Казват, че само Господ на небето свързва двама души завинаги. И в никакъв случай не може да го замести която и да е общинска чиновничка с отегчена физиономия от Гражданското. Но все пак всяка жена мечтае веднъж в живота си да бъде в бяло с най-истинския мъж на света до себе си. който й се врича пред олтара. Повечето мъже обаче се ужасяват от представата за такава сцена. Според тях голямата любов не се нуждае от подобни доказателства.
Типичният случай
Те са заедно вече няколко месеца или няколко години (еднакво дълъг период), живеят в един дом, имат общо домакинство, хубаво им е един с друг. Май единственото, което двамата още не са направили заедно, е да се оженят. Тя му предлага и той избягва през глава. Обикновено при майка си.
Тя
Тя достатъчно дълго е чакала мъжа на своя живот. И вече го е намерила. Независимо дали това означава, че е направила компромис със собствените си критерии или наистина е на седмото небе от радост. Щастието обаче никога не е безкрайно и тя смята, че венецът на хубавите дни трябва да бъде блестящ празник в Гражданското, после в църквата, а накрая танци в ресторанта с най-добрите приятели и роднини. Тя обича този мъж, той я кара да се чувства спокойна, сигурна и харесвана. Доставя й удоволствие да се грижи за него, да го дочаква, да споделят общо легло и общи мисли. И най-естественото нещо на света -тя иска той да бъде бащата на децата й. Та всичките й приятелки са вече отдавна задомени и разхождат по няколко хлапета в парка. С какво тя е по-лоша от другите? Може да звучи демоде, но тя обича да запланува почивката си на море от април, иска с някого да се посъветва дали да купи пералня или нов телевизор с изтегления заем. Иска на табелката на вратата й да пише „Семейство Иванови“. Все пак никога не е проявявала желание да го окове във вериги веднага след първата им брачна нощ.
От една страна, бракът нищо не променя.
Те пак ще живеят заедно, пак ще ходят на кино, пак ще канят приятели на вечеря. Женитбата не задължава никого да прави секс три пъти седмично например или да мие чиниите всяка вечер, или да разхожда кучето по-често, отколкото го е правил преди.
От друга страна, брачното свидетелство е всичко. Така няма да навежда глава, когато родителите й пак я поканят в неделя, а тя заведе и приятеля си. От очите й няма да хвърчат искри, когато погледне нечий чужд безумно скъп годежен пръстен. Тя ще бъде уверена, че когато се прибере вечер, вкъщи ще я чака СЪПРУГ. И така, докато смъртта ги раздели.
Тя тайничко бърше по някоя сълза,
когато види възрастна двойка, хваната за ръце. Нима трябва търпеливо да чака той сам да узрее за мисълта за брак? Или пък да му роди дете и тогава да види неговата реакция? И двамата отдавна са минали 18-те години, самотата все повече ги изнервя. На него може никога да не му хрумне гениалната мисъл, че няма по-хубаво нещо на света от семейното гнездо. Тя само му подсказва най-добрия вариант.
Той
Той също я обича. Или поне вярва, че я обича. Във всеки случай държи на нея повече, отколкото на досегашните си приятелки. В краен случай харесва му да го виждат с нея. Все едно. Той не се е замислял колко дълго трябва да трае връзката им. Не смята, че трябва да товари живота си с подобни трудни решения. И без това има да мисли за толкова други неща покрай новата си служба, старата кола и всичките си задължения в общия им дом. Радва се, без да се чувства ангажиран. Човек живее веднъж и трябва да го направи пълноценно. На старини всяка пропусната година тежи ужасно. Той иска един ден, когато стане на 70, не, по-добре – на 85 години, да пуши лула, да гали кучето и да се смее на спомените си. Може би връзката с нея ще бъде най-хубавата част от спомените. Кой знае? Времето ще покаже. Времето не желае да бъде насилвано.
Той е гърмян заек и особено след развода си вече се отнася доста подозрително към представителките на другия пол, колкото и мили да са те. Знае, че зад напудрената фасада може да се скрие коварна змийска душа. Ударите под пояса винаги ги е получавал от жени. 0, той обожава жените. Те са всичко за него. Без смеха им, флиртаджийски погледи и къси поли светът е черно-бял. Той умира да бъде харесван. Но иска сам да избере, не да бъде избран. Иначе би се почувствал употребен.
Каква е тази настоятелност у всички момичета да се женят?
Животът е пред тях, пълен с приятни изненади, те обаче – не, та не. Вперили са поглед в олтара, сякаш там някъде се крие божието откровение. Та бракът е една измислица на бюрократи, които са искали да въведат ред в гражданските регистри при записването на новородените. Какво романтично има в една тапия, удостоверяваща, че според законите на страната вие сте съпруг и съпруга? Има ли романтика в общата сметка за парно или в скандалите кой да мине с прахосмукачката? Всички жени се страхуват да не остареят и погрознеят, да не останат сами. Но защо той трябва да изкупува чуждите страхове?
Той знае, че жените се променят след брака. Забравят къде са си оставили гримовете, какъв е адресът на фризьора им, забравят дори, че мъжът отсреща предпочита шкембе чорба вместо телешко варено. Странно защо тя си мисли, че трябва всеки ден да й се обяснява в любов. И че само ако се оженят, може да разреди обясненията. Неговата любов не се нуждае от доказателства. Тя е ирационална и това е най-прекрасното тайнство на света. Останалото може да го намери и в майчиния си дом.
Те
Те двамата никога няма да се разберат, ако разсъждават така. Ако всеки иска другият да изпълнява собствените му представи за една връзка. Най-ценното във взаимоотношенията между мъжа и жената е, че и двамата се учат на примирение. Човек трябва да се съобразява с околните и особено с този, с когото дели един покрив. Компромисът не ви прави слабохарактерни. Ако всеки един от тази двойка за момент опита да разсъждава от позицията на своя партньор, вероятно ще се доближи повече до него. Само така той и тя ще разберат дали могат да продължат заедно или просто не е писано това да се случи. Любовта и бракът не са взаимно противоположни понятия, но пък и второто не е задължително предпоставка за първото. Във всеки случай едва ли нечия майка може да разреши този проблем.
0 Коментара