Всичко може, нищо не трябва

Светът е оцелял, защото е… Помислихте си го, нали?! Е, и аз си го помислих тия дни отново. Имам едни приятели, младо семейство, родено, расло и заякнало на Запад. Двойка за чудо и приказ. Мъжът работи по високите етажи на една банка, жената е бизнес-консултант. Шикозна къща в спокойните квартали с вана в спалнята, стая за електронни игри, сауна и аквариум около стълбите. Куче с топли очи. Две дечица като слънчица. И нонстоп настроение за парти. Всеки купон с това семейство почва и свършва по един и същи начин – наздравици, small-talk, смях до небесата, пак пиене, танци, целувки на децата за лека нощ и изнизване по посока нощните клубове. Един час в някоя дискотека, колкото да загреем кълки и право в един от най-посещаваните и най-известни специални клубове на града. Официално клубът се води еротичен клуб за хедонисти, обаче и на слепите, и на глухите е известен като клуб за разюздани сексуално, за любители на свободен секс, за размяна на партньори и изобщо, клуб за всякакви сексуални наслади. Място, където всичко може, но нищо не трябва и нищо не е задължително. Суинг-клуб.

Последното парти не правеше изключение. Обикновен детски рожден ден. Хахо-хихи с хлапетата през деня, по живо, по здраво целувки за лека нощ и да слушате баба, дядо или гледачката, загрявка в дискотеката и довършване в клуба. От времето, когато за първи път посетих този клуб преди около петнайсетина години, кой знае какво не се е променило.

Барманките продължават да кандилкат цици на свобода,

а около таза са преметнали по една рехава мрежа, колкото да имат нещо да ги гъделичка, а иначе им се ветреят телесата за радост на публиката. Приглушената светлина едва покрива ощавените им венерини хълмове. Тук-таме проблясва металът от интимния им пиърсинг, но това никого не впечатлява. В средата на клуба има огромен дансинг, по който полуголи хора се гърчат под звуците на електротехно, прогресив, нютранс и подобен джангър. Навсякъде има свежи плодове да си накваси човек устните. Както някога, така и сега съм някак по комунистически подозрителна към тези плодове. Не ми се вярва някой щедро да ги е поливал с чудодейна дрога, но защо действат така ободрително, и досега ми е енигма. Хапне човек от тях и полети я на дансинга, я върху някого, та чак до седмото небе.

Помня, че при първото ми посещение в този клуб бях леко шокирана от всичко наоколо. На съседната огромна кръгла люлка в бивш бял цвят седяха един възрастен господин с младото си гадже – момък с бейбифейс. Двамцата се опипваха фриволно, ръцете на възрастния и белите му коси трепереха, а бузите на младока червенееха – мартеничка върху просмукана от сперма люлка. Извърнах глава от неудобство, за да попадне погледът ми от трън, та на глог върху хетеро-двойка в любовна игра. Мъжът

усърдно изследваше вътрешностите на жената с ръка,

докато отпред възторжен зрител омаломощаваше най-мъжкото у себе си в пъшкане и гримаси на освирепял злодей. И до ден-днешен не мога да се разделя със спомена за тези сцени. А колко още ми беше спестено… Встрани от дансинга все още се намират стълбите към рая. Това са сепарета, в които партньорите се опознават, обхождат или разменят значително по-дискретно от тези, които споменах току-що.

Посетителите на клуба не се различават от обикновените хора, които срещаме в ежедневието си. Няма двуглави, няма триоки или шесткраки. Всички са си средностатистически счетоводители, рекламисти, учители, хора на изкуството, лекари или таксиметрови шофьори – хора от всякакви професии на възраст 18 плюс. Телата не е задължително да са като на Аполон, гърдите на жените не е задължително да са силиконови, дори да са стегнати не е нужно. Единственото условие е облеклото да не е ежедневно или официално, а да е съобразено с контекста – лак, латекс, мрежи, връзки, оскъдици, да преобладават черното и червеното. Никакви тишърти или дънки, всичко се сваля в преддверието и се оставя на гардероб. Вътре е задължителна полуголотата, екстравагантността и, внимание, за здравей се поставя ръка върху чатала на човека отсреща. Евентуално придружено с целувка, но ако я пропуснете, няма страшно,

важното е чаталът да не остане неуважен

Такъв е етикетът. За предпочитане е да се ходи по двойки, самотните електрони са рядкост и неособено добре дошли.

Ако при първия път се чувствах като трезвеник, седнал на маса с банда алкохолици, всеки на бутилка преднина от мене, то сега все по-малко неща ми правят впечатление. И на останалите не им пука, защото всеки е дошъл, за да се забавлява. Никой не прави нищо насила и всеки е доволен и щастлив по своему. Който иска секс, получава секс. Който иска зареждащи гледки, има ги. Който гори за танци-манци, моля. Ако пък иска само да си пийне бира, уиски или каквото там му жадува гърлото, няма да остане жаден. Всеки се забавлява, както намери за добре – без излишни стойки, без позиране и демонстрации. Табута няма, с изключение на тези, за които посетителите се уточняват в случай че имат желание да се отдадат на секс. Важно е да се поставят границите – какъв ще е сексът, какво точно ще включва, ще има ли целувки, ще има ли повторения, кой с кого и как, кога да се спре. Последното е от особена важност специално при нови партньори, в случай че на някого внезапно му се отще, внезапно го дострашее или нещо го обезпокои и загуби желание.

Суингът е своеобразен начин на живот, разбиране за физическа и духовна свобода, а защо не и религия. Основната му идея е встрани от моногамната връзка и поставя в култ предимно

докосването до непозната кожа,

целуването на непознати устни, надграждане на сексуалния опит и взаимна наслада от размяната на сексуални партньори – независимо дали по двойки или като групов секс.

За никого не е тайна, че оргиите са били любени, тачени и милеени още в древността, така че не е честно с погнуса да отвръщаме глава от тях. Първите суинг-клубове в по-ново време се развихрят в средата на ХХ век в Америка. През 60-те години в Калифорния е основана пък първата Sexual Freedom League, а малко по-късно и North American Swing Club Association – организация, занимаваща се с въпросите на суинга и суинг-клубовете в страната. В интернационалния си вариант организацията обединява клубове и суингери от над 25 страни.

Посетителите в суинг-клубовете се наричат суингери и се придържат в предпочитанията си към малко по-свободна от конвенционалната сексуалност. Тъй като не нарушава никакви духовни ценности, а се концентрира предимно върху физическото изживяване,

суингът често бива сравняван със секса за една нощ – бързо, чисто и просто,

без много-много ангажимент и въпроси от рода на „ще ми се обади ли“, „да й се обадя ли“ или „дали пък вече не си ходим сериозно“.

Напук на множеството морални норми, в суинг-клубовете суингерите изживяват своите разчупени сексуални желания и фантазии под формата на воайорство, ексхибиционизъм, размяна на партньори или групов секс. В доста суинг-клубове има специално обособени стаи, т. нар. Darkrooms, където почитателите на анонимността, независимо дали са хетеро или хомо, могат да се насладят на телесата си, без много-много да се разсейват от външен вид, цвят на косата или пронизващ поглед, не, всичко е тъмно и мрачно,

само нагонът свети и води към нирвана

За любителите на игрите и забавите пък има т.нар. Play Ground, където кеф му на човек да се озове в лекарски кабинет, кеф му в църква, кеф му в училище и учителката да го пляска през ръцете, ако не слуша. Любителите на BDSM или зарибените по 50-те нюанса сиво могат да си изпробват прага на болката също в съответните за целта стаи, наричани също Darkrooms. Съществуват и цели клубове за суингери със садо-мазо мераци, както и такива за любители на заменки от същия пол. Не е новост и такъв вид уикенд или почивка в някой от актуалните клубове. Всичко има под слънцето, а интернет помага в лутането.

Суинг-клубове има в повечето европейски страни, както и в Щатите, Австралия и Нова Зеландия. Южна Америка, Африка и Азия засега изостават в надпреварата по размяна на партньори, но пък нали светът се отваря, та не се знае какво ще е положението утре. В България също има интерес и внимание към този вид плътски забавления, а и употреба, ако съдим по регистрациите из българските секс-сайтове. Любителите на суинга в България обменят информации из форумите, вълнуват се от хигиената на този тип отношения, от лицемерието и двуличността, тревожат се за праволинейността на начинанието, понеже според Наказателния кодекс „Който предоставя систематически помещения на различни лица за полови сношения или за блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от петдесет лева до петстотин лева.“

Та явно въпросът със суинга у нас засега виси отворен и чака да свършат турските сериали и политическите рокади, та да бъде евентуално задвижен нанякъде. Напълно в духа на мотото „Всичко може, нищо не трябва“.