Запознах се с Наталия Кобилкина малко преди Институтът за взаимоотношенията да отвори врати. Близка приятелка настоя да ме запознае с аргумента: „Трябва да отидем на курс при нея. Ние може да знаем това и онова за взаимоотношенията и мъжете, но тя е Рускиня, знаеш какво искам да кажа.” Да, знам какво искаше да ми каже – рускините имат някакъв вроден талант да оплитат мъжете, които желаят, в паяжината си, и то така, че той да се чувства богоизбран до сетния си дъх, а тя да изглежда горда и щастлива жена. И това не е мит. Могат го. Една от най-близките ми приятелки е рускиня, имали сме цели четири общи гаджета и, ей богу, мога да се закълна: този талант им е втъкан в ДНК-то, както усетът за ритъма на танца в гена на бразилците.
Седнахме в Motto, приятелката ми си поръча сладък десерт, а Наталия я закова: „Сладко преди обяд? Имаш нужда от нежност.” Бях готова да вляза в спор – ям сладко само в краен случай, въобще не обичам, а нужда от нежност си имам. След няколко бързи словесни откоса признах Наталия, която свърза моя избор да не живея денонощно с мъж с по-ниската ми зависимост от отдаване и получаване на нежност. Не ставаше дума за това дали имам, или нямам нужда, а за факта, че нямам зависимост от това. Усещането ми за пълноценност няма потребност от тази „хранителна добавка”, един вид. Тогава не й го казах, защото и двете малко или много се „изпитвахме”, но истината е, че си спомних – да, когато съм започнала деня си, след като съм била в прегръдките на мой любим, стъпвам по-уверено. Уловките на всякакви други служебни и лични взаимоотношения по-трудно ме хващат. Дори и парченце шоколад ми засяда в гърлото.
Казах й го директно: твоят курс ще има успех, защото си рускиня, а не защото си еди- какъв си специалист. Впрочем Наталия Кобилкина е „дете-чудо” – завършила гимназия на 15 години, на 21 – два университета (бизнес психология, семейна психотерапия и психология, сексология). На 22 вече е директор „Човешки ресурси” в Cosmopolitan – Казахстан. И все пак, познаваме си се, титли и дипломи, без легенда, без архетип, до който искаш да се докоснеш, просто не работят. Попитах я: на какво според теб се дължи феноменът на успеха на рускините с мъжете. „На огромния дефицит на мъже заради войните – каза ми простичко тя. Ако на 20 жени се пада по един мъж – добър, лош, пияница, няма значение – всяка една трябва да мобилизира всичките си женски качества,
за да го спечели, а след това – да си го опази.”
Но това не е всичко. Как го печели, как го пази, Наталия? С мои приятелки сме коментирали, че рускините се държат с мъжа сякаш е безсмъртен, и той е готов да направи всичко за тях… Преувеличаваме ли в преценката си?
„За рускинята е въпрос на някакъв максимализъм да бъде красива, умна, смирена, прощаваща и да го обича с цялото си сърце. Когато рускиня избере мъж, тя му се отдава изцяло и това е за цял живот. За нея мъжът става Бог и оттам нататък нейната цел е да бъде щастлив. Това е причината жените на декабристите да станат такава легенда. Абсолютно нормално е за една рускиня да му измие краката, когато се върне у дома. Да показва, че е щастлива да го види.” Хм, нищо чудно, че се чувства безсмъртен в нейните ръчички. (Но трябва да се има предвид и един дребен, но съществен детайл. В западната и руската култура на взаимоотношенията са съществували дуели за жени във времената, в които стандартът за българско семейство е тя да превива гръб на нивата с три деца на гърба. В нашата култура на взаимоотношенията има убийства на жени от ревност, но не и дуели за жени. И никога няма да има).
Разбира се, не всички рускини са красиви и макар Наталия да потвърждава мита, че ако финансовите й възможности я поставят пред избора
„обяд” или „маникюр”, ще избере маникюра,
че високите токчета, грижата за косата и външният вид са базата, върху която градиш всичките си други женски тактики за успешно партньорство, има и жени, ощетени от природата. Именно тези жени – с физически несъвършенства и недъзи, са предопределили професионалния път на 22-годишния бизнес психолог Наталия Кобилкина. Работейки за Cosmopolitan, тя осъзнала, че инвазията на женските списания налага убеждението, че само ако си красива и готина мацка, можеш да се справиш в този суров свят на конкуренция за свестни мъже, и направила тренинг за взаимоотношения само за жени, отговарящи на следните показатели: над 100 кг, над 40 години и с физически увреждания. За нея било истинско предизвикателство да вдъхне самочувствие, женственост и сексапил на жени с физически проблем. 50% от тези нейни първи клиентки си
намерили мъж, работа, реализация в живота
Така разбрала, че взаимоотношенията са й по-интересни от бизнес тренингите, защото именно чрез отношението ни към най-интимната сфера може да се промени реалният живот на човека и в останалите важни за него аспекти.
И Господ я праща в България – под формата на брак с българин (разбрахме се, че тези две понятия са тъждествени за женската руска философия). Нейният български съпруг първоначално й е бил шеф. Половин час след като се запознават, тя му казала, че ще се омъжи за него. „Някаква интуиция – обяснява ми с усмивка светкавичната си проява на увереност. – Първоначално той се уплаши, но след три месеца живеехме заедно.” И така, вече 7 години. Абсолютното потвърждение на поговорката, че
мъжът избира жената, която го е избрала
Институтът за взаимоотношенията, в който работят и други психолози и треньори по НЛП (невролингвистично програмиране), вече е на една година и макар всичките им модули да имат своите клиенти, определено може да се каже, че един от най-успешните тренинги е курсът на Наталия „Училище за гейши”. В тази програма тя използва различни похвати – даоистки женски енергийни техники за събуждане на женската енергия и сила, системна психотерапия, както и техники от НЛП. Курсът е построен като пирамида на четири логически нива – поведение, действие, ценности и мисия. На всяко ниво образът на жената се изгражда така, че тя да преоткрие и да се сдобие с увереност в индивидуалните си женски ценности и качества. Аз така и не го посетих, признавам, затова не мога да кажа нищо повече от първа ръка. Мога обаче със сигурност да потвърдя, че дори разговор на кафе с Наталия има терапевтичен ефект, без значение дали търсиш подобно нещо, или си общуваш заради удоволствието от бъбренето по женски.
Заради целта на този текст я попитах какви са й впечатленията от проблемите на българките след една година терапевтична работя с тях? И като един истински представител на зодия Стрелец тя отново ме „застреля” с откровеност: „Клиентките ми в България са толкова готини жени, че
понякога са прекалено готини, за да си намерят мъже”.
Много обича българките – „честни, открити и искат да бъдат щастливи”. Но се случва за нея да са много по-сериозно предизвикателство, отколкото онези първи рускини, с физическите дефекти. Да бъдеш overqualified както в бизнеса, така и в личните си взаимоотношения обикновено е по-сериозният проблем, защото постигането на удовлетворение по класически, изпитани методи, ти изглежда „крачка назад”. А суровата истина е, че става дума за „пропуски в образованието” (това не го каза тя, казвам го аз, както обикновено от първо лице).
Ето какво научих от последния си разговор с Наталия Кобилкина, независимо колко самодоволно мислех, че си го знам. А и да го знам, имам своите аргументи или свян да го практикувам.„Има един неписан закон за разпределението на парите: неговите са общи. Нейните са нейни. Наруши ли се това правило, взаимоотношенията се деформират. Когато тя го наруши, става еманципирана и започва да го мачка. Така спира неговият поток на парите. И атакува мъжествеността му – колкото по-голяма еманципация, толкова по-малко ерекция.”
Опонирах й, разбира се… все пак обществото се е променило – от времената, в които мъжът е ловец, а тя и потомството й са беззащитни без неговата мъжка сила, има стотици хиляди години еволюция. Казвам още: за мен е логично в годините на прословутия демократичен преход по-скоро взаимоотношенията да се развиват като партньорство; има прекалено много житейски ситуации, в които, искаш-не искаш, просто се налага ти да „караш влака”… Убедена ли е, че архетипът за мъжката сила и женската слабост продължава да важи на 100%?
„След толкова години еволюция мъжът продължава да има пишка, а жената – вагина, продължава да важи”, отново ме обори с прости факти тя. Структурата на тялото не се е променила. Тялото е създадено така, че да показва какво е предназначението на човека. Жената е по-обемна в гърдите и ханша. Метафорично това са „съдове”, които трябва да се пълнят. Така тя става приемаща и когато сърцето се напълни (в гръдния кош), тя му дава емоционално щастие.
Женско задължение е мъжът да бъде емоционално щастлив. Когато тя започне да дава, енергийно спира неговият поток на парите. Затова дори ако мъжът печели по-малко, това разпределяне на семейния бюджет е закон. Каквито и успехи да има тя, видимо изглежда недоволна – няма как, щом „съдовете й не се пълнят”. А мъжете имат вродено усещане, че ако тя е нещастна, и той не е щастлив. Природата ни е създала така – той не може да има деца без нея. Не може да се обезсмърти без нея (пак това усещане за „безсмъртие”). Ако тя нищо не иска, няма и деца. Ако тя е нещастна, той започва да се самообвинява. Най-честото оплакване на мъжете е
„тя е кисела” – това направо ги съсипва
Може би си забелязала, че ако му поискаш пари за бизнес, най-вероятно ще ти откаже. Но ако с влажни очички го помолиш за рокличка и маникюр, почти сигурно е, че ще ти даде последните си пари. За да си щастлива. И не ми казвай, че не си щастлива, когато е направил това за теб (дори не си помислям подобно нещо – бел. авт.). Това „щастие” е в езика на жестовете, в излъчването ти. Само тогава той вижда, че по някакъв начин може да те направи щастлива. Тогава и той е щастлив – видял е с очите си, че грееш”.
В края на курса клиентките й получават и „домашно” –
да получат подаръци
Обратната й връзка с тях е, когато й се обадят, за да й кажат, че са получили апартамент, кола, екскурзия… „И моята кола е подарък от съпруга ми, но моите клиентки постигат повече” – смее се тя и ми обяснява, че е много горда с тях, защото става дума все за супереманципирани жени, които идеално се справят и сами. И подаръците не са акт на меркантилност (както е прието да се смята в света на неувереността и комплексите), а признание за нейната възвърната женственост – портала за неговото безсмъртие.
Като една истинска overqualified „женска” исках да поспоря, но се възпрях, защото като на кинолента през съзнанието ми преминаха няколко сцени, в които мъже са ме гледали с малоумно възхищение. Винаги е имало повече общо с колието, което съм си поискала, отколкото с творческите планове или „бизнеса” ми. Затова оставих Наталия да продължи.
„От всички мъжки особи, жената има право да се грижи
материално само за синовете си. Когато се грижи материално за мъжа си, го прави свой син – това е инцест и е нормално мъжът да си намери любовница или друга слаба, зависима жена, за която да се грижи. И която е щастлива да го види.”
И така, от дума на дума, нещата си дойдоха по местата. „Женската увереност включва в себе си слабост и приемане, а не сила и власт. Когато изглежда беззащитна, е най-силна.
Силата на една жена е в нейната слабост” –
казва ми Наталия едно от вечните клишета, а аз си мисля, че да спориш с класическия модел, е равносилно с това да спориш със законите на физиката. Все едно да искаш топка да се движи по инерция по нанагорнище – ще стигне донякъде, но при всяко положение ще се върне срещу теб.
„Важното е да преодолееш суетата и егото си и да се помолиш от сърце” – казва ми тя с убедеността на човек, който преподава само онова, което сама практикува и от личен опит знае, че работи.
„Затова имам един апел към жените: „Бъдете алтруисти – молете мъжете и възпитавайте по този начин у тях мъжкото начало”… дори да се разминете по други причини, след това той ще направи щастлива някоя друга жена.
Стана ми забавно, защото много обичах мъжете,
минали обработка от моята приятелка рускиня – те бяха „възпитани” по правилен начин. Тя се вбесяваше от онези, през които първо бях минала аз. Вярно, до ден-днешен те са мои приятели, не нейни, но този текст не е за законите на приятелството и някои бохемски практики, а за тези на интимните взаимоотношения в класическата двойка.
В Института за взаимоотношенията имат и курсове за мъже, сред които хитът е „прозорец към женската сексуалност” – какво искат жените в леглото. И Наталия веднага уточнява, че няма практически занимания в буквалния смисъл. Единственото практично нещо е развиване на комуникационни умения – какво да й говори, как да сподели своите сексуални желания. Според нея един от базовите сексуални проблеми в двойката е свързан с
неумението им да разговарят за сексуалните си нужди,
желания и за това как се чувстват в различни интимни ситуации: „Хората спират да говорят, когато стигнат до леглото, и това е грешка”.
Накрая стигаме и до това, в което и двете сме абсолютно убедени, и което по един или друг начин и за мен, и за нея, е мисия и лична битка.
„Обществото има интерес да няма сексуална култура и сексуално задоволени хора, за да може да бъде манипулирано и управлявано лесно – както е правила църквата, каквато е била и политиката на социализма. Истината е, че когато човек е сексуално разкрепостен, е много силен, независим и свободен – не можеш да управляваш някой, който държи ключа към истинската си същност.”
0 Коментара