Казват се Вътеви и живеят на петия етаж. Точно над нас. Тяхната война е започнала преди 20 години и ще завърши, когато един от двамата почине. В никакъв случай по-рано, защото аз вече зная със сигурност – те възприемат дома си като фронт на бойните действия. Който го напусне, се признава за победен.
Денят ми започва с техния, не защото съм ужасно любопитна, а защото изолациите в блока са лоши. Първа се надига Вътева и за да събуди и мъжа си, пуска радиото на такива децибели,
сякаш кварталът ще прави сутрешна зарядка в ритъма на „Хоризонт“.
Когато Вътев стане, започва първият скандал на тема кой ще изведе кучето. В аргументите на семейството влиза пълен арсенал: от „Ти поиска този помияр, не ме занимавай с него!“, през „Ами, това е, защото имам нужда от мъжки екземпляр, глупако!“, за да се стигне до финала, който ми е любим:
– Купих го за 300 лева, ти толкова пари не си изкарвала през живота си!
– Щях да ги изкарам, ако не ме беше спрял да отида в Либия медицинска сестра, нещастнико! Дорчето хилядарки донесе, а мъжът й ги удвои, но аз на кого да разчитам в ТОЗИ ЖИВОООТ (последното е с фалцет)!?
– Дорчето е пачавра също като тебе, я се виж с този грим
в 7 сутринта, ма! Махай ми се от очите!
Накрая клетото животинче свършва работата на черджето пред входната врата и с наведена главица се прибира в домашния ад, като сигурно проклина дните си там.
Вътева е готова на всичко, за да прецака мъжа си. Например веднъж нарочно не плати тока, спряха им го и тя цяла вечер му пилеше на главата, че е некадърник, докато той псуваше, че е изпуснал мача. Човекът се напи порядъчно и я изгони от къщата по пеньоар. Тя събуди съседите, които по някакъв начин още не бяха усетили, че са в центъра на стихията, викна полиция, обвини Вътев в побой и той прекара нощта в районното. На светло.
Мъжът й й го върна след няколко дни, като пукна гумата
на тъщата и пусна ръка на девойчето от бакалията отсреща, докато тя се навеждаше да му извади биричка от каса на пода.
Опитах се да подпитам в асансьора Вътева защо не се разведе с „некадърника“. Децата й са големи, ще вземе апартамента, ще му даде фиата и ще миряса. Вътева ме погледна, сякаш предлагах разделяне на федеративна Югославия по времето на Тито, и ми обясни, че тя никога няма да му достави това удоволствие. По-късно разбрах, че и Вътев не е готов да си го извоюва удоволствието. Оказа се, че тя гледа на развода като акт на подаряване на неговата свобода. Той пък отдавна не ще свободата, първо, защото не знае какво да прави с нея, и второ, защото би проявил слабост.
Факт е. Има във всяка по-големичка кооперация по едно семейство,
чиято мотивация на този свят е да трови живота на най-близките си.
Дори с цената на собствената си мизерия. Вътеви се фокусират в нещастното си ежедневие, обвиняват се взаимно за него и сами се завъртат във вечен скандал. Вкопчили са се в скандала, отдавна са забравили първопричината, цял век не са поглеждали сластно другия, от края на първата брачна нощ Вътева не е слагала къса пола, за да изплакне поглед Вътев, а той би купил цветя само за погребението й.
За мен това е безсмислица.
Бракът не е свещена крава,
а и да беше, този тип семейства отдавна са го превърнали в раздърпана кокошка. От вманиачаването страдат самите участници в садо-мазо сценките, децата им, кучето и аз в частност като кротък съсед с добър, за съжаление, слух.
Вътева отдавна не е красавица. И никога не е била Мис София, но малкото години в комбинация с хитрост и добра поддръжка са я държали в категорията „свежо маце“. Вътев от своя страна е бил надежден инженер във времената, когато тази професия имаше значение. Самочувствието му го е направило привлекателен за Вътева и хоп – в гражданското. Оттам последвали две деца, вече завършили училище, двустаен апартамент в Младост, “Фиат Уно” и сезонна безработица. Няма пари за месо, да не говорим за ракия. Вътев продаде някаква нивичка в Ямболско, за да учи дъщеря му в частна английска гимназия.
Вътева цял живот му опява, че не я пуснал в Либия.
Истината е, че от фирмата не им се стори достатъчно квалифицирана. И двамата имат по някоя и друга любовна връзчица, ама само за да натрият носа на другия. След максимум месец съответните любовница/любовник избягват с писъци.
Един ден у Вътеви ще настъпи масово клане. Заканите ще се превърнат в реалност. В полицейската сводка ще се регистрира поредното битово насилие със социален произход.
Чакам този ден, за да прибера онова малко, разпердушинено помиярче у дома. Аз съм разведена и имам нужда от приятелче.
0 Коментара