В мига, в който получи годежния си пръстен, една приятелка ми се обади, хлипайки като дете, на което вместо очакваното печено пиле и пържени картофи му сервират миш-маш, че даже и десерт няма. „Нима е без диаманти?“, запитах доста неуместно аз. „Не, поднесе ми го в кутийка във формата на роза в мрачно червеникав цвят, много тъпо…“, зарида вече сериозно тя.
Нямаше как да оправдая тоталната липса на творчество в този жест. Нали и аз анулирах връзката си поради сходна причина и пратих на резервната скамейка първия мъж, който се опита да заеме свободния пост, защото намерението му да ме„свали“започна с покана за обяд в ресторант по мой избор.
Момент, да поплача…
…За мъжкото въображение, което, заразено от баналността, едва се помръдва от смъртния си одър. Да демонстрираш внимание към жена посредством заведение за хранене, което тя трябва да избере, каква безвкусица!
И понеже стана ясно, че и мъже ни четат: изненадите ви просто преповтарят класиката в жанра „свалка“, а ние държим те да са плагиатство от непрочетен роман. Затова и сваляме образите ви от облаците. А ако искате да си останат горе, по-добре задраскайте от списъка си „трикчетата“, с които досега сте ловували. За да спасите флирта. И за да не изпразните флакончето с желание:
В клуб съм, музиката е прекрасна,
третото питие също, а и ти никак не си лош. Танцувам и танцувам все по-добре, защото гледам, че ме гледаш. Страхотно! До мига, в който ми поднасяш провокация с изтекъл срок на годност – искаш огънче. Подавам ти запалка с хладна любезност, което ще рече повече да не се пробваш. Ама не – след песен-две идваш и ме питаш: „Колко си висока?“, все едно не виждаш, че съм ужасно висока. Когато и това не минава, започваш да сипеш приспивни комплименти от рода на: „Имаш прекрасни очи“ (да, защото регистрирам, че се взираш доста под тях). Мрънкаш нещо и за природата, която ме била дарила с невероятни устни, без да си даваш сметка, че във века на пластичната хирургия те може и да не са мои. Накрая ми поръчваш питие, за да сломиш жестокостта ми, с което направо ме гониш от заведението.
Просто остави нещата на етап „погледи“. Желая да те желая – не да те имам. Но явно второто по-лесно ми се удава.
За жалост светът е малък –
гаджето на твоя приятел е моя колежка и за по-пряко се докопваш до телефонния ми номер чрез тях (мирише ми на неувереност, на възпитание – не). Пак от тях си информиран, че обожавам поезията, и започваш да ми изпращаш лирични послания (под формата на sms-и), повечето от които вече съм прочела в стихосбирките на Дамянов и Фотев. Тези, които не съм, вероятно са творение на друг твой приятел самотник, вдъхновен от някоя недостъпна жена, на която няма как да ги прочете. И понеже страда оталтруизъм, ти ги е преотстъпил, за да „зарибиш“ мен.
Сори, но любовен sms като начало на флирта си е фалш отвсякъде. Повече ще ме заинтригуваш с цитати от революционната поезия на Ботев (обожавам и Вапцаров), и то само ако ги получа на кирилица.
Дори и да се „хвана“ на лириката,
цветята, които ми връчваш на първа среща, в миг ме отрезвяват, защото знам, че си мислиш, че аз си мисля, че това е апогеят на романтичните жестове. (Принципно да, но под цветя разбирам свежите маргаритки, с които ме будиш рано сутрин в един по-късен етап на връзкта.) В случая с традиционния розов букет в ръце ми напомняш на самонадеян рекламна амбициран да докопа бартер с рекламодателя, т.е. секс.
А и цветята изсъхват в един момент, а на мен ми е жал да ги изхвърля. Защо не пробваш с шоколадови бонбони – тях няма да ми е жал да ги изям (да ги изям с теб).
По-страшно е, когато целофанът на букетчето
е гарниран с пъстра опаковчица, в която откривам златна гривничка.
Много мило, всъщност. Има жени, които се просълзяват в случая. Повечето – не от щастие…
И така нататък. Истината е, че цената и красотата на подаръка, с който искаш да изразиш аспирациите си към мен, наистина ще ме „зарадват“ като блудкаво ястие, ако към него не ми сервираш чаша, пълна с лудост. Хич няма да се разсърдя, ако ме накараш да се катеря по високо дърво, за да търся кристал Swarovski сред клоните му, а открия камъчес цвета на очите си (тогава вече ще ти повярвам, че се заглеждаш и в тях).
Не че ми е писнало да бъда изискана,
да получавам изискани кутийки с изискан пълнеж на изискани места, но колкото и фина да е една жена, в бляновете й се крие някакъв порок. И често предпочитам да замениш романтичните излияния, с които ми застилаш пътя към леглото си, с нещо импулсивно, неприлично, незабравимо…
Малко жокери? Една приятелка ми се обади, подсмърчайки от щастие (и от настинка). Била в малък китен град с един-единствен нощен клуб, в който имало един-единствен хубав мъж… „Умирам да те видя гола!“, замъкнал я нанякъде към 3 след полунощ. По пътя купил вино. Поспрели пред триметрова ограда, зад която имало басейн. Прескочил, хвърлил стол и я поел с ръце. Съблекли се. Не е могла да устои, естествено. Все още й миришело на него, флакончето с желание е още пълно.
Не че е умно. Освен пневмония, рискува да хване и гъбички. Да не говорим, че секс плюс алкохол в басейн си е риск за живота. Измисли го по-здравословно, ако обичаш!
0 Коментара