Не мога да повярвам, че след дълго време и много съобщения най-сетне ще се видим. Стоя и те чакам. Гледам яркия концерт на есента, наситила до крайност цветове в центъра на София.
Все закъсняваш, откакто те помня, и затова не се напрягам да гадая. Просто дишам с удоволствие, милвана от останалото без сили слънце. Препичам се.
Денят е направо прекрасен за средата на сиромашкото лято и красотата му ме отърсва от всякакви грижи. Хвърлям ги през рамо като монети и не се обръщам да видя дали са паднали, където трябва. Изпразвам ума си.
Връвта на радостта се завърта на два пъти около шията ми като топъл шал и оповестява одобрението си към блестящите ми очи.
Ето те.
Човек не би могъл да те пропусне дори сред голямото хорско езеро, развълнувано от вкусовете на живота. Не знаеш, че те гледам, а аз уважавам наблюдението, което като пчела пълни килийките на многото ми усещания.
Отдалече виждам как се движиш, уверен и красив,
между хората, погълнат от нещо свое и невидимо за другите, и само бръчката между веждите ти загатва известна угриженост. Крачиш възбудено. Откога ли не си вървял пеша, чудя се.
Слънцето приветливо шета в косата ти, мило завижда на тена ти и упорито играе със сянката ти. Впечатляващ си и радостта се наглася в очите ми с малко повече влага.
За миг или така ми се стори на лицето ти премина онази твоя закачливост, която ти придава привлекателния вид на мъжкаря и чара, за кой то други копнеят. Никой не би могъл да те изпусне заради вида и дрехите.
Безспорен вкус, но черен костюм и снежна риза? Отиват ти като на никого другиго, но за какво? Щяхме само да повървим и поговорим.
Възхищавам ти се, но до теб ще изглеждам твърде скучна. Погледни се, облечен си не за разходка, а сякаш за погребение.
Погребение ли казах? Май собствената ми мъка се е заловила здраво да ме ръфа, та все скръбното в ума ми се навърта. Граченето над главата ми обаче е явно. Изтървавам те от очи и поглеждам нагоре.
Ято гарвани разбърква небето. Тъче рядка чернилка от разперени крила и наранява синьото над нас. Не ги обичам. Стряскат ме открай време и откъде изобщо се взеха? И защо стоя пред църква, нали те чаках в градина? Извръщам се и напрегнато те диря, усетила с два-три подскока на сърцето, че нещо нередно иде.
Застанал си почти до мен. Лицето ти е застинало в горчива гримаса.
Мълчаливо ме гледаш, но си без очи.
Черни, грозни дупки са се настанили на местата им. Призрачността ти така ме плаши, че инстинктивно се отдръпвам. Усещам как топли вълни закатерват тялото ми, решени да превземат главата като мечтан връх. Идат откъм гърба и безпардонно посягат на ушите, парват ги като медузи и променят цвета им. Пламвам. Тръпки като атакуващи мравки тичат право към ръцете и краката ми. Горят ги.
Иска ми се да те раздрусам. Посягам да те пипна, но се разпадаш като на кино. Гледам купчината прах в краката си и зная, че е нереално. Искам да извикам, но нещо здраво стиска гърлото ми. Болката е така силна, че се хващам с длани за врата, докато отварям суха уста.
Събуждам се, плувнала в пот. Полека осъзнавам, че е било само лош сън. Прекръствам се. Успокоявам ритъма на сърцето си и поглеждам към часовника. Пет сутринта е. Ставам и паля цигара. Време е за първото кафе. Не искам да те плаша, не искам да ти разказвам. Моля се всичко да е наред. Изпращам ти съобщение да се пазиш и внимаваш тия дни. Няколко къси думи, само толкова.
Нагазвам в деня, обхваната от безпокойство. Мисля те. Мислите ми се подпират едни други като окуцели старци, от черни по-черни. Притискат ме, морят ме и е имало защо. Часове след това написа колко съм била права да внимаваш и какво е станало. Боже, бях истински доволна, че си невредим! Не се опитах да споря, разбираме се почти без думи…
Нямам идея как го постигаш, приятелю, но
като по чудо успяваш да ме извадиш от света на мъртвите
Хвърляш ми въже, с кое то да катеря хлъзгавите камъни на мрака, а кървавата диря чезне, макар и парченца от плътта ми да я шарят като мартеница. Дланите ми не кървят толкова, изморените стави облекчено пукат, а ръцете, те ликуват. Отлепването от калта е вече цел, а тишината – някак поносима. Преоткрих те насред мъката си, да знаеш. Доверих ти се и не ме предаде. Държа ме цяла дълго време. Улови тъгата ми и се опита да я гасиш като огън, захванал се да погълне света ми.
Помня как в началото ме успокои, когато ти описах какво преживявам: „Таня, всичко, кое то ни се случва, е трябвало да стане, не се ядосвай. Не се гневи чак толкова. Помни, че някак ни е било предопределено, дали от съдбата, или от някой свише, да бъдем на онова място, където сме били в даден момент от живота си. Не се тормози, не мисли, че така си останала сама,
та ние всички сме сами, независимо от това с кого живеем
Пак сме самотници. Опитай се да го преодолееш.
Изхвърли го. Забрави и живей“.
Всяко ново съобщение в телефона ме караше да осъзная колко си различен. Възхитих се като хлапе на откритието си. Разбрах как си потулил чувствеността под въображаемо одеяло, как позволяваш на хората да видят от теб само онова, кое то си решил да им покажеш. Всъщност ти им даваш показно и шумно това, което очакват.
Но защо се носиш сред тълпата с маска и дали потайното те забавлява? И ще спреш ли някой ден?
Иска ми се да сваля маската ти и отново да съзра добротата на чертите ти. Мълком да избърша тъмнината от лицето ти и да те накарам да осъзнаеш колко си друг. Специален.
Така те виждам и затова ти благодарих много пъти, че ми писа… Хока…Обнадеждава… Не бих могла да го забравя, то е вече част от мен. Пазя го като скъп спомен, който един ден ще отнеса със себе си. Обсъдихме нелепостта да живеем на пълни обороти, състезавайки се помежду си и с останалите, как в опитите да се надскочим забравяме, че сме само гости
на земята. И в един прекрасен миг ще се разнесем като
капки вода и ще изчезнем. Не се сещаме, че животът е низ от простички неща, които не бива да пропускаме, защото именно те осмислят дните. Те са истинският живот, останалото е безсмислена суета. Светът в душите ни далеч не е така спокоен, както ни се ще, и само плиткоумните не биха го прозрели. Фалшиви сме. Оставяме бурите за насаме, а после си нахлузваме измислени лица. Крачим забързани, не се щадим, сякаш ще векуваме. Нямаме цялото време на света, приятелю, и ако успеем да го разберем, ще станем малко по-добри. Ще използваме дните си по-мъдро, а надеждата ще сбъдне
мечтите ни по един или друг начин. Мечтите ни, те все се променят, но така постоянно ни напомнят, че сме живи. Стремежът да покажем на останалите, че сме нещо,
мотивира успехите ни в живота, но не бива да сме
глупци в желанието си да ги постигнем на всяка цена.
Не бива да пропускаме да видим онова, което вече
имаме.
Права ли съм?
Непознаването на най-близките до нас хора често вгорчава живота ни, докарва ни ядове, тревоги, мъка. Заслужава ли си?
На моменти те улавям, че си по-объркан и от мен самата, но едва ли го съзнаваш, залетял се през дните.
Чудя се какво толкова те мъчи?
Иска ми се да ти помогна, да ти се реванширам за доброто, но си така неспокоен, че не смея. Спреш ли да ми пишеш, твоето „доскоро“ мушка ръце в грамадната къделя на собствената ми тишина. Там увисва, оплетено, и чака следващата нишка. Обикновено аз я дърпам, все има какво да разказвам. Понякога долавям, че си нетърпелив, но се овладяваш. Малкото, и то ми стига. Малкото съобразява как да раздуха живота в мен, който и без това се държи като разпадаща се книга.
Друг не би разбрал. Но ти умееш без усилие да спреш сълзите и да ме накараш да крача, без да се препъвам. Разправят, че мъж, на когото не може да се разчита, не струва и пет пари. Ти струваш, запомни го и не се заслушвай в друго.
Сега те харесвам повече отпреди. Радвам се, че те има там някъде в хаоса на времето и мога да разчитам на теб. Правя го. Зная колко си прозорлив, докато не се удавиш в чувства, но това си ти и не е моя работа да те анализирам. Личният ти живот, ако е възможно човек да има такъв, си е само твой. Бих могла да те укорявам, но се съмнявам в правото си да го сторя.
Интересува ме единствено начинът, по кой то мислиш, когато си сам и мисълта ти празнува далече от шума и лъжите. Тогава си истински и успявам да разчета душата ти,
да я обикна по своему, защото си моят различен приятел.
Откъс от книгата на Таня Тонева Танна „Речник на изневярата“, която можете да намерите в книжарниците на Ciela, Хеликон и Хермес.
0 Коментара