Вагината – врата към нирвана

Не е необходимо да си въоръжен с оксижен, за да свалиш железните гащи. Трябва добре да познаваш женското тяло, да се съобразяваш с него, да му доставяш удоволствие и най-важното да го уважаваш. Тогава ще отвориш райските порти. И ще достигнеш Нирвана.

Когато по земята са тичали разюздани босоноги вакханки и зачервени от страст тракийки са прескачали огромни огньове, нещата около „оная работа“ са били значително по-простички. Мъжете са ухажвали жените и всички, с изключение на привържениците на Платон, са знаели за какво става дума. И хич не ги е било грижа, тъй като всички сексуални гимнастики са били благословени от боговете. Самите богове са вършели такива безобразия на Олимп или подобни нему божествени свърталища, че едва ли един простосмъртен би могъл да остане в историята с подобни подвизи.

Работите обаче започват да се позатягат, когато боговете се редуцират до Света троица и

моралът става просто непоносим.

Хорските страсти и мераци, както се досещаме, не променят своята сила. Просто потъват в дантели, перуки, рицарски брони и тайни срещи. Мъжкото достойнство започва да се измерва с женската целомъдреност и девическата непорочност. И като черешка върху сметанката на шоколадова торта се появява ПОЯСЪТ. И КЛЮЧЪТ към него. Вратата към райското удоволствие е надлежно опакована и старателно заключена. А мъжките мераци да се докопат до „онова“ зад железните гащи може да се сравни само с изобретателността на зинал от глад циганин, мъчещ се да отвори консерва „Русенско варено“.

Всъщност ако си говорим честно, от Ева насам нищо не се е променило. Чувствените обещания за знойни и сластни нощи винаги са били морковчето, което може да накара един мъж да направи невъзможното (за справки – Шехерезада). Дребни очилати счетоводители се превръщат в звероукротители, затлъстели банкери намятат пелерини и трескаво се опитват да скочат от втория етаж, а оплешивяващи деденца упорито се правят на безгрижни тийнейджъри.

Надпреварата започва да придобива маниакални размери.

Цялата работа е, че количеството „прегазени“ жени е право пропорционално на количеството изпита ракия. Мъжката фантазия включва на турбо, очите на слушателите се закръглят като мекици, сърцата им завистливо пристъргват, докато изпотените им ръце трескаво премачкват някакви съкровища в джоба. След такава нескончаема логорея, характерна за злоупотребилите с алкохол, разказвачът на приказки автоматично се е превърнал в очите на другите в страхотен любовник. Истината обаче е много по- разковаваща и от най-тежкия махмурлук. Всички жени с повече от един любовник са усетили плачевната действителност. Гърненцето с мед (honey pot), както Я наричат англичаните, е подложено на много сериозни изпитания и атаки. Голяма част от жените искат от любовниците си пълноценен и за двамата секс. Тук естествено могат да се изброяват какви ли не смешки и страшки.

Женските изпитания

• Мъжът се държи като пред зрелостен изпит – уж е подготвен, а все не може да налучка правилния отговор. Обикновено след бърза и трескава обиколка с ръце по женското тяло той се съсредоточава в издирването на онова загадъчно нещо – клитора, който за него е почти митична креатура, постоянно променяща местонахождението си. Безуспешното издирване завършва с бързо и задъхано обладаване, последвано много скоро от повторно такова за отсрамване.
• Мъжът се вживява в ролята на копач, орач и въобще човек, извършващ тежък физически труд. Много целенасочено започва да изпълнява старото движение напред-назад, и то с усилие, от което едва ли не зависи животът му. Шолохов с Разораната си целина просто може да се натъпче с ряпа и да замлъкне завинаги. След това отегчително клатене той маха миньорската си каска, почесва гордо атрибутите си и казва: „Е, как е, нали съм добър?“
• Мъжът изтребител се хвърля, за около 30-40 секунди си свършва работата, обръща се на другата страна и захърква. Наистина свръхзвуково постижение.
• „Плюшеното мече“ обича да се гали и мърка. На практика той е съвършен егоист. Предоставя тялото си на женските ласки и грижи, без да го е грижа за труженичката, която, освен че върши цялата работа сама, накрая избърсва оросеното му със ситни капки пот чело.
• Кинг-Конг само се блъска в гърдите, а като опре до оная работа, изведнъж се спихва. На това народната мъдрост му вика „Голям го вади, ама мек“.