Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.
Снимка: Веско Николов
Весела Тотева е продуцент на съботно-неделния сутрешен блок на Нова телевизия „Събуди се“ и журналист с повече от 18 години практика. Зад гърба си има преборена хероинова зависимост, която описва в автобиографичната книга „Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка“, по която в момента се заснема филмът „Доза щастие“. На Весела предсои да cтаpтиpа пилотния пpоеĸт на фондация „Oт дpугата cтpана“, която основава с мисията да даде своя принос в борбата с наркотичните зависимости.
Защо се съгласи да участваш?
Защото най-важното е споделянето. За мен никога не е имало теми “табу”. Ако се научим да бъдем открити, да не се притесняваме от това, което сме, от това, което бушува в душите ни, вярвам, че по-лесно ще достигнем щастието и смисъла да вървим по пътя.
Как се е променяло отношението ти към тялото ти през годините? Имала ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство? Как изглежда пътя, по който е минало самочувствието ти до момента?
Цял живот искам да съм по-слаба, от колкото съм. Подлагала съм се на унищожителни диети, гладувала съм… Като повечето млади момичета и аз като тийнейджър изобщо не се харесвах и всъщност, за да “избия” тези си комплекси бях извън рамките на приемливото поведение в онова време. Израснах във времето на социализма и началото на демокрацията. Никога не се вписах в рамките на “примерното поведение”. Бях бунтар, правех всичко наопаки. Сега си давам сметка, че част от това поведение е било компенсация от липсата на любов към самата себе си. Така, както не съм обичала никой, мисля, че не съм харесвала и обичала и себе си.
Борила си се със зависимост, как влезе и как излезе от капана на наркотиците? Как се отрази това на тялото ти?
Започнах да взимам хероин по класическата схема със зарибяването. В началото дори не знаех какво е. 8 години бях в тежка битка със зависимостта. Живеех в ада. Успях да се измъкна, благодарение на много хора, които не спряха да вярват, че ще се оправя, благодарение на дъщеря ми и близките ми. Всъщност, вярвам, че Бог ме измъкна от блатото. А как се отрази на тялото ми? Аз лично нямам много видими белези от “връзката” с дрогата. По-скоро тогава страдаше душата ми, защото доброволно бях “пуснала” всякакви демони да “пируват” с нея.
Какво ти помага в трудните моменти да оставаш свързана със себе си и здравия разум и как откри, че работи за теб?
Единственото, което ми помага във всякакви моменти е вярата ми в Бог. Ценностите, заветът, духа на надежда , любов, смирение и вяра успяват да ме измъкнат, независимо къде съм и с какво “чудовище” се боря.
Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъде?
Защото съм била извън него и знам, че там е страшно, че няма надежда, че си объркан и много те е страх. Когато си искрен и се приемеш е много по- лесно да приемеш и околните. Въпреки че “Ада, това са другите”. Въпреки това, когато се научиш да се обичаш, успяваш да обичаш другите.
Цялото интервю прочетете в „Кожа“
0 Коментара