След като излезе от печат брой втори на сп. „Жената днес”, се получиха няколко писма, адресирани до главния редактор. В тях читатели недоволствуват, че на първа корица и на страница 24 са поместени ликовете на двама мъже с бради.
Ще започнем с едно признание: нямаме никакво лично предпочитание към брадите.
И с едно недоумение: може ли и трябва ли да се съди отрицателно за хората само заради това, че те сами се харесват, или онези, на които държат, ги харесват с бради.
И с един въпрос: бива ли брадата да се преценява отделно от главата? От личността на човека – като морал, поведение, трудови и обществени изяви, цялостно отношение към политическите и нравствени ценности на нашето време?
Разбираме смущението на някои родители, чистите подбуди на някои честни и добри граждани, склонни да
отъждествяват брадите с декласирани екземпляри
из средата на хипитата, с рошави и обрасли безделници, с брадати негодници, дълбоко чужди на нашия народ с моралния си облик.
Но откъде накъде ще сравняваме всички, които носят бради, само с подобни типове? Нека опитаме да се върнем назад във времето и да си спомним, че много от българските хайдути и възрожденци носеха бради. А дали някой от нас би могъл да си представи Ботев гладко избръснат? Ами скъпите на всеки прогресивен човек образи на Маркс и Енгелс, на Димитър Благоев и негови съратници, на Георги Димитров от по-млади години? Или на рицаря на революцията и съветската държава Феликс Дзерджински?
Не са ли брадатите смелчаци на Фидел Кастро
едни от най-дръзките и обаятелни противници на северноамериканския империализъм?
Ами колко нежни поети, големи писатели, световноизвестни учени, велики музиканти и художници остават в съзнанието на поколенията със сътвореното от тях, независимо че са били с бради.
Ще оставим на читателите сами да си припомнят (инак би трябвало да изпишем един безкраен списък) колко много гладко избръснати хора са нанасяли, нанасят и днес неизброими беди на човечеството.
А ако се огледаме около нас, ще открием не един гладко избръснат мързеливец, който живее на гърба на близките си или на обществото; или хора, които не подбират средства, за да постигнат личните си цели, без да ги е еня за общото; или подлеци, които тровят живота на не един човек, макар и инак всички те са с външно „приличен” вид.
И на какво основание в края на краищата
едно вълмо от косми, което стои не на горния,
а на долния край на лицето, е нещо като вълчи балет в очите на някои хора?
Млад специалист разказваше, че когато кандидатствувал за работа, завеждащата „Личен състав” отрязала категорично: „Докато не си обръснеш брадата, не можеш да работиш при нас.” А ако си беше дала труд, вместо да се вторачва в брадата, да хвърли бегъл поглед на документите, щеше да види, че младежът е активист на Комсомола, но не от кариеристични подбуди като някои, а от дълбоко вътрешно убеждение; че е от първенците на своя випуск и иска да служи на обществото със знанията и способностите си. От 3 години същият млад човек е – по думите на директора на ведомството, в което работи сега, – един от най-талантливите и перспективни кадри. Ами ако и тук бе приложена „брадатата” мярка и развитието на младия човек бе спънато и обществото ощетено?
И още един подобен случай.
Младо семейство получава настанителна заповед за жилище
в комплекс „Младост”. Но домоначалникът им заявява, че няма да ги допусне да живеят в блока, докато мъжът не си обръсне брадата. Разбира се, след намесата на съответните органи те се настаниха в жилището си – но кому е нужно да се огорчават и настройват хората заради глупави поводи.
Едно е законното право да изискваме с основание гражданите на социалистическа България да имат приличен външен вид и съвсем друго нещо е да се смятаме в правото си да налагаме на другите личните си вкусове от позиция на силата. Едно са младите плашила с дълги до раменете мазни коси, с опърпани колкото се може повече мръсни облекла и разни панаирджийски висулки, от чийто снобизъм и глупост нормалният човек не може да не се отврати.
Но думата не е за тези
пубертетни (или по-възрастни) госпожички
и господинчовци, които чули, че някои някъде ходят така, та сакън и те да не останат назад и да бъдат демоде.
А за другите – за трудолюбиви, сериозни, умни млади хора – физици, работници, архитекти, артисти и пр., които си се харесват с малко по-дълги коси, с бради и бакенбарди или в спретнати джинси, без това да им пречи да бъдат добри граждани.
Защо трябва да ги огорчаваме, да ги отблъскваме, а в някои особено драстични случаи да ги тласкаме към отчуждение?
В нашия социалистически начин на живот има много важни неща:
любовта към родината, вярност към идеалите на социализма
и интернационализма, съзнателно участие в създаването на духовни и материални блага за народа, опазване на семейството, правилно възпитание на децата. И още много и сериозни неща. Но сред тях едва ли може да стои като критерий за оценка на личността… наличието или липсата на брада.
Някои навярно ще кажат: струва ли си да се изпишат толкова редове за някакви си бради. Гневният и нетърпящ възражение тон на получените писма и обажданията по телефона по повод двете снимки на мъже с брада; заклеймяващите обобщения и изводи, които техните автори правят, ни карат да мислим, че между нас има и хора, които по-малко вникват в делата на човека и с по-голяма лекота
съдят за личността по външни и не дотам важни белези.
И колкото и парадоксално да звучи, именно тези престараващи се блюстители на допустимото и недопустимото (според тях, разбира се) са причина някои млади хора да се амбицират да си пускат бради даже и тогава, когато не им стоят добре. Само и само за да покажат, че е тяхно право да решават този наистина съвсем личен, както и други подобни, с нищо неувреждащи интересите на обществото,„въпроси”.
Навярно от този наш отговор ще има и доволни, и недоволни. Това е нормално – хората имат различни разбирания и вкусове. Ненормалното започва оттам, когато пренебрегваме важни неща и правим капитал от неважните.
0 Коментара