Седя до телефона и всяко позвъняване е като пробождане. Подскачам нервно и грабвам слушалката, а колежките край мен хихикат. Не е той. Разочарование и притихване. Поглеждам часовника – червената стрелка избутва надеждата към вечерните часове.
Всичко това с телефона и часовника се е превърнало в ритуал. Едно и също всеки ден. Опитвах се да убеждавам себе си, че ми е все едно, че ще ми мине, че няма смисъл. Каквото и да си внушавам, истината е, че съм влюбена. Влюбена до замайване и уплашена от себе си. Не го исках. След години на бракове и разводи, сладки болки и недовършени приятелства си мислех, че мога да владея себе си докрай. Нищо не може да ме изненада, да ме смути, да размести равновесието в мен. Избирала съм с кого да бъда и с кого не. Позволявала съм си прищевки и женски хитрости. Оглеждала съм се в желанието в мъжките очи. Не друг, аз решавах какво ще се случи понататък, докога и колко ще давам от себе си.
Имала съм доста мъже в живота си.
Изживявала съм прекрояването на любовта в омраза, умората и досадата от мъж, раздялата и безлюбовието. Бягала съм от чувства или от хора. Вече мислех, че нищо по-различно не може да ми се случи.
Този път съдбата ми скрои номер. Влюбена съм и разбирам, че вече е късно да дръпна юздите назад. Като че някой е разделил душата т ми на две. Едната е препълнена от любов и копнеж, непредсказуема и неуправляема. Другата половинка ми напомня, че съм на 43 години, че около очите ми има ситна мрежа от бръчки и не отива да се държа като хлапачка. Две жени живеят в мен и двете са се запътили в различни посоки: едната – жадна за авантюри, другата – за спокойствието на залеза.
Точно когато бях решила да сложа ред в живота си, се появи той. Почти като наказание. Или
като отмъщение за предишния ми живот.
Всичко започна с прехласване. Когато заговорихме за първи път, все едно че се познавахме отдавна. Усещане за старо приятелство, за дълго пътуване, особено възприятие за близост. Почти съм сигурна, че всеки човек си има бариера. Оттатък са другите, зад бариерата е неговата неприкосновена територия. Неговият егоизъм, самотата му. Само понякога и само на някои им се удава да се издигнат на висота и да се усетят духовно близки с друг. Става случайно, без да търсиш, да се вглеждаш, да упорстваш. Изживяването е нещо много повече от думичката любов. На мен ми се случи.
Душите ни се намериха.
Хубаво ми е, въпреки че съм на ръба на пропаст. Има само сега и днес, нашата любов няма бъдеще. Той е седем години по-млад от мен. Има свое семейство, деца. Жена му е млада, за няколко месеца е в чужбина, но скоро ще се върне. Казано банално – едно добро семейство. Зона, забранена за мен.
Тъжно е усещането за безбъдещност. Не съм човек, който ще тръгне да развежда мъже от жените им. Той също е избрал своя път, откъдето не може да се върне обратно. Да беше останало само лятното приключение, без да хлътвам в бездната на чувствата. Този път не успях.
Колко пъти са ме предупреждавали
да не се забърквам с женени мъже.
Говорили са ми за блудкавия вкус на измамата, за жалките бягства от семейството и още по-жалките завръщания. Винаги съм си мислила, че такова нещо няма да ми се случи. Не говоря за дребните прегрешения. Те не са нито болка, нито трагедия, нито край. Гледала съм на изневярата като на измислено удоволствие. Сега всичко е объркано и само знам, че ме е страх.
Измъчвам се, защото това, което правя, е грях. Вярвам в Бог. Последните години спазвах пост, изповядвах се, пречиствах се. Искам чрез вярата да вървя към духовно съвършенство. Длъжна съм да направя това усилие. Променях се бавно, защото трудно е в този живот да гледаш с обич и смирение на света. Светът, който си е надянал удобна дреха от свои норми и закони и на всеки друг гледа с неодобрителна насмешка. Изглежда, усилията ми са били напразни, щом пожелах чуждия мъж и вярата ми не беше силна да устои.
Разкъсвам се между дявола и Бога.
Между прелюбодеянието и любовта. Между душата и тялото. Не мога да си отговоря откъде започва прегрешението, щом я има обичта. И дали с любовта свършва вярата. Като че ли в мен се е вселило цялото противоречие на този двуполюсен, двуостър, двуличен свят. Колко по-лесно беше, когато не се замислях. Беше просто и подредено.
Скоро магията между нас ще свърши. Грехът дълго ще върви по петите ми. Но имам още малко време. Червената стрелка на часовника стопява часовете на очакването. Влюбена съм.
0 Коментара