Личното щастие е лична цел (тук идва трудната част) и задължение. Никой не може да те направи щастлива, освен самата ти.
Ако не го познаваш, колкото и да бягаш, където и да отидеш, няма да го откриеш, защото щастието е това, което е в теб и никой не може да ти го даде даром. Трябва да си го намериш сама и то никога не е е при материалното. за да се радваш на вещите, първо трябва да харесваш себе си.
Щастието е да гледаш назад, без да искаш да отвърнеш поглед от това, което ти се е случило и да вървиш напред, облечена в сила и увереност,
смеейки се без страх от бъдещето.
Моя любима авторка казва, че когато усетиш завист, трябва да се обърнеш към себе си и да си кажеш: „Не е ли прекрасно, че другият има толкова много? Има достатъчно за всички ни“.
Щастието е боцкащата трева и напичащото слънце, докато те мързи да станеш от поляната.
Щастието е просто като споделена с приятели купа плодове.
От сайта на Детелина Стаменова
0 Коментара