Мозъкът, а не сърцето ни е отговорно за влюбването. Той отделя коктейл от три химикала – окситоцин, допамин и опиоиди, които карат хората да се влюбват. Въпросните вещества действат в съгласие в наградната система на мозъка и я настройват „на вълната“ на обекта на чувствата.
Хормонът окситоцин, известен като „хормонът на прегръдките“, се секретира в мозъка по време на секс, раждане и кърмене и играе важна роля в изграждането на връзката между хората.
Невротрансмитерът допамин дава усещането за оживление и възбуда, а опиоидите са отговорни за удоволствието.
Според проучване всеки път, когато хората виждат партньорите си, наградната система в мозъка им се активира. Това е причината любовта да е като наркотик.
Често се шегуваме, че любовта е наркотик, но е научно доказано, че тези ни чувства имат въздействието на нелегалните упойващи вещества. Чувственият романс предизвиква реакции в същата част на мозъка като дрогата.
Любовните чувства произвеждат емоционален отговор в част от сивото вещество, което обикновено се свързва с мотивацията и възнаграждението. Нашите мозъци са „програмирани“ да си изберат половинка. Тогава ние ставаме толкова мотивирани да спечелим вниманието на „любовния обект“, че понякога сме готови на екстремни постъпки.
Чувството за възнаграждение идва от разпознаването на нещо, което ни носи удовлетворение, струвало си е усилията и ни кара да се чувстваме добре.
Луис Браун – невролог в колежа по медицина „Алберт Айнщайн“ в Ню Йорк, обяснява, че любовта може да ни накара както да се чувстваме щастливи, така и да изпитваме тревожност.
Според него центърът за удоволствие в мозъка е от съществено значение за нашето оцеляване. От друга страна, той е свързан и с чувството на необходимост да правим секс.
Съавторът на изследването – Артър Арон, психолог в Държавния университет в Ню Йорк, допълва, че силната страстна любов използва същата „система“ в мозъка, която се активира, когато сме пристрастени към дадено наркотично вещество.
Проведеното изследване проучва мозъка на 10 жени и 7 мъже с помощта на ядрено-магнитен резонанс. Участниците твърдят, че са силно влюбени. Продължителността на настоящите им връзки варира от месец до две години.
За целта на изследването на тях са им показани снимки на половинките им, както и фотографии на хора, които външно приличат на избраниците.
Изследователите споделят, че романтичната любов е едно от най-силните чувства, които можем да изпитаме. Данните също така сочат, че има малка разлика в продължителността на връзката и силата на любовните чувства.
При дългосрочните връзки се демонстрира активност в регионите на мозъка, свързани с привързаността и симпатията. За повечето хора „стандартният модел“ на любовната връзка е бавно намаляване страстната сила на чувствата и увеличаване на привързаността на партньорите един към друг, обяснява още Арон.
Точно тази привързаност им позволява да останат заедно дълго време, за да създадат и отгледат деца. От друга страна, с намаляване на любовта, намалява и тревожността.
След раздяла и прекъсване на контакта с любимия човек рязко намалява производството на окситоцин – хормона на любовта и щастието, в човешкия организъм. Физиологичните показатели при скъсването с любимия човек напомнят аналогични прояви у наркозависимите – апатия, недостиг на сили за извършване на ежедневни задължения, депресия.
0 Коментара