„Когато един ден бъдете начело на домакинството, никога не забравяйте, драги ми деца, че от вашата разумност, от вашато деятелност зависи щастието или нещастието на семейството ви, напредъкът или сабарванието на домът ви…“ – съветва младите читателки списание „Българка“ в своята първа книжка от януари 1986 година.
След като плeдира за икономия и ред, опълчва се срещу безделието и мързела, авторът на уводната статия многозначително заявява:
„Жените правят и развалят къщите. Това може се каза както за тези, които имат ред, тъй и за тези, които нямат такъв…“
С куриозни, „самоотричащи се“ редове започва животът на едно от първите илюстровани домакински издания у нас. „Българка“ вижда бял свят в Чирпан, под редакцията на Алис и Панайот Кършовски – сродници на именитите възрожденци Иван, Йордан и Сава Кършовски. По-късно двамата журналисти се преместват в Ловеч, където до края на 1904 г. продължават периодиката на своето „Месечно илюстровано домашно списание“. В края на миналия и началото на нашия век то все още „търси“ себе си. Най-важното е да се привлече читателският интерес на българката.
Подобна задача преследва и поредицата „Домакинство“. От нейните заглавия разбираме какви са били делничните „тревоги“ на някогашната къщовница: ..Средство да се правят грънците твърди като желязо“; „Средство за познавание на фалшифицирана захар“; „За изгонвание мишки“; „Как можем се освободи от мравките?; „Как можем да почисти сламена шапка?“.
Последният съвет, публикуван в майската книжка през 1896 г., е част от пристрастията на тогавашната мода. Действително в първите десетилетия след Освобождението, когато новият „бон-тон“ заменя шаечния сукман с копринена фуста, облеклото на нашенката се превръща едва ли не в обществен въпрос. „… много госпожи от висшите кръгове не се обличат достатъчно зимно време… – свидетслствува книжка 6 на „Българка“ от юни същата година. – Жената през зимата трябва да носи едно известно вълнено облекло, наречено „Combinaison“…“
И по-долу: „Корсета от дълго време беше предмет на разисквание… Манията да се стягат причинява не една вътрешна болест, като затруднявание стомаха и др. т., защото достатъчно е да си представим конструкцията на человеческото тяло, за да разберем, че когато едно силно стягание се упражнява в средата на талията, съседните органи се разместват или нагоре или надолу…“
Този дамски атрибут наистина е повод за разгорещени дискусии. И не без основание. В края на краищата е постигнат известен успех – през 1905 година Министерството на просветата забранява със заповед носенето на корсет от ученичките. Списание „Българка“ отстоява до края позицията си в „драматичната корсета война“. Но не само това… Върху неговите страници не по-малко вълнение предизвикват както „тесните връски“ заедно с „високите и стегнати еки“, така и дамските обувки, които „струпват пръстите един върху други, пораждат мазоли и са истински инструмент за мъчение.“
Според книжка 1, 2 и 3 от 1898 година друга „плачевна мода“ е да се организира „пътешествие след венчаванието“. Аргументите: „Възбужданието от пътешествието, утрудванието от ходението, продълговатото стоенье право в галериите и музеите, шумният по хотелите живот, всичките тези неща, които са доста трудни в обикновено време, помагат за истощяванието силите на младата невеста, която има нужда от всичката си енергия, за да се бори против носталгията, която хваща почти всички млади невести, когато те си припомнят, че техния момински живот, весел и безгрижен, е свършил завинаги.“
Но „под черта“ с облекчение е отбелязано: „Това се отнася за Швейцария. Франция и др. европейски страни, дето Voyage de nocе е нещо обикновено. За щастие тази мода редко се практикува у нас.“ Изобщо сравняването между чуждите „прищевки“ и родните нрави е тема номер едно по колоните на списание „Българка“. В този смисъл наставленията от рода „Визитната картичка на жена под никакъв начин не е позволено да съдържа адреса й.“ (кн. 4, 5 и 6 от 1898 г.) се превръща в своеобразни „устои“ на целомъдрието. И още нещо – изграждат портрета на българката от онова време люшкана между възрожденската патриархалност и модерните навеи. Всъщност това са криволиченията на пътя към закономерното мъжко признание: „…способностите на жената никак не са по-долни от нашите, те са само различни. И то защото тя чувствува туй, което ний не чувствуваме, и не понася туй, което ний понасяме…“
Думи, отпечатани в „Българка“ през януари 1903 г. – седем години след излизането на първата му книжка. Достатъчен срок, за да се завърти колелото на модата няколко пъти.
0 Коментара