Твърдо убедена съм, че фактът да съм осиновена, е предопределило да стана психотерапевт. Във всеки от нас живеят различни аспекти и един от тях е този на детето. При осиновените вътрешното дете често е наранено и това е една от причините те да избират професии като социални работници, лекари, психолози. Защото, помагайки на другите, помагат и на своето вътрешно дете. Тъй като моето е било наранено, днес мога с емпатия и топлина да общувам с вътрешните деца на другите.
Когато най-накрая преработих гнева и обидата, започнах спокойно да признавам, че съм осиновена. Вече мислех за биологичните си родители с благодарност: че ме има на тази земя, че дишам, че всяка сутрин виждам изгрева. Осъзнах, че този живот ми е даден единствено благодарение на тях. Не е ли това достатъчна причина за признателност?
Когато се отърсих от вътрешния конфликт и приех техния избор, достигнах хармония. Мисля, че е добре търсенето на биологичните родители да започне едва когато човек е стигнал до момента на приемане, на мир със себе си и благодарност. Защото какъв е смисълът да търсиш през желанието за отмъщение, през копнежа
да накараш другия да страда, да го накажеш?
Когато си причиниш повторно отхвърляне, ти сам провокираш стократно повече гняв, стократно повече обида.
Самата аз започнах да търся едва когато постигнах хармонията със себе си. Когато вече желаех да намеря биологичната си майка само за да ѝ благодаря: че имам този живот, че имам хубава работа, щастливо семейство, прекрасна дъщеря. И тази травма, даже бих казала това събитие, защото ми се иска да спрем да го наричаме “травма” – е било в основата на почти всичко, което ми се случва днес. Искам само да кажа на тази жена, че съм добре и че съм щастлива.
Разказът е откъс от „Осиновени истории“ на Бела Чолакова. Това е книга за безумната емоция да срещнеш детето си; за неописуемото усещане да те прегърнат с любов; да бъдеш подкрепян и обичан; да подкрепяш и обичаш. За най-голямото щастие да си нечия майка, баща… нечие дете. За трудното прозрение, че най-голямата ти болка – да бъдеш оставен, е и най-голямата ти радост – да намериш своето семейство. Това е книга за осиновени, за осиновители и за биологични родители – триъгълник на болка, сила и любов.
Тези двайсет и една лични истории са илюстрация каква палитра от емоции събужда процесът на осиновяването и доказателство, че всеки сам е отговорен да се бори за щастието си.
0 Коментара