Задължението ни като жени е непрестанно да се учим да уважаваме себе си и телата си – независимо дали имаме големи или малки гърди, имплантанти или мастектомия. Когато възприемаме гърдите си като благодатен извор за храна на бебетата и източник на удоволствие за самите нас, отношението ни към тях неминуемо ще се подобри.
Докато преглеждате гърдите си всеки месец, правете го с грижа и уважение. Благодарете на бюста, гръдния си кош и сърцето, че са част от вашето тяло. Помолете ги за прошка, ако непрекъснато сте ги натоварвали с послания, че са прекалено големи, прекалено малки, прекалено отпуснати или неравни. После ги накарайте да разберат, че ги уважавате и приемате като достойни части от вашето тяло. Ако след седмица още си мислите, че гърдите ви са грозни, пак ги уважавайте – като акт на сила и смелост. Накрая отношението ви ще се смекчи. Не забравяйте, че мислите и чувствата имат физически ефект…
…Съветите дотук са на д-р Кристиан Нортръп, акушер-гинеколог, експрезидент на Американската асоциация по холистична медицина, съосновател на Здравния център “От жените за жените” в Ярмът, Мейн. Нортръп ни убеждава в своя бестселър “Женски тела, женска мъдрост” (изд. “Кибеа”, 2002 г.), че женското здраве изцяло зависи от средата, която ни заобикаля, от положението ни в нея и от начина, по който живеем живота си като индивиди. “Вече знам как изглежда здравето – то започва да се гради от момента, в който приемем телата си”, така звучи най-фундаменталното й откритие. Нортръп цитира своя колежка – д-р Барбара Джоузеф, гинеколожка, на която открили рак на гърдата, докато кърмела третото си дете. Д-р Джоузеф пише по време на лечението си следните препоръки:
– Бъди нежна към себе си
– Обичай себе си
– Бъди внимателна към себе си
– Грижи се за себе си
– Искай това, от което се нуждаеш
– Казвай “не” на онова , което не искаш
И още от д-р Нортръп: “Ако сте претърпели мастектомия (хирургическо отстраняване на гърдата – бел.ред.), докосвайте белега си с почит – признание за вашата жертва.
Бренда Майлс, 40-годишна акушерка, на която бяха отстранили гърдата 19 г. по-рано, ми разказа, че сега си спомня как още от малка е отричала яростно гърдите си – защото й било втълпено, че при раждането й очаквали да е момче. Тя приписваше рака на гърдата си на хроничното си негативно отношение към своята женственост. Когато ракът й рецидивирал за трети път, тя не помислила “да се бори” с него. Вместо това предположила, че тялото й го е създало поради някаква причина и че същото това тяло може да го излекува. Затова тя попитала рака си какво иска от нея. Отговорът бил: любов. Отначало се уплашила, че ако го дари с любов, той ще започне да расте. Но след като размислила, разбрала, че любовта не кара рака да расте, а по-скоро помага на тялото да преобразува всяка аномалия. Когато позволила на любовта към себе си и към другите, да извърши своята магия в живота й, ракът (а също и животът й) се преобразили.”
0 Коментара