Предложих да закарам лектора на конференцията – професор, който ни говори за смъртта и за последните ни мигове – до летището, което беше на три часа път. Професорът притежаваше няколко дипломи по социология и психология и аз останах запленена от неговите прозрения за това кое мотивира хората да бъдат такива, каквито са, и от вижданията му за истински важните неща в живота. Докато пътувахме, повече мълчах, но спътникът ми отлично разбираше недоизказаното.
Въпреки че бях резервирана, той ми разказа за собствения си личен живот и за семейството си. Учудващ беше фактът, че се чувствам толкова естествено и удобно в негово присъствие. Усещах, че имаме много общо помежду си. Той ме окуражаваше да последвам мечтата си и да завърша социология и ме караше да погледна на живота по нов начин. Неочаквано смени темата и ме попита:
– Ти всъщност имаш ли представа колко си хубава и привлекателна?
Не флиртуваше. Просто ме наблюдаваше. А аз защо не се чувствах хубава? И защо се бях задоволила да върша за съпруга си Алън работа, която не харесвах?
Мислите ми се върнаха към Алън. Семейството ми ме предупреждаваше за него:
– Той не е твой тип – казваха всички. Бях на 28 години и бракът ми не беше точно нажежен от страсти, но аз усърдно се залъгвах, че всичко е наред.
Няколко дни след конференцията Джийн и Дарлийн забелязаха по време на готварския ни курс колко съм разсеяна. Казах на приятелките си, че съм завладяна от някакво необичайно очакване. Те се спогледаха и в един глас казаха:
Трябва да видиш преподобната Марти. Много е добра и може да й се вярва. Помагала е дори в разследвания на полицията и на ФБР.
Преподобната Марти беше врачка.
– Чакайте малко – възпротивих се аз. – Традиционните ми религиозни схващания не ми позволяваха да приема с лека ръка тяхното предложение. Но винаги ще си спомням онова, което ми отвърнаха:
– Нещо се опитва да ти се случи. Сега е моментът, сега ти трябва врачка.
Карах след тях по пътя към къщата на преподобната Марти. Решихме да вляза първа. Щях да поизпотя преподобната. Нищо нямаше да й кажа – тя трябваше да ги „знае“ нещата.
Спряхме пред малка къща с дантелена завеса на прозореца. Не можех да повярвам, че успяха да ме накарат да го направя. С нежелание ги последвах до прага на преподобната Марти, където висеше миниатюрна табелка с надпис: „Преподобната Марти, врачка. Гледане $5“ . Част от мен беше убедена, че напълно съм откачила.
Готварската ми дружинка чакаше в друга стая, докато аз изпитателно наблюдавах преподобната Марти в старомодната й постлана с балатум кухня. Преподобната Марти не гледаше в кристално кълбо. Държанието й откровено ме изненада. Беше като добрата баба от приказките – дребничка, с нежен глас и излъчваща разбиране и симпатия. Без да губи време в предисловия, мина направо по същество и каза, че наскоро съм срещнала мъж от Източното крайбрежие, с когото съм се чувствала удобно като със стар приятел. Бях потресена. Разказа ми подробности за семейството му. Отново удари в целта, като ми съобщи, че съпругът ми предприема пътуване след няколко дни. Със съчувствие ми поднесе болезнената новина, че Алън ми изневерява. Описа няколко от приятелките ми, които се е опитвал да прелъсти и веднага разбрах кого има предвид. Седях като блокче лед на стола. Каза ми още, че ще изгубя две неща – брака и работата си. И ще спечеля две – нова кариера и нов брак.
Преподобната Марти каза също така, че ще съм щастливо омъжена за друг мъж, който ще бъде най-подходящият за мен, и че ще имаме момче и момиче. Струваше ми голямо усилие да поема всичката тази информация. Изведнъж от устата на преподобната Марти чух гласа на починалата си свекърва! Нарече ме „скъпа“, точно както преди да си отиде от тоя свят.
Макар и никога да не сме били кой знае колко близки с нея, когато ми каза да продължа живота си без сина й, в думите й имаше нежност и мъдрост.
– Скъпа – добави тя, – той никога няма да се промени.
Бях напълно онемяла.
Чувствах се сякаш съм в хеликоптер и гледам картината на живота си от високо. За пръв път видях, че бракът ми е катастрофа. Разбрах, че макар и омъжена, отдавна бях сама. Изправих се лице в лице с онова, което дълго време отказвах да видя – изпитания модел на Алън да преследва други жени и да ме унижава. Сърцето ме заболя от осъзнатата истина.
Преглъщах сълзите си, когато слязох от верандата на преподобната Марти и пристъпих в нощта. Размених няколко откъслечни думи с Джийн и Марлийн и с бърза стъпка се отправих към колата. Намерих най-близката телефонна кабина и се обадих на най-добрата си приятелка Крис.
– Няма да повярваш какво направих току-що – казах.
Крис потвърди най-големите ми страхове:
– Алън опита и с мен – отговори загрижено тя. – Дълго време се колебах и не ти казвах, защото не бях сигурна дали си готова да го чуеш. Джан, аз не съм единствената ти приятелка, към която Алън е проявявал интерес.
Започна да изрежда имена. Усещах колко ме обича и колко й беше трудно да говори за това.
Вече знаех, че не ми е било писано да изживея живота си с Алън. Само преди броени часове бях готова да остана завинаги в този безперспективен и фалшив брак, защото така бях научена. Смятах за по-ценно това да не допусна никога развод, отколкото да изживея живота си с радост. Трябваше да се случи онази неочаквана среща с професора и с преподобната Марти, за да се отърва от влиянието на Алън.
Когато се прибрах в семейната ни къща, Алън го нямаше. Грабнах за каишките двете си кучета, стегнах един куфар и напуснах, без да поглеждам назад.
Година и половина по-късно срещнах Джим – любовта на живота ми – и се омъжих за него. Отдавна вече съм завършила социология. Джим ме намира за неустоима. От двайсет години сме заедно и продължаваме да сме най-добри приятели и любовници. Благословени сме с две здрави деца, момче и момиче.
Благодарна съм на професора, който, без да осъзнава, проби защитната ми стена. И на вас, преподобна Марти. Петте долара, които похарчих преди толкова години, станаха сделката на живота ми.
ДЖАН ХИБАРД
0 Коментара