Родината на амазонките е Азия. В Омировата „Илиада“ те са във Фригия и Ликия (Мала Азия) и за тях има само упоменавания: героят Белерофонт и цар Приам се сражават там с тях; един хълм в Троянската равнина се смята за гробница на амазонката Мирина „игрива“.
В следомировия епос – поемата „Етиопида“, която е като продължение на „Илиада“, – на помощ на Приам в Троянската война идват амазонките, начело със своята царица Пентезилея. Много ахейци паднали от меча на вихрената амазонка-предводителка, докато най-сетне в безпощадна схватка с Ахил тя бива пронизана. Мъка и любов обземат най-големия гръцки герой над трупа на хубавицата. И когато хулителят дърдорко Терсит избожда очите й, Ахил в гнева си го убива на място.
Главни източници, откъдето черпим сведения за сетнешни сказания за амазонките, са древногръцкият историк Диодор, географът Страбон и др. Херодот в своята „История“ предава разказваното, че савроматите (сарматите) произхождали от връзки на амазонките със скитите. Придошли от изток, амазонките основали женско царство в североизточна Мала Азия, на р. Термонт с главен град Темискира.
Един от известните подвизи на Херкулес е походът му до страната на амазонките за пояса на тяхната царица Хиполита, нужен на Адмета, дъщеря на цар Евристей, при когото той бил на служба. Възхитена от чутовния Зевсов син, Хиполита била готова да даде доброволно пояса си, ала подучени от Хера, съпругата на Зевс, амазонките смело нападнали Херкулес. Кой би могъл да устои на неговата сила! Жените воини били разбити и прогонени, а тяхната царица така или иначе му дала своя пояс.
По-късно възникнало атическо подражание на тази история, което представя героя Тезей като участник в похода на Херкулес или че самостоятелно се сражава с амазонките и похитява Антиопа, сестра на Хиполита. която отвел в Атина и там тя му станала жена. Обаче амазонките потърсили отплата за разрушаването на града им, а искали и да освободят своята царствена посестрима, която смятали за пленница. Те предприели поход за отмъщение, нахлувайки с многобройна войска в Атина. Атиняните се укрили зад градските стени. Кръвопролитната война завършила с битка под Акропола. На страната на Тезей се сражавала и любящата го Антиопа. Ней било съдено да бъде пронизана смъртно от ръката на своя посестрима. Шеметната битка била прекратена и дълбока печал обзела двете вражески войски за смъртта на младата хубавица, която била погребана с подобаващи почести.
В амазонското родословно дърво бащите не се броели. Родените момчета били умъртвявани или изпращани на бащите им, а момичетата задържали и възпитавали във войнствен дух. Те оставали девици, докато убиели трима неприятели. Яхнали буйни коне, амазонките имали за оръжие лък, копие, малка двойна секира, щит във форма на полумесец и шлем.
Безброй легенди се трупат около амазонките и техните царици. Множество еолийски и ионийски градове като Ефес и Смирна приписват основаването си на жените воини.
Амазонки срещаме и в легендарно украсяваните деяния на македонския цар Александър. Царицата на амазонките Телестрида презирала всички мъже освен него. С 300 придружителки тя отива в Хиркания (на югоизточната част на Каспийско море, под южните склонове на Елбрус) при Александър и неговата войска. Изненада ли е, че една амазонка-владетелка желае дете от най-величавия измежду мъжете?
Сказанието за амазонките е влязло не само в епическата поезия. То е било и любим мотив на древното изобразително изкуство.
Сказанието за амазонките не изчезва дори в Средните векове. В периода на възраждане на класицизма то възкръсва не само в поезията, но и в убеждението, че такъв народ действително е съществувал. Представата за амазонките се появява пак и се свързва с новопознатите отвъдокеански земи — с Америка. Реката с най-голям басейн в света изглежда е получила името си (по испански Рио Амазонас) от испанския завоевател и изследовател Франсиско де Ореляна — първия европеец, който в осеммесечно пътуване през 1541 г. следва течението на реката от изворите й в Андите до Атлантика. Той уверявал, че влязъл в стълкновение с племе диваци, в което жените се биели наравно с мъжете: цялата река била наречена Амазонка или Амазонска река.
И така, как се е създал митът за амазонките? Съществувал ли е в действителност такъв народ само от бойки жени? Това е съмнително. Не може да се назове исторически първообраз на амазонките.
Историкът Диодор Сицилийски говори в 1 век пр. н. е. за африкански амазонки, прототип може би на дахомеиските жени-бойци. Съществуването на „амазонки“ в ново време в армията на Дахомей е сигурно. В тази западноафриканска страна около 800 жени, отказали се от брак, са представлявали отряда „амазонки“, пазещи краля, които са се стремели да надминат мъжете по неустрашимост. Смята се, че те са измрели по време на френския протекторат.
0 Коментара