желае и като жена, ако искаш неговият “войник” да отдава чест, щом чуе гласчето ти по телефона или щом те зърне, трябва да му осигуриш илюзията “ти гониш”. Ами ако не те подгони? Тогава и да си направиш силиконови долни устнички като Памела Андерсън, няма смисъл. Той не е твоят тип ловец. В света и бездруго има достатъчно много страдание, което не можеш да контролираш, за да прибавяш към него и неуважение към самата себе си. Това поне е само под твой контрол.
Кажи и за бельото
настоя една приятелка, докато си говорехме за “косматите тактики”. Какво за бельото? Ако си с кофти бельо, за нищо на света не му се показвай. Това е ясно. Има си бельо за пред хора (дантели, коприни, корсети, връзки, жартиери, копринени шортички и прашки) и друго. Въпросът е защо изобщо на някого му минава през главата, че това, другото, ежедневното бельо може да бъде кофти? Има повече магазини за бельо, отколкото за хранителни стоки и след като си купуваш женски списания, имаш пари за бельо. Точка. Големите, мъжки тип гащи, които носи Кари Брадшоу в сериала “Сексът и градът”, са fashion. И впрочем отиват на жени, които са слаби точно по този начин, по който са слаби Сара Джесика Паркър и Нина Николина например. Те са за случаите, в които се разхождаш вкъщи по “кюлоти”, или за да се подават от строго определен тип джинси, или за пред камерата на този конкретен телевизионен сериал. Над този неин образ с мъжките гащи са умували дизайнери и са плащали рекламодатели. Не си прави експерименти, освен ако някой стилист съзнателно не те облече така за модна сесия. Толкова за бельото. То има своята еротична роля в секса, но през останалото време ти служи повече за твоето собствено самоуважение и комфорт. По-деликатният въпрос е –
каква да бъде хавата под бельото?
Или както питат козметичките: “Само бикини зона или махаме всичко?” “Всичко”-то предполага една закачлива ивица окосмяване над цепката и надолу – “нищо”. Не всички жени се чувстват комфортно в този “Лолита style”. Имам приятелка, която е бясна на модата по пълното обезкосмяване. “Всичко тръгна от порноканалите и списанията като Playboy – защо някой трябва да ме задължава да се чувствам като порноактриса. Имам чувството, че ако го направя, ще остана беззащитна.” Впрочем има и мъже, които мразят цялата тази работа или поне мразят жените им да го правят (иначе гледат и порноканалите, и списанията). Мъжът от едно приятелско семейство отказа да види и да докосне жена си, докато “щетата” не беше възстановена от времето. А тя се амбицира да я хареса така, гонеше го, насила му хванала ръката и я пъхнала между краката си. Тогава той “си взел шапката”, отишъл да се напие с приятели и не й говореше сума ти време.
Пълен отказ.
Стана ми интересно и поразпитах разни мъже от чат форумите в интернет как се чувстват с напълно обезкосмена жена. Натрапващият се коментар беше: а) “Имам чувството, че съм педофил”; б) “Тя, изглежда, е станала лесбийка.” Писателят Хенри Милър сравнява тази “прическа” с мъртва мида. А щастливата проститутка Ксавиера Холандер казва така: “Онова, което очарова мъжете по отношение на женското хълмче, е елементът “имаме нещо общо”. Жената навсякъде е гладка и изведнъж се оказва, че има едно място, където прилича на мъжа.
Обаянието му може да се дължи и на факта, че по принцип окосмяването напомня нещо животинско, което пък предполага необуздан секс.
Но мъжете, които харесват жената да бъде постоянно гладко обръсната, може би наистина искат тя да изглежда беззащитна и уязвима, защото нищо не изглежда по-крехко от гладкото яйце.”
Приятелката ми, която имаше проблеми с мъжа си, когато го направи, всъщност беше очарована. От години не бях виждала толкова палав пламък в очите й. Може би това е бил ефектът на възторг от разчупената норма (тя е над 40 г.), от идеята, че е направила нещо дръзко. Факт е, че определено живна – накупи си красиво бельо, обувки с високи токове, започна да разголва пъпа си, реши проблема с цялостното си обезкосмяване чрез фотоепилация (уникален начин да се почувстваш прероден) и направи нещо наистина дръзко – събра сили да напусне работата, която я отегчаваше, и сега прави онова, което винаги е искала. Депресията и страхът от старостта буквално й се разминаха на косъм. А съпругът й все повече започва да харесва “новата” си жена.
P.S. Най-хубавото женско качество е, че стремежът ни към красота, а не стремежът към сексуални завоевания може да помръдне планини от омерзение, скука и обида. И да се родим за нов живот, като усетим гладката си кожа след епилация, като променим прическата си, като се възхитим на новото си бельо и извивката на глезена в обувките с високи токчета. Като възвърнем вкуса си към истинската женственост. Тогава и удоволствието от секса идва от само себе си.
0 Коментара