Рядко съм писала за сексуални техники. Не защото имам излишък от свян, а просто защото не вярвам, че каквото и да било гимнастическо упражнение в леглото може да свърши черната работа по същинското събуждане на сексуалната чувственост.
През първите шест-седем години след падането на девствената ми ципа сексът за мен беше в общи линии тежък физически труд, макар че идеята за интимност винаги ме е привличала. Много по-развълнувана бях от флирта, от цялата процедура по пожелаването на някой мъж, усещах сладострастните конвулсии на… хайде да го наречем тазобедрения си мускул, когато нечие желано коляно ме докосне под масата, когато силни мъжки ръце направят уж небрежен опит да ме докоснат в очакване да отвърна на поздрава „здрав, прав, корав“ с нещо от типа: „здрава, тясна, влажна“. Но аз не отвръщах бързо, а нечовешки дълго удължавах флирта защото бях останала с впечатлението, че опитите да се призове на помощ която и да е нестандартна поза и възглавница въобще не облекчават положението. Най-големият ужас беше, когато гаджето ми си наумеше, че трябва и аз да свърша. За да симулираш оргазъм, е необходима поне капка влага, иначе номерът ти просто няма как да мине. Пък и той немалко се изнервя от протриването, което го застига.
Сто процента съм покривала нормативите за фригидност.
Което по никакъв начин не се съвместяваше с ищаха ми за секс, когато не правех секс. По онова време изразих чувствата си към секса с ето този „разказ в десет реда“ (държа на името, защото е част от хубава история, започнала с това, че се хванах на бас, че мога да напиша „разказ в десет реда“):
На крачка от Вратата
Забавям крачка стъпало след стъпало. Приближавам вратата, зад която ме очакваш. Харесва ми да се изкачвам и да хлъзгам ръката си по парапета. Започвам да го чувствам като жива плът. Пристъпвам и дървото се превръща в желание.
Въздухът около мен се концентрира и аз се сливам с него от Възбуда.
Разпадам се и се събирам – звънецът, който чувам да отеква, е последният оргазъм.
Отваряш ми вратата.
Стъпвам на земята.
Оттук нататък играта е банална.
Разбира се, искаше ми се да обвиня мъжете за баналната игра – че са груби, че не са достатъчно добри в леглото, че бързат, преди да съм готова, но не можех. Защото не бяха груби. Защото в онези години си падах по момчета, които щедро ръсеха сексапил и поназнайваха техники над средностатистическото ниво. И най-вече защото аз си бях готова и на крачка от вратата. Но някъде по време на свалянето на дясната обувка нещата неумолимо се прецакваха. Влюбена съм, искам го, той ме иска – какво, по дяволите, се случва с мен? И не само с мен – много жени, с които си споделях и на които бях избрала да вярвам, имаха твърде сходен проблем. Но те бяха приели, че просто нещата със секса стояха точно по този болезнен начин. И че сменянето на позите е препоръчително, ако ти се схваща лявата (или дясната) става при мисионерската поза. Но задължително си плащаш цената за това, че не си жената каучук, с още по-ужасяващата история на дълбокото проникване в стил „крака ти върху рамото му“. И, разбира се, арогантно не вярвах на единствената жена, която твърдеше, че два часа в леглото са само приятно пътуване към същинското разтърсващо удоволствие, и някой ден, дай боже, да го разбера. Два часа, че и отгоре?!!
Да, бе! Аз пък улових ееей такава риба.
Не отричам, че сегашните двайсетина годишни момичета имат драстично по-голям арсенал от ограмотяващи помагала по въпроса с позите и оргазмите, отколкото аз и моите приятелки на финалната права на Ьд социализма, но съвсем друг е въпросът доколко това има ефекта на „Сезам, отвори се“ за съкровищницата на екстаза. Познавам едно безкрайно уморено от секса момиче на 23. Опитала е май почти всички техники от женските списания и с мъже, и с жени. Тя има много по-различен проблем. Прави секс, както хората ходят до тоалетната – приисква и се, прави го, колкото да и се махне от главата „приискването“, и продължава да си се занимава с другите неща в живота си. Наскоро ми каза: „Не виждам защо хората придават такова значение на чукането. Готино е, спор няма, но съдържанието не отговаря на опаковката. Защо трябва да приемам на сериозно нещо, с което рекламират всичко – от коли до бира.“
„А ако идея нямаш какво е истинското съдържание, ако то е нещо като единствената-магия- която-може-напълно-да-промени-живота-ти?“ Задавам и този въпрос абсолютно несериозно, все едно е „вицът на деня“. Тя дори не си даде труд да ми отговори, само ме погледна иронично в стил да-бе!-аз-пък-хванах-ееей-такава-риба… Тогава взех да я разпитвам редовен ли е цикълът и, случвало ли и се е да има невралгия… „О, и невралгия имам, и гастрит, и гъбички имам, макар че едва ли мога да различа естествената миризма на члена от тази на презерватива, и нередовен, и болезнен цикъл имам – всички гадости, за които можеш да се сетиш, си ги имам. Когато бях девствена, докторите ми казваха, че като започна да правя секс, ще се оправя. Сега ми казват, че като родя, ще се оправя. Бул шитс. Когато се влюбя, се разболявам, това е истината – сигурно ще се оправя, като престана да се влюбвам.“
Питах я за болестите, защото на нейната възраст почти всички тези гадости и аз си ги имах, а сега ги нямам, и то не защото съм родила. И не защото съм престанала да се влюбвам Нямам ги, защото още вярвам, че зад опаковката на секса (с който наистина продават всичко – от коли до бира) има и нещо друго, което се пази в по-дълбока тайна и от местонахождението на Свещения граал. И не се отчаях, че повечето рицари и рицарки на кръстоносните походи, предприети в търсене на сакралната сексуалност, се отчайват от трудността на задачата и се задоволяват с плячкосване на това, което им се изпречи на пътя. Колкото да не са капо.
Ако не бях изучила де що има световни митологии, за да си взема дипломата от университета, сигурно и аз щях да спра някъде по пътя,
под ръка с първата плячка,
която ми се стори що-годе прилична компенсация за проявената наивност да търся Еднорога.
Е, да, обаче пък няма митология, в чиито свещени ритуали да не е замесен секс. И то от палеолитния период до крал Артур, тоест до повсеместното налагане на християнските догми (нямам нищо против християнството, а само към онази част, в която някой погрешно схвана смисъла на „непорочното зачатие“ и подари като бонус схващането си в промоционалния пакет на християнството, с което прецака и мъ¬жете, и жените, и поколенията им).
Но, слава богу, някъде по трасето на клетъчната ни памет нещо в нас
помни, че сексът е мистичен и свещен
Иначе с него нямаше да могат да продадат и една-единствена биричка, камо ли порше. Предпочетох да вярвам, че статуйките на Великата богиня с преекспонирани гърди и вулва (почитта към която може да се проследи до 2 000 000 години пр. Хр. назад) не са били изваяни само защото през палеолита са нямали порноканали. Явно тази вулва и тези гърди по някаква причина са били по-култов обект на преклонение от огромните фалоси, които впрочем се появяват по стенописи и скулптури в огромния си вид някъде около 5000 г. пр. Хр. – по времето, когато бог изведнъж става мъж (съчувствам на желанието ви да проследите мисълта ми, затова ще поясня със статистика – бог е бил мъж за една четвърт от 1 процент от човешката история, а е бил жена около 99,75 на сто от останалото време. Младичък бог. Не отричам, че ми е симпатичен, но най-много му се радвам, когато слуша майка си).
Знам, че се увлякох в „богохулство“ и забравих да кажа
какво стана с първия сакрален оргазъм.
Ами, оказа се, че въобще не зависи чак толкова нито от мъжа, нито от сексуалната техника. Това стана. А връзката с моето „богохулстване“ е, че сексуалните техники са повече от прекрасни, ако имаш подръка и упътването за употреба. Можеш да го намериш и това е добрата новина. Лошата е, че ще се наложат драматични археологически разкопки на по-здрави от бетон клишета в собствената ти душа.
Малкият пропуск в сексуалните техники, които ни пробутват на всяка крачка, е, че през последните хилядолетия беше отрязана пъпната им връв с така наречените „мистерии на Богинята“. Това е все едно някой да ми пробутва философията на Кант или уравнение по квантова физика, без да ме е научил на азбуката и числата. Защото това, което през 99,75 на сто от човешката история
се е предавало от майка на дъщеря, „докато свят светува“,
е свързано с разбирането и приемането на цикъла „живот – смърт – живот“. За което пък оргазмът и раждането са най-прекрасната и единствена метафора. Имам предвид, че не са били цел и самоцел. От няколко хилядолетия майките не говорят за това с дъщерите си – в началото по разни причини, свързани с гнева на мъжките богове, а след сексуалната революция на 60-те явно са забравили какво се казва в такива случаи. Най-добрата сексуална техника е тази, която ще те принуди да си кажеш:
„А, усетих нещо, но какво беше то… тръгвам да го търся, пък каквото ще да става.“
За депресията и отчаянието, които най-вероятно ще срещнеш по пътя,
се въоръжи с митове и легенди. Архитипите имат силата да връщат живителните сили по-бързо от опаковка Prozac. Не питай как – просто приеми, че го могат. Другото хубаво е, че тръгнеш ли по пътя към съкровището, регулировчиците по кръстовищата са все уникални мъже. Е, през повечето време ще се държат като пълни задници, но това им е работата – да побегнеш от тях в пра вилната посока. Упътването за употреба на сексуалните техники наистина си струва търсенето и впрочем и на мъжете ужасно ще им хареса, защото и те отдавна са забравили за какво ставаше дума. И те са объркани, и при тях нещо не е както трябва въпреки добрата техника и въпреки, че състезателният минимум жени в тефтерчето се попълва сравнително лесно. Малкият технически пропуск може да бъде възстановен само от жените и имам улики да вярвам, че този път мъжете няма да ги спрат.
To be continued…
0 Коментара