Врагът зад моята врата

След няколкогодишни принудителни контакти с описваните по-долу явления аз съвършено ясно мога да формулирам къде и как искам да живея. Изискванията ми са крайно скромни – мога да живея в бункер, автомобилен гараж или хладилник. С едно-единствено условие – до следващия най-близък бункер, автомобилен гараж или хладилник трябва да има поне пет часа път. Най-добре в пресечена местност. Това обаче е само мечта, а реалността не ми дава никакви надежди, че ще се избавя от тази напаст – съседите във входа.

Нелегалното жилищно общество

Нашето дейно общество не може да ти позволи така просто да си живееш самотно и уютно. Колективизацията съвсем не е изчезнала с поколението на Тато. Почти насила ти веднага ставаш член на полусектантски организации от типа „Нелегално жилищно общество за борба с организираното хулиганство“.

Всяка организация задължително има водач и подстрекател. Той е пълен с енергия, спи тревожно, удря по тръбите на радиатора, урежда сбирки на съкооператорите в тайни квартири, събира подписи срещу остъкляването на балконите, търчи с разни забрани на домашните животни и постоянно общува с целия вход. Той е ужасен, хитър и коварен. По-тежък случай от него е само Тя.

Съседката знае всичко за теб

Тя може да проникне не само в квартирата ти, но и в душата ти. Тя пуска паяжина по всичките ти сетива със своето добро разположение и внимание и е в състояние да стане истински франкенщайн в твоя живот.

Без дори да подозираш, че си следена, един ден с ужас откриваш, че съседката знае всичко за теб – от работното ти време до навиците в леглото на последния ти приятел. И много обича да споделя наученото с останалите съседки. Можеш да си сигурна, че около 90% от комшиите и 99% от комшийките с нестихващ интерес разглеждат простряното ти бельо и подслушват телефонните ти разговори със залепено до външната врата ухо.

Никога не използвам асансьор, защото повече от всичко на света се страхувам от следния кошмар – автоматичната врата бавно се отваря, а зад нея се протяга усмивката на серийния убиец – Тя.

Моята тя живее един етаж над мен

с дъщеря, зет и четири котки. Всяка сутрин излиза пред блока с огромна тенджера, пълна с гадна блудкава смес, и започва да храни бездомни псета, прелитащи птици и негнусливи бездомници. „Навярно Тя е една чудесна жена с богата душевност – опитвам се да си внуша аз, докато я разглеждам, надзъртайки през прозореца на моята квартира, – но защо трябва да се приближава до мен и моето куче. Нима не е очевидно, че ние и двамата започваме да нервничим при предложенията й кучето ми да опита буламача, а аз да погаля котките. Тя ми разрешава да откажа това предложение само ако подробно й разкажа каква заплата получавам, колко аборта съм правила и защо предпочитам да живея с куче вместо с мъж.

Кръгът от добри хора

Само че бедата никога не идва сама и покрай тази добра, но любознателна жена около мен се е образувал плътен кръг от добри хора – това са съседите отдолу, отгоре и по етаж. Първите съм ги наводнявала четири пъти. Вторите правят ремонт вече трета година. Третите пък са рядко срещани стипци – те вечно нямат нито сол, нито захар да дадат на заем, телефонът им никога не работи, а когато звъннеш на вратата им – тя само леко се открехва.

Въпреки силната враждебност между всички нас, на съседите ми нищо не им попречи да се обединят срещу мен. Разбира се, за всичко съм виновна само аз. Когато ми омръзна да захранвам хлебарките си със спрейове, прахчета и всевъзможни отрови, от които полза нямаше, извиках професионални убийци. След като обработиха всеки сантиметър от жилището ми с мощни химикали, ние с кучето, полуживи, отидохме при приятели да си поправяме здравето. А щом се върнахме, заварихме купчини с трупове на хлебарки и тълпа разгневени съседи, при които недоубитите твари бяха плъзнали да умрат на спокойствие.

Скандалът беше неописуем.

Аз вече виждах процеса на позорното ни изселване и линчуване. Между крясъците успях да разбера, че съм станала предател, понеже не съм организирала цялата кооперация да тръгне на борба с вредителите. Но когато някой се обади – защо въобще ти е трябвало да закачаш хлебарките, те, горките, от край време тук са си живели и са станали един вид наши съседи – даже кучето ми сбръчка нос в знак на отвращение.

После дълго ни отмъщаваха. Съседите отгоре ме наводняваха всяка неделя (това е денят им за баня). Съседите отдолу пък наводняваха комшиите под тях и казваха, че са забравили кранът на чешмата от страх пред потопа, който ден след ден очаквали аз да излея върху главите им. След това тези отдолу обединиха интелектуален потенциал с тези отгоре и сега по цял ден мислят каква гадост да ми сторят.

Бабата на ужасите

Мрачната картина на моя живот завършба с бабата, която живее отсреща. Прозрачната старица, хвърляща седефена сянка, се оказа ученичка на Хичкок. Тя изскача от всеки ъгъл на входа, потраквайки с ченето си, фъфлейки какви крадци и изнасилвани са се навъдили в квартала. Най-голямо удоволствие съседката изпитва да плаши гостите ми с разкази за старческите си болежки. Които обикновено са заразни и смъртоносни.

Но, колкото и да е странно, даже с най-страшните домашни съседи човек може сносно да живее. За повредения таван взимам пари от съседите отгоре и ги давам на съседите отдолу. Резултатът – синхронизирам потопите и регулирам циркулацията на пари във входа. Бабичката пък пропускам вежливо пред себе си във входа, игнорирайки желанието си да я бутна в шахтата на асансьора.

За справянето с тази напаст – съседите,

е крайно полезно да бъдат поздравявани всички живи същества, които ти попаднат пред очите, от входа на кооперацията до апартамента. Няма значение как ще реагират в началото. Моите първо затихваха стреснато и глуповато мигаха, докато се опитваха да разберат какво всъщност се крие зад това „Добър ден“.

Такива мисли ми се въртят в главата, докато си лежа в моя хладилник – задължително с две камери, защото кучето ми цени личната свобода, не влиза в чужда територия без разрешение и не те облизва, където не трябва. За разлика от много свои двуноги събратя.

Опазил ме Бог. Аз съвсем не съм някаква ненавиждаща човешката раса кобра. И, честно казано, въобще не искам да живея нито в хладилник, нито в танкер, нито в бункер. Просто искам моят дом и съседите ми да бъдат разделени от няколко хектара земя и знаме, на което да пише: „Частна територия! Вход за външни лица строго забранен!“.