Тя, нещастницата

Съществува такава порода жени – НЛЖ (неудачници в личния живот). Практиката показва, че истинските представителки на този вид се срещат най-често във възрастовата категория от 30 години нагоре. Условно можем да ги разделим на няколко подвида.

ИРЖ – ИЗПЪЛНЕНАТА С РАЗБИРАНЕ ЖЕНА

Тя приема и разбира всички негови страхове, проблеми, капризи, егоистични дилеми и най-вече поводите за мрачни настроения, които по правило не разбира неговата жена. ИРЖ разбира включително и това, че той не може да се разведе с жена си. Понякога еднопосочното разбиране продължава с години. ИРЖ кима разбиращо с глава, че няма право да задава излишни въпроси и че има само задължения, най-важното от които е да не създава проблеми. Тоест, да служи на девиза „Винаги готова!”. В това число – да се скатае по всяко време от работа, ако на него внезапно му се отвори „прозорец”, час-два свободно и неподлежащо на контрол и преследване от съпруга, деца и началник време.

ИРЖ отлично разбира, че той не може да отиде с нея на море.

Разбира и дори му съчувства, когато неочаквано се отменя забързаното свиждане, защото той „трябва да навести тъщата”, която – какво нещастие! – лежи на смъртно легло. Със същото мълчаливо разбиране се отнася към неговото изненадващо позвъняване на вратата й с куфар в ръка и още по-изненадващото му изчезване след разговор по мобилния със законната съпруга. Случвало се е дори малко след като си е тръгнал, по вратата й да заблъска с юмруци и тежки клетви „смъртноболната” тъща. Естествено, следващите седмица-две се налага да се измъква от входа, преди съседът ватман да стане за първа смяна, а вечер да чака в тъмния ъгъл на кварталната улица да угаснат всички прозорци, за да се прибере. Чакането й осигурява достатъчно време за размисъл и тя решава да скъса с него. Този път завинаги!

Но не щеш ли, той отново се появява с евтино букетче в ръка и вълшебното заклинание:

„Само ти ме разбираш…”.

Заклинанието тутакси омагьосва ИРЖ, оплита сетивата й в лепкава мрежа и тя продължава всичко да разбира още мнооого години, зазидани в безсперспективни отношения. Когато най-сетне достигне възрастта, която й позволява да престане всичко да разбира, ИЖР остава зад ремонтираната след поредното варварско нашествие на болната тъща врата. Сама и абсолютно неразбрана.

ЖБНМ – ЖЕНАТА „БРАК? НЕ, МЕРСИ!”

Иска и още как! Но непрекъснато твърди обратното. Прави го понеже някакъв стихиен вселенски разум вкупом със зелените човечета и международното феминистко движение са й внушили, че бракът е узаконена проституция, а пълненето на пералнята е непосилен за жената труд. Явни противоречия в тази теза тя сякаш не забелязва. Макар че от време на време, дълбоко в папката „архив” между мозъчните й гънки се отваря един файл: „Нещо не е наред. Самотно е някак си…” Особено нощем, когато зад прозореца вие вятър. Но не! Тя присвива устни и смачква на хартиена топка тези предателски мисли!

„Защо ми е мъж?!

Справям се отлично сама – кариера, пари… Всичко си имам! А и не обичам някой да ми се мотае напред-назад пред очите!” За всеки случай е натрупала един Монблан от варианти на аргументите против съвместното съжителство с представител на другия пол. И не се уморява да ги изрежда с всички досадни детайли пред оредяващите кандидати да я поканят на кафе (накрая сама си плаща кафето). А мъжът както е известно е не само плашливо, а и покорно същество – не искаш обвързване? Добре, мила, както кажеш!

И ЖБНМ отново остава сама с нощта и вятъра, който вие зад прозореца.

А, да – и с мислите си. Между тях пропълзява и съмнението „Боже, каква глупачка съм!” Но пак настъпва утрото, разсейва нощните кошмари, и пак, и пак, навирила нос, тя заявява гордо: „Нищо лично! Само секс!” Е, най-много да добави неуверено на закуска: „ И какво сега? Напълно свободни отношения?” Разбира се! Че кой би имал нещо против абсолютната свобода (плюс секса)? С изключение на венеролозите. Ама и те не съвсем – хляба си вадят все пак хората.

И ето я – забързана, успешна. Костюмчето й отива. Обича си работата. Или поне така твърди. Но продължава по навик да не ги иска – мъжете, или поне връзката с един от тях, обречена на себеотдаване. Но пък те вече и не могат. Страхуват се. Или пък са свикнали. Така ги устройва, така е идеално – съвместен проект, неангажиращ секс, никой на никого не е задължен. Нали тя точно това искаше?! А не съпруг, семейство и деца…

Колко прекрасен е светът, в който се сбъдват мечтите!

ЖИМ – ЖЕНАТА „ИСКАМ ДА СЕ ОМЪЖА!”

Пълната противоположност на току-що описаната персона. Иска да се омъжи! На всяка цена! За когото и да е! Коя точно движеща сила стои зад маниакалното вкопчване в ритуала „осейменяване”, не е ясно. Причините са много, трудно е да отделиш най-важната: времето си върви, всички приятелки се задомиха, мама постоянно мърмори напоследък, деца трябва да се раждат, поне веднъж в живота си всяка жена трябва да облече дългата бяла рокля и т.н.

Всеки екземпляр от мъжки пол, оказал се в радиуса на досегаемост, моментално е категоризиран в графата потенциален съпруг. Колегата, поканил ЖИМ на кафе, не подозира, че тя вече мислено му е премерила черния костюм. Деловият партньор първо бива подлаган на задължителното сканиране с оценяващ поглед, а новият съсед вече е помолен да й купи хляб, поканен е на чай, а след това и в постелята й. На следващата сутрин ЖИМ наметнала халат вари кафе и оживено бърбори, вперила простодушен поглед в пълните му с ужас очи. В битката за брачна халка всички средства са позволени!

От такива екземпляри впоследствие се получават отлични „неразбиращи” жени.

Това се случва малко по-късно, когато стане ясно, че избраникът им не оправдава очакванията. Оказва се, че всъщност той е едно долно животно с малка заплата. Впрочем жената, превърнала бракосъчетанието в цел, изпълваща целия й живот, се развежда също толкова лесно. И тръгва на лов за нов съпруг. Лов, безсмислен и безпощаден, колкото и желанието й да се омъжи.

СЖ – СЪЖАЛЯВАЩАТА ЖЕНА

Много по-страшна разновидност на Изпълнената с Разбиране Жена. Тя е жертва на синдрома „тежко детство”, и по-точно на комплекса за вина, втълпен й още в невръстна възраст. Вечно й е жал за някого – за мама, за татко, за бабка, за дядо. Редовно купува памперси на малкия си племенник и лекува пропадналия си брат от алкохолизъм. Често поема задачите на колегите си срещу едното „благодаря”. Мъжът й винаги може да разчита на топла манджа и състрадателното: „Ох, горкичкият ми! Много ли си уморен? Легни, почини си!” и „Няма нужда, не се притеснявай. Сама ще се оправя.” Това бързо омръзва. Също и безкрайните й телефонни разговори с нуждаещите се от психологическа подкрепа безбройни приятелки. Както и внезапните й нощни пътешествия до другия край на града с такси, защото майка й точно в този момент има нужда от активен въглен, а котаратък на баща й – от средство за потискане на сексуалната възбуда. СЖ винаги ще намери обект, когото да съжалява до последния си дъх. В краен случай ще си вземе куче. Бедното то!