Яна Борисова: Тайната и загадъчността са мощни женски оръжия със силата на магия

Яна Борисова е писател, драматург и сценарист. Пише пиеси, книги, разкази и филмови сценарии. Най-известните й драматургични текстове са “Малка пиеса за детска стая”, “Приятнострашно”, ”Хората от Оз” и “За теб”, които се играят вече повече от десет години. Многократен носител на наградите Икар и Аскеер, Наградата на независимата критика, Наградата за камерна пиеса, наградата Златно перо, наградата Нова европейска драма и др. Номинирана за редица европейски отличия за драматургия и литература. Участва в най-значимите театрални фестивали в Европа. Стилът й на писане се смята за находка в съвременната българска литература заради органичността и темпото на диалозите, понякога преливащи в ярки поетични монолози.

В края на 2020 година излезе първият й роман – „Чудна лятна нощ“. “Една от любимите ми думи в българския език е “свян”. Написах книга за красотата на смущението и колко прекрасни биха могли да бъдат всички, които го изпитват” – казва Яна.

Стефан Вълдобрев пише музика към романа, оркестрацията й е дело на композитора Милен Кукошаров, а редактор е известният режисьор и писател Димитър Коцев – Шошо, за когото авторката казва, че е “основен вдъхновител“ и причината да се издаде тази книга. Към групата се присъединява и един от най-талантливите сценографи и художници Никола Тороманов. Той създава уникални илюстрации по романа “Чудна лятна нощ“, които излизат в специален тираж.

Каква е жената днес – можете ли да я “нарисувате” с няколко думи? С какъв цвят я асоциирате?

Снимки Миряна Сливенска

Трудно ми е да говоря за толкова разнородна и многобройна част от човечеството като за един индивид. Жената е тема, вдъхновение, безкрайност и съчетава твърде много самоизключващи се неща, така че би било самонадеяно дори да се опитам да я опиша. Тя не е един цвят, а е цялата палитра от абсолютно всички цветове и техните нюанси. Жената днес е със сигурност по-смела, по значима и по-видима от жената преди нея. Бих цитирала един от героите в последната ми пиеса „Господин Нощ“, който казва следното: „…Жените правят света поносим. Те държат правата над красотата. Не можеш да ги избегнеш, ако искаш да си щастлив или да усетиш вкуса и аромата… на каквото и да било.“

Коя героиня от литературата, приказките (митовете) или историята се доближава най-много до вашата представа за жената днес?

Изкушавам се да изброя дълъг списък от литературни героини и исторически личности, но най-вероятно той няма да бъде универсален за всички, а по скоро личен извор на вдъхновение за мен, като представителка на групата, за която говорим. Но да кажем, че истината се крие някъде между Мери Попинз, Кралица Елизабет I и Моргана.

Днес по-щастливо ли е да си жена, ако се сравните с майка си и баба си?

В моя конкретен случай, и баба ми, и майка ми бяха изключително ерудирани, възпитани и талантливи жени, направили всичко възможно да живеят щастливо, смислено и да работят това, което им е доставяло удоволствие и е олицетворявало природата им. Не мисля, че са били нещастни заради пола си. Ако е имало моменти на тъга или нещастие, то е било нормалното количество мъка, което всеки човек поема и му се полага заради това, че изобщо живее. Мисля, че в момента също е въпрос на избор. Щастието не е дар, а е лична необходимост и колкото и странно да е, че ще го кажа, е въпрос на организация на живеене, критерии, образование, среда и съзнание за добро и зло. Според мен, за да можеш да бъдеш истински щастлив, трябва да си много наясно какъв е пътят и какво ти сам трябва да направиш, за да се случи това. Независимо дали си мъж или жена.

Как се промениха жените през последните 75 години според вас?

Жените винаги са се променяли, както и мъжете, и децата, както и светът около нас, както и културата, модата, климатът, политиките. Независимо кой исторически период разглеждаме. През последните 75 години са се случили толкова много неща, че промените, които те са предизвикали са многобройни, значими, някои по-видими, други –не. Вярвам, че през този период конкретно жените са осъзнали, че нещастието не трябва да се търпи дълго време, защото, ако допуснеш това да се случи, то се превръща в състояние на духа. Виждам все повече индикации, че се развива такъв процес и това ме радва, но си давам сметка, че светът е прекалено голям, за да се променя толкова бързо, колкото ни се иска, а някои части от него са почти непробиваеми в това отношение. Гласовете на жените в момента карат света да „помръдва”, което в контекста на мащаба му… си е огромно постижение.

Какъв е първият ви (или най-силният ви) “женски” спомен?

От мига, в който свърши детството, което в моя случай е свързано със смъртта на баща ми, всичките ми спомени са женски. Предполагам, че при повечето жени е така и така би трябвало да бъде. Няма как да се отделя от природата си. Тя има влияние над абсолютно всичко, с изключение на фантазията и мечтите ми, които ме освобождават от параметрите на реалността и ми дават възможността да се разхождам из нови и непознати емоционални територии, в които концепцията за щастие, творенето и свободата са едно и също нещо.

Какво наследихте от предишните поколения жени и какъв завет бихте искали да оставите на онези, които сега влизат във света?

Ако приемем, че една жена е умна, силна, интелигентна и независима, е добре да не показва всичко това едновременно. Винаги трябва да изненадва, да не бъде изцяло разгадана, и да буди въпроси и интерес. Тайната и загадъчността са едни от най-мощните женски оръжия, които доста често имат силата на магия.

Достатъчни ли са 75 години, за да пораснем? Как си се представяте вие самата на 75?

Порастването е изключително лично преживяване, което най-вече се обуславя от събитията от твоята уникална история. Става по различен начин, по различно време, а понякога изобщо не се случва. 75 години са една респектираща и интересна възраст. Според мен е въпрос на гледна точка и любопитство към живота дали тя ще се тълкува като достатъчна или начална за много неща, които тепърва предстоят. През последните месеци прекарвам много време с великолепната актриса Цветана Манева, за която в момента пиша книга заедно с журналиста Георги Тошев. Ето, Цветана е чудесен пример за жена на подобна възраст, която смята, че е в един от най-интересните периоди от живота си. Именно поради тази причина тя самата се превръща в магично и привлекателно вдъхновение, което не спира да те учудва и вълнува.

Аз не съм се замисляла каква бих била на 75 години, но си мечтая да запазя ума си буден, критериите си високи, вкуса и наслаждението от живота и способността да изпитвам емпатия към останалите. Бих искала да не гледам непрекъснато телевизия, да не завися от подаянията на политиците, да продължавам да пътувам и да общувам с млади хора, което е едно от най-ефикасните лекарства срещу остаряването в пряк и преносен смисъл.

С какво най-силно привличат и отблъскват днешните жени?

Жените не ме привличат или отблъскват, защото съм една от тях и не мога да ги разглеждам отстрани. Вдъхновяват ме и ме отвращават различни човешки качества и липси, които не са някакъв женски специалитет. Харесвам образованите, мислещите, талантливите хора с позиция и високи критерии към жизнения си, емоционален и морален стандарт. Не харесвам нахалните, шумни, арогантни и самозабравили се хора, които независимо от явната липса на качества, успяват да превземат общото ни пространство и да злоупотребяват с него. Не харесвам и насилието в абсолютно всичките му форми.

Какво изгубихме по пътя за себедоказване и равноправие и кои са днешните ни най-големи предизвикателства?

Мисля, че ако сме се доказали и сме равноправни, нищо не сме изгубили, щом сме го постигнали. Заслужавало си е абсолютно всичко. Друг е въпросът колко време, през което можехме да се занимаваме с други смислени и градивни неща, е отнело това. Да не говорим, че в огромна част от света, включително и в нашата страна, има още много проблеми и страшно много работа в тази посока. И няма нищо, което да не си заслужава да се направи, щом целта е човешки същества да имат равни права с останалите.

От коя традиционна добродетел жената днес не бива да се отказва и защо?

Смисълът на думата добродетел е нравствено качество с висока положителна оценка в обществото, непоквареност и чистота в помислите. Синоними на тази дума са: благородство, човещина, доброта, честност, скромност, добродушие, безкористност. Аз не смятам, че трябва да се отказваме от което и да е от тези качества. Нещата, от които жената би трябвало да се откаже генерално са: безропотност, малодушие, необразованост и липса на смелост. Но това не са добродетели.

Съществува ли женска солидарност?

Честно казано, не знам. Щях да отговоря, че категорично съществува, но си спомних и за много случаи, в които това не е така. Изморих се да участвам във войни с другия пол, при които се налага в такъв контекст да сме солидарни помежду си. И при мъжете, и при жените има хора, с които се гордеем и хора, от които ни е срам. Бих искала солидарността да се определя по други показатели и да се появява, когато става дума за жертви, независимо от пола им, за неправди, нещастия или престъпления, както и за каузи, които си заслужават.