Всичко започна в мига, когато аз безрасъдно отвърнах с „Да“ на онзи въпрос, чието задаване на бременни жени трябва да бъде забранено със закон. Уважаемите кандидат-женихи нека имат предвид, че бременната жена може за тях да е всичко, но тя далеч не е с всичкия си. Редица нейни способности закърняват до безобразно ниво, например логическото мислене или извършването на елементарни математически действия.
Мартина Шопова-Янева
Аз например изобщо не сметнах, че щом в средата на трети месец кантарът отчита 12 кг напредък в личното ми телесно щастие, вероятността в края на седми, за когато планирахме сватбения ден, да бъда отново стройна фиданка съвсем не е голяма. Но как да предположа, че по това време ще съм качила вече 35 кг , че ще тежа над 100 и че намирането на каквато и да е рокля, още повече сватбеноподобна, ще се окаже сред най-големите предизвикателства, пред които съм се изправяла в иначе нескучния си живот.
За роклята имах три изисквания:
да е светла и дюс – никакви шарки, орнаменти, фигури; да не е скъпа – струваше ми се излишна инвестиция, освен ако не намерех плат, който след това лесно да превърна в шалте за диван и фотьойл… добре, за два фотьойла. Или в покривало за камионетка. Или в крило за парапланер. Исках и да е проста – бях развила алергии към всичко, така че ципове, копчета, тюлове, дантели, тик-так и катарами декласираха директно моделите. С две думи, исках нещо, което е едно-две нива над комбинезон, просто прилично.
След трикратен обход на търговските улици във Виена, където се бях преместила да живея при моя бъдещ съпруг, шест мола, посещения на десетина магазина за бременни и XXXL-хора, най-накрая я намерих. В бутик в центъра, който винаги има много грозна витрина и затова в него не влизам. Обаче един ден ми прилоша точно пред прага му, беше адска септемврийска жега и аз се шмугнах с елегантна косатска стъпка, за да се възползвам от климатика им. И я видях. Висеше кротко и ме чакаше, отговаряше на всички условия, в допълнение беше еластична и побра
цялото ми вече внушително тяло.
Денят беше вторник, чудесен ден, помня го – два дни преди сватбата. В пробната на онзи магазин някъде дълбоко под задържаните води, околоплодните течности, натрупаните килограми, огромните гърди и всичките забавени жизнени процеси, сърцето ми искрено се възрадва, затупка доволно и ме накара да се задъхам, когато събличах роклята. И като героиня в посредствена комедия, завладяна от момински вълнения, се оплетох, обърках, притесних и грациозно оставих няколко следи малиново червило върху й.
От бутика – директно в химическото чистене. С жената зад щанда се познаваме по физиономия, аз знам, че е рускиня, има силен акцент и носи бадж с надпис Оксана. Обяснявам й случая, тя взема роклята, разбира се, че ще е готова до сряда вечер щом е за сватба в четвъртък, разбира се. Приятна вечер, schönen Аbend noch, да, мерси, и на Вас.
Сряда вечер. Оксана е изчервена до тъпанчетата на ушите си. Много съжалява, не знае къде е роклята, може би собственикът я е занесъл в другото ателие, ако не е отстранил петната. Обадете му се, процеждам. Дава свободно, никой не вдига. Пак! Пак!, казвам. Не вдига, госпожо. Дайте адрес, утре ще Ви я доставим. Как утре? Как?! Аз утре в девет сутринта вече ще съм в кметството! Звънете!
Звъни, пак нищо.
Слушайте, Лариса!, започвам. Аз съм Оксана, поправя ме тя. Добре. Оксана. Още по-добре. Слушайте внимателно, драга. Ако не ми доставите роклята тази вечер, ще си спукам водите в ателието ви, ще родя на ето този тезгях пред вас и независимо че е момче, ще го кръстя Оксана тире ненужен никому на този свят. Ще ви направя световноизвестна, Оксана, ще станете най-мразеният служител в химическо чистене, ще ви прокудят от Виена и ще ви ударят черен печат, ще ви съдя за издевателство, не – за погром над личността, ще…
Тук тя се свърза с някого по телефона. Звучеше истерично почти колкото мен. Игорь… приходи суда… ето совершенно сумашедшая женщина… беременная… свадбеное платье… приходи!
Накрая се оженихме. Беше неочаквано вълнуваща церемония. Общинската служителка, която ни бракосъчета, звучеше искрено, насърчително, мило и тържествено. Звучеше, като да разбира, че се обичаме. Омъжих се за най-чудесния човек за мен, носех под сърцето си здраво детенце, голямото ни момче се очертаваше забележителен млад мъж и си направихме много снимки, които никога не показвам.
Днес роклята виси в гардероба и ми напомня
колко хубав бе денят на моята сватба.
Изненадващо, изглеждам чудесно в нея днес, макар и загубила малко от чара на косатка. С излишните петдесет килограма сигурно си е тръгнала някоя и друга пеперуда от слънчевия ми сплит, но повечето са тук и пърхат забележимо.
Разказът е част от сборника „Моята булчинска рокля“, в който жени разказват своите съвсем истински истории. Съставител е Жанина Драгостинова.
„Моята булчинска рокля” обединява текстове на 44 жени на различни възрасти, с различни професии, с различен опит и с различно отношение към женитбата и булчинската рокля. В тази книга освен личните надежди, разочарования, страхове и копнежи изпод коприната и дантелите надничат дефицитните стоки на соца, празните рафтове от началото на прехода, емиграцията, културният сблъсък с други народи, битката на модерността с традицията, част от която е признаването на еднополовите бракове…
Тази книга е за теб, ако си на 27 и се радваш на стабилен партньор/ка, но не бързаш да вдигаш сватба. Ако си на 32 и имаш добра професия с високи доходи, смяташ, че бракът е отживелица, но не пропускаш сватбите на приятелките си. Ако си на 37 и си една от приятелките, която днес ще се жени. Ако си на 40 и си убедена, че си изтървала всички влакове. Ако си на 43 и имаш два брака зад гърба си, сега копнееш само за спокойствие. Ако си на 57 и подготвяш сватбата на дъщеря си…
0 Коментара