Знаете стария лаф, че мъжът се жени за жената с идеята тя никога да не се промени. Тя пък отваря обятия към него с тайната увереност, че непременно ще го промени. И това се оказват най-големите илюзии и на двамата в бъдещите 2, 10 или 50 години. Голяма драма.
Ако и вие сте се омъжили с такава надежда, веднага тичайте да намерите добър бракоразводен адвокат.
Да речем, че мъжът ви е дребен, очилат интелектуалец, който панически бяга от шумни компании и бързи автомобили и ги замества с огромни дози черно-бели филми и топло прясно мляко преди лягане. А вие благодарение на невероятното си въображение си го представяте с 20 см по-висок, с пращящи мускули и едва притаена сексуална агресия как ви сграбчва, за да ви качи на безразсъдно опасния си мотор. Няма такъв филм. Най-многото, на което може да се надявате при добре разработена стратегия от ваша страна, е изпълненото със съмнения качване на влакче на ужасите в лунапарк, където любимият ще ви държи за ръката и ще се чуди какво му е скучното на Тургенев.
Той цял живот ще се опитва да ви угоди,
а вие настървено ще търсите начин да го промените. Като резултат – двойно нещастие.
Причина за целия проблем не е само физическата невъзможност горният обект на вашето внимание за една нощ да се превърне от Георги Мамалев в Киану Рийвс. Причината е, че мъжът е строг неоконсерватор. Каквото и да ви говори, той мрази новостите. Не го разбирайте буквално – няма нищо против техническите новости или новаторството в сексуалните пози (особено като ги наблюдава по телевизията, защото в собственосто си легло той си остава… неоконсерватор).
Ако под новост разбирате и
да изпратите майка си завинаги в концлагер,
това също ще му допадне. Но дотук. Не искайте повече от него. Навярно това е някоя от еволюционните загадки – мъжът не е развил авантюристичен дух. Важните промени в живота настъпват по наша вина със съмнителното участие на мъжете.
Ето ви един дребен, но достатъчно красноречив пример. Любовта на моя мъж към вехториите в неговото битие. Той се отнася с огромно уважение към най-старите си и протрити дънки/маратонки/вратовръзки и същевременно проявява огромно недоверие към всяка модерна или поне чисто нова дрешка, с която аз му предлагам да замени овехтялото си ретро облекло. Много опитвах, но след като той за трети път измъкна пуловера си с 2 дупки, плетен от майка му (естествено, от приготвения за благотворителност към боклукчиите плик), аз разбрах. Моят голям мъж, неустрашимият пред съседския булдог, победителят на хлебарките, гордият пияч на всичката бира на света, човекът, който може да вдигне секцията с една ръка, за да избърша праха отдолу – точно той се страхува до смърт от новото.
Уплахът му пред непознато ястие от октопод
е точно толкова голям колкото стресът при бодрото ми обявяване, че ще размествам мебелите у дома. Как такъв човек ще си сложи розова риза или оранжев пуловер?! Това е все едно да започне да тренира художествена гимнастика. Нали ще го помислят за гей! (Ето това пък е в класацията на най-големите страхове.)
Следва страхът да не го помислят за слаб. Заради това той не подхваща никакво ново бизнес начинание.
Ако се провали, 3 месеца ще трябва да ходи на психоаналитик.
Всъщност няма да ходи, защото изпитва страх да не го помислят за луд, неуравновесен, въобще – за човек, който не може да се справи с живота.
Заради същия страх сме в състояние да обикаляме 3 часа из непознат град, без нито веднъж да спрем да попитаме за посоката въпреки неспирните ми опити да заговоря околните. Той ли не я знае посоката? Аз ли ще го излагам?
Неее, няма да го променя. Аз зная това и живея спокойно. Единственото, което вероятно съм способна да направя, е да укротя опърничавия му нрав.
Възприемам го като опитомяване, простете за грубия израз.
Възможността да го накарам да направи нещо, от което го е страх, което му звучи твърде екстравагантно, е да се възползвам от най-голямата му паника – че ще бъде отхвърлен. В крайна сметка аз съм нещо, от което той не иска да се лиши, най-малкото защото това ще размести подредения му свят. Той предпочита да си вземем куче, отколкото да спя в другата стая. (Не говоря само за секс, а предимно за навик.) Готов е да стои до мен, докато шофирам, но да продължа да четкам деликатното му самочувствие на най-велик шофьор, най-голям любовник, най-страхотен кулинар, невъобразим техник или виртуоз на китарата.
Тайната е да не злоупотребявам
Все пак има приемлива доза нови изживявания, които сърцето и разумът му са в състояние да изтърпят – една театрална постановка на месец или еднократен експеримент с боядисване на косата ми в убитолилаво веднъж на 3 години. Ако се отпусна и започна всекидневно да го засипвам с удари, той няма да ме възприема като собствения си бастион, където може да се укрие от страшния и непрекъснато променящ се свят. Все пак не искаме той да разбере голямата тайна – че може и без нас. Далече по-безопасно е да поддържаме фобиите му в малки форми. Кой каза, че приличам на пласьор на наркотици, надвиснал над бедната си жертва?
0 Коментара