Модерната версия на Пепеляшка за мен е, когато отиваш да си купуваш сноуборд обувки и той ти помага не само с подходящия за теб номер и модел, но и с връзването и стягането на всички връзки, които ти приличат на паяжина, от която никога няма да се измъкнеш.
След това продължава да е безкрайно мил, когато вместо да лети по пистите, както обикновено би направил, търпеливо се занимава с теб и ти показва как да правиш завои, да сменяш кантове и изобщо да не изглеждаш като пълен идиот в екипа си на звездички и шапка с мечешки уши. Твърде възможно е да паднете няколко пъти един върху друг, да усетиш някакъв ток, докато държи ръцете ти, въпреки ръкавиците помежду ви и да видиш, че
очите му ти се усмихват, въпреки че не правиш нищо както трябва
Два месеца по-късно той бе все така търпелив. А аз все така се чувствах като кретен на пистата и не се бях научила да не забивам предния кант. Може би синините по тялото ми компенсираха другата болка – тази вътрешната, която до преди да започна да карам борд ме преследваше. И започнах да се чувствам щастлива – заради борда, заради снега и заради Петър, който освен че ме научи да балансирам на дъската, ми показа, че не е задължително всичко да е сложно.
Оградена от негативни празни хора, изведнъж попаднах в компанията на човек, който вижда само слънчевата страна на нещата. Всяко мое мрънкане се превръща във възможност за нещо хубаво, всеки мой страх – в мотивация да постигна повече.
Тогава все още не бях наясно с чувствата си към този човек и повече бях уплашена от присъствието им, отколкото влюбена. Днес, по-малко от три години след това, той е мой съпруг и баща на близнаците ни. И човекът, който ме прави щастлива по начин, който не може да се опише нито в едно писмо, нито в цял един живот.
Разказвам това, за да сме наясно, че любовта се случва. И тогава, когато не си я очаквал, и тогава, когато си се страхувал, дори тогава, когато си се съпротивлявал и си отказвал да я приемеш, защото винаги си вярвал, че за да се обичате, трябва да си приличате. Затова вярвам в любовта, защото имам късмета да се събуждам и да заспивам до нея, защото я виждам вече не само в неговите очи, но и в тези на две малки и палави човечета, които са безспорното доказателство, че сърцето ни расте през целия ни живот и в него винаги може да се отвори място за още обич!
0 Коментара