Пътят към разбирането на насилието е дълъг, а неприемането му, когато е вербално, дори още повече. Ключовото за насилието е присъствието на унижение и поставяне на другия в зависима позиция. Т.е. всяко константно унижение, дори с думи или неглижиране, е насилие.
Неслучайно преди 3 години във Великобритания психологическото насилие/принудителен контрол беше приравнено с домашното насилие.
Няма синини, няма рани, но как беше отвърнала мечката – „Раната заздравя и я забравих, но лошата дума дето ми каза, не мога още не мога да я забравя“.
Много хора живеят в „перверзията на ежедневните отношения“. Това са думите, които използва Мари-Франс Иригоайен, авторката на книгата „Моралния тормоз“, в която разглежда сериозно този проблем.
Насилие във връзката, в големия смисъл на тази дума в контекста на човешките отношения, също така са случаите когато друтият е оставян без пари или е ограничаван в разходите си (финансово насилие) и обидите (вербално насилие). Ивън Старк, професор в Rutgers University и съдебен социален работник, въвежда термина „принудителен контрол“ (“coercive control”).
Повтарящото се унизително поведение може да бъде също толкова опасно за психическото и физическото здраве на човека до вас, колкото и другите форми на домашно насилие.
Унизително
Всички онези намеци и конкретни забележки, подценяване и подигравки, които са константа в отношенията. Чупенето на чинии и замерянето с чаши, макар и не по вас, всичко това е в графата на психологическия тормоз. Насилието е в микроменажирането на незначителни детайли от начина на подредба на чашите до дрехите, които носите.
Невидимо
Като да ви отдалечават от приятелски кръгове, роднини и други близки. Както броят на хората, на които можете да се обадите и пред които да се разплачете, намалява, така зависимостта става по-голяма. Онази приятелка те „използва“, с друг не му е приятно да се виждате, защото те заглежда, майка ти го дразни…
Парите
Изключването на финансовата независимост много помага за влизането в капана на психологическата зависимост – едното от лицата на парите е свободата, която дават.
Отдръпването
Когато другият знае всичко за вас, но вие не. Има достъп до паролите, знае кодовете на пин-картите ви, но не и вие – и все повече неща научавате случайно за живота му, а не защото ги е споделил/а.
Винаги на контра
Няма нещо, което да харесате и другият да ви подкрепи – не като част от дискусия, а като оценка. А когато не се съгласите, ви казват, че реагирате детски, че нямате чувство за хумор или правите от мухата слон. Тук са и шегите, от които боли.
Непрекъснатите критики
„Винаги си намръщен/а“; „Никой не те харесва, защото си негативн/а“ и така до безкрай – докато накрая не решите, че наистина вината е само във вас.
Подценяването
Не срещате одобрение от страна на партньора за нещата, които правите. Или директното омаловажаване за всичко – от музиката, която слушате, до дрехите, които носите. Липсата на признание за успехите ви.
Заплахи
Не е нужно да са свързани с убийство – може да са си съвсем „добронамерени“ като: „ако се държиш така, никой няма да те харесва“, или: „много си труден като характер, никой няма да те изтърпи“.
Обиди
В тежката си форма това са грубостите, но в префинената им започват някъде на „за много важна ли се мислиш“ или съдържат констатации като „винаги се изкарваш като жертва“, като партньорът много добре знае, че ще ви заболи.
Всичко това накратко е оплакването „другият се държи зле с мен“. В същото време тези уж дребнички неща – обиди, реплики, заплахи, подценяване, вменяването на усещане, че никога не се държите адекватно – са толкова разяждащи с непрекъснатото си присъствие, толкова фино надраскват самочувствието, че постепенно човек започва да си вярва, че не е толкова добър, ценен или смислен; че се преструва и че прави истерии и тогава идва истинският упадък на личността, когато напълно загубвате себе си.
0 Коментара