Няма да се занимавам с женския биологичен часовник, описван доволно често. По ме вълнуват неписаните закони на цикличността в сексуалния ни живот, които те халосват, когато най-малко очакваш, и започваш да се питаш: какво стана пък сега? Защо преди можех да правя секс без проблем и ми нямаше нищо дори, когато спях с някого по инерция, без да съм влюбена, а сега изпитвам нечовешки прилив на нежност, желание да прегръщам, да обладавам, а номерът със страхотния секс не се получава?
.jpg)
Подобно нещо понякога се случва при нова среща, понякога не се случва. Странно и объркващо е, когато се случи в етап на сексуална зрелост, когато в общи линии познаваш тялото си и дори да усещаш, че нещо не се напасва, можеш да го изконтролираш така, че съвкуплението да се осъществи.
Нямам приятелки, с които да говоря за това. В най-общия случай те казват: „Така си е, какво се връзваш?“ Не, не може да е така. И понеже искам в отношенията ми да има секс, който наистина ме вълнува, се зарових в дебелите книги (аз съм си такава – трупам емпирично познание, после експериментирам кое минава бариерите на реалността без проблем и кое си иска канско търпение и творческо посвещение). Постепенно
разбрах какво ме изнервя
и в секса, и във всички зараждащи се нови взаимоотношения. Липсата на търпение. Както бизнесмените искат една сделка да се сключи бързо и да влее оплодителна течност в банковите им сметки, както пришпорваме кариерата си, за да не изостанем от състезанието по оцеляване, така се държим и във връзките си, и в секса. Бързаме – да вместим в графика добре свършена работа, криво-ляво нагледани деца, вечеря с приятели, after-party с още алкохол и по едно чукане, – та дано денят ни не е капо. Не става така. Нито работата ни е свършена, нито децата са получили адекватно внимание, нито с приятелите сме се отпуснали докрай, нито сексът ни е бил секс, а във връзката ни има повече драма, отколкото доверие и лелеяна любов. Колкото и да четем дебелите книжки, нищо няма да се получи, ако не се посветим на всяко от тези неща истински и поотделно. Графикът ни е манджа с грозде и после се чудим защо не сме щастливи.
Графикът е убиецът на естествената ни
природна цикличност. “Кама сутра” е била написана като наръчник за бизнесмени – дори преди 16 века по-висшата класа е била сравнително откъсната от естествените природни цикли, пчеличките, козичките, ориза… каквото там дал Господ. Да не говорим за нас – онова с времето за сеене и жънене ни служи само за поетична метафора, когато искаме да се направим на отворени. Откъсването от естествените ни природни цикли е истинската причина да драматизираме на тема „възходи и падения“. Всички тези дебели книги, които попрелистих, дружелюбно ми напомниха, че в урбанизирани градове сексът е единственото, което крепи с мъка изтънялата ни връзка с въпросната цикличност на живота, вселената и всичко останало. И ако опитваме маниакално да вкараме и него в график, няма как да ни се получат нещата. И със секса, и със семействата, и с бизнеса, и с всичко останало.
Общото, което повтарят в “Кама сутра”, в “Тантра” и в “Градината на ароматите” (книга за арабското любовно изкуство – много по-добра от всички други, защото има приказки, а те не те карат да се чувстваш назидаван, макар целта им да е точно тази. Нали помните „номера“ на Шехерезада?), та общото е:
преди да се отдаваш на секс и да изграждаш отношения, в които търсиш любов, се отпусни, дай си време да почувстваш партньора.
В Америка, естествено, са се сетили как да превърнат тази работа и в бизнес. В ранчо в Аризона има
хотел, в който ходят двойки, загубили вкус
към сексуалния живот. Това не е някакво място за сексуални оргии на суингъри. Точно обратното – в продължение на 5 дни (за които заможните се ръсят с 3500 долара – и не е смешно) двойката се въздържа от същинско съвкупление, но за сметка на това инструкторката им дава упражнения за „преоткриване“, настройване един към друг. Започват с упражнения, при които мъжът и жената стоят един срещу друг примерно на хълмче по залез слънце и си държат дланите едни над други (без да се докосват, все едно играят на „пържоли“) и се гледат в очите. Една двойка споделила, че за първи път в 20-годишната им история са се „погледнали истински“. Карат ги да си правят пикници, да се хранят един друг, да съзерцават заедно природата, учат ги да си правят еротични масажи, но никакво чукане по време на тези пет дни. И впрочем никакъв алкохол. Независимо колко им се иска. Пълно въздържание и спане в отделни стаи. Разрешено е чак когато се върнат на арената на метрополиса си, и то при условие, че
изхвърлят от спалнята компютъра, старите дрехи,
прането, кашоните с обувки и я обзаведат като личен храм. Дори не е нужно да има свещи, важното е да бъде пределно изчистена от всякакви дреболии, които напомнят за връзката с останалия свят. Няма рекламации на процедурата, напротив – има прилив на желаещи да преоткрият собствения си чувствен свят заедно с човека, с когото са избрали да споделят къщата, кучето, децата и претоварения си бизнес график. Впрочем подобен проблем са имали и предците ни. Например целта на книгата Ананга Ганга (пак арабска) е да защити брака от сексуално отегчение. Акцентът в нея са любовните техники, които подсъзнателно засилват усещането на мъжа за контрол, без жената да бъде обидена или лишена от удоволствие, и създават усещане за благополучие на двойката.
А ние се чудим откъде да си вземем благополучието.
От секса, разбира се. Но при условие, че нахално го изтикаме от бруталния си дневен график и го настроим на природния си цикъл.
Думата „ерогенен“ е от гръцки произход и буквално означава „генериращ любов“. Затова, отвориш ли произволно избрана книга за секса (независимо от историческия и културния произход на древни и съвременни сексолози), изпитваш натрапващо се чувство, че строга учителка ти казва – напиши за домашно 100 пъти: еротичен масаж, еротичен масаж, еротичен масаж… Дори идеята да ви хареса, много добре знаете, че ако го предложите, ще ви кажат: „О, масаж, супер“, но цялата процедура с първите плахи стъпки в еротичното докосване ще метаморфозира в няколко „ох, не тук, боли ме“, чудене къде му/й е шибаната ерогенна зона и около 13 минути по-късно ще се питате всъщност „кой кого изнуди за едно бързо перване“, при това неудовлетворително колкото всички предишни.
За яд си е, че мъжете губят време в порносайтове,
а ние прекаляваме с идеята на „срещите по женски“, вместо да откраднем това време за докосване с онзи, с когото искаме да изграждаме връзка, стабилно партньорство и радваща интимност.
Сред най-честите оплаквания в женските разговори са: „Говорих с него сто часа, а той после се държи все едно никога не сме говорили.“ Така ще се държи, като се вманиачаваме в нашето неспирно бърборене и изясняване на разни неща. Чрез говорене другият възприема само 7 на сто от информацията (ние също толкова възприемаме, хайде да не се нахвърляме само върху мъжете), всичко друго, което знаем и усещаме един за друг, е рефлексия на невербалното общуване. Чувствеността изключва свръхинтелектуализацията. Това, което не пише в детската версия на Шехерезада, е, че докато му е разказвала приказките, тя го е галила по правилата на еротичния масаж. И е разказвала приказки, а не си е изяснявала отношенията с него. Телата ни предават информация дали ни пука един за друг, дали сме загрижени за другия, дали ни е досаден, или ни плаши, дали си имаме доверие.
Шехерезада е знаела най-важното – че злодеят е продукт на средата си, но природата му копнее за укротяване и хармония.
И за 1001 нощи е пребродила с него собствените му подсъзнателни пътечки в търсене на доверието. И когато го е подчинила по този начин, му е позволила да й бъде господар. Това е същността на жената. Не се бунтувай – помни Шехерезада и сътвори живота си с човека, когото искаш да обичаш. Имаш 1001 нощи. Броенето започва сега.
0 Коментара