Търси се… вампир

Пускам обява „Неособено висока, в известен смисъл направо стройнабрюнетка, с криви зъби, но добродушна усмивка, вегетарианка с почтинормални възприятия, добро чувство за хумор и ужасна готвачка, търси вампир за сериозна връзка.

Ужас, това е дъното! След дълъг самоанализ и оглеждане от всички ъгли, вече мога да си поставя диагноза. Наркоманка съм. И дано да е лечимо. Винаги съм се чудила какво е наркотикът и как така ти взема душата и разкатава не само живота ти, но и спомена за него. Дадох си сметка, че понятието за прашец, компресиран на хапчета или предизвикателно подреден в стройни закачливи линийки върху гладка плоскост, не е достатъчно определение. Разбрах го, когато три месеца четох, гледах немигащо, препрочитах, преглеждах, предъвквах, пак четох… за не помня кой път „Здрач” и всички продължения с имена, дето ме е срам да ги пиша, общо взето, всички слънчеви и лунни фази.

Причината надменният ми ум да посегне към това четиво

остава абсолютна тайна за мен. Всъщност не, леко лъжа, причината е доста прозаична и тя изглежда като зле прикрит интелектуален снобизъм, защото дори такива екземплярки, които не са прочели нищо след буквара, я четяха с диво настървение. При тези наблюдения стигнах до естествения извод, че е нещо в стил „Нерон вълкът”, а повествованието – пропито от кръв, секс, кожени дрехи и звънтеж на падащи гилзи. Четиво, в което той псува мъжествено, а тя му дава всеотдайно, като цялата тая работа е описана с биологична яснота. За мой ужас още с първите страници се почувствах като пред купичка с любимо лакомство, от което с дива наслада гребеш, ама не по малко, защото, нали разбирате, никога не съм била достатъчно силна да озаптя собствената си лакомия. Изобщо не ме питайте какво ме очарова толкова в тая книга… Не очарование, не, става дума за пристрастяване.

Диво, остро, болезнено, и най-вече забележимо

и с невъоръжено око от трети лица (имам предвид такива като Котьо, които са си себедостатъчни и вълненията на околния свят обикновено ги пропускат. Котьо е актуалният мъж в леглото ми и баща на наследника). След направената емоционална дисекция останах с грешното впечатление, че това ме сполетя, понеже съм нелечимо болна романтичка, случайно озовала се в безкрайно неромантичното време на XXI век. Нали се сещате – времето на грозната мода, ужасния грим, сивите цветове, сандвичите, които хората ядат, но кучетата – като по-умни – не, и т.н. Главният герой – пирон на повествованието, е чудовищно елегантен, от този тип, дето и топманекените гледат позеленeли от завист. С перфектен изказ, няма проблем със сложните изречения и в речника му няма паразити като „нали мъ разибраш”.

Дори когато е в лошо настроение, не сумти и не мучи.

Романтичен, очарователен, прекрасен, добре образован и още по- добре възпитан (да, срамувайте се съвременни майки на невъзпитани момчета). Същият бърше носа на главната героиня, завива я, готви й закуска, чете й „Ромео и Жулиета” и дори го рецитира наизуст. Отваря й вратата на колата, гледа я сякаш тя е единствената Евина щерка под слънцето, и, о Боже, дори успява да я накара до го повярва. Разбира се, самият главен герой твърди, че страда от страшен недостатък – той е вампир. Кожата му е твърда, бледа и студена, т.е. не може да бъде ползван за затопляне на замръзнали крайници под чаршафа. С това обаче май минусите му свършват. Вследствие на вампирската му природа става ясно, че: Тъй като не яде обикновена храна, никога не мрънка за топла вечеря и подредена маса. Грижи се сам за менюто си, лови си го в гората, което означава, че не се налага да се мъкнат торби с продукти, да се виси в супермаркета пред витрините с меса, мезета и т.н. умрели отдавна неща. Поради естеството на храната си – чиста кръв, главният персонаж не пълнее – няма шкембета, висящи гушки, „любовни” дръжки и прочие образувания, които обиждат естетиката и погледа. Той никога не спи, т.е. не хърка, не се върти в леглото и не ти придърпва юргана. Винаги можеш да разчиташ на приготвена закуска, изгладени дрехи и прочие благини (щото той какво да прави по цяла нощ, нали с нещо трябва да си уплътнява времето).

Е, разбира се, винаги съществува известно притеснение,

че в пристъп на огромна любов или други чувства можеш да станеш част от менюто му. Рискове винаги има, но така е в любовта. На мен обаче и без това ежедневно ми се лепят всякакви енергийни вампири, от които с часове ме боли глава, а в стомаха ми се настаняват ято пърхащи папагалчета и не ям нищо до вечерта. Доста по-хуманно ми се струва, ако се налага, да се приключи веднъж, и то с любов, отколкото да те мъчи цял живот някой енергиен смукач. Съвършеният мъж. Така че – търся вампир за сериозна връзка. Моля ви, ако някой знае къде се крият, нека ми пише.

П.П. А ако случайно медицинско лице попадне на текста, моля ви не бързайте да ме обявявате за пациент. Влезте ми в положението. И благодаря за разбирането.