.jpg)
Малък град. Любимият ми бар. В него обикновено не се танцува. Звучи Рей Чарлз. Мъжът до мен пита: “Харесваш ли Рей Чарлз? Искаш ли да танцуваме?” Танцувахме. Отначало държахме ръцете си една в друга, далеч от телата. После той притегли ръката ми лекичко, целуна я и я прибра до себе си. Дълго след това усещането за този миг не ме напусна, а още по-дълго ми помагаше сладко да заспивам вечер.
Господина, с когото танцувах, почти не познавам.
Жена му познавам добре. До следващото ми пребиваване в града – тя вече не ми говореше. Ефирът на малкия град работи неуморно. Често обаче прилича на развален телефон. Някъде по местната жица танцът ми с този господин е бил оповестен като мръсен танц. Или като секс. Не знам точно. Клюката е настоятелна и винаги разкопчава сутиена. С което, разбира се, разваля всичко. Местата за танц в малкия град трябва да бъдат също така уединени, както местата за секс. Иначе рискуваш най-малко да изгубиш познанство. И да напреднеш в рейтинга на клюката. Което е много опасно.
В големия град има голямо “барово разнообразие” –
джаз клуб, пиано бар и пр. В някои от тях има сцена и микрофон. Тук може да се танцува спокойно, с всеки. Баровете в големия град предлагат други истории. И вместо клюки – танго вечери. София.
Обикновен зрител съм на танго вечер. Любопитно е да гледаш как понякога двамата партньори започват танца си. Първо има прелюдия, която прилича на любовна игра, на прелъстяване. Мъжът и жената са далеч един от друг, после тя минава зад гърба му, докосва го и чак тогава увива тялото си около неговото. И тъй – както съм чувала, че е при тангото, той й подава някакво движение, на което тя отговаря или обратното беше. Но това е в общи линии – предлагаш нещо, на което партньорът отговаря. Приятно възбуждаща гледка.
Изведнъж едно от момичетата в танго обществото взе микрофона и развали идилията. На висок глас обясни, че бившият й приятел и новата му приятелка нямат място в този бар. Защо са дошли? Защо я преследват? Защо я дразнят? С какво право й развалят вечерта? Настана суматоха. Отнеха й микрофона и я подканиха да слезе от дансинга. Разстроена, тя седна на една маса. Някои си тръгнаха веднага. Тук вместо клюка наблюдавахме фръцкане. След което нещата се укротиха бързо. Тангото продължи.
В това време барманът приготви коктейл и го подаде на момичето с микрофона.
На какво учат коктейлите
Ето какво би разбрала съвременната жена от първата история. Ако между тези двамата имаше нещо повече от един танц, например любовна връзка – те изобщо нямаше да бъдат в бара и да правят това, което правят. Любовта им щеше да ги скрие и защити от клюката.
Ето какво би разбрала съвременната жена от втората история. Това момиче не иска да приеме, че връзката му е приключила, и просто си изпуска нервите. Няма за какво да я съдим. Добре, че освен арена за разчистване на сметки барът бе и нещо като дом, семейство на момичето. Защото барманът се оказа абсолютен пич.
Барът е новото “място за събития”
На “местата за събития” се случват всички важни, съдбоносни неща за съвременната жена. Но не се развиват там, а само започват или свършват. Или се стимулират.
Градът и барът опитомяват пространството на новата жена. Танцът и коктейлите помагат то да бъде разбрано. Показват й къде бърка и кога усеща правилно, помагат в осъзнаването на собственото й “аз”. Приучават я да открива страстта в живота. И да живее страстно.
С помощта на тези ориентири съвременната жена изгражда стила си. Постига сигурност и вътрешна хармония. Само тогава може да се почувства независима от клюката и предразсъдъците. Защото е в състояние да разчита правилно посланията на клюката. И каквото и да се случва, тя съумява да го подреди в своя съвременен вътрешен ред. Чрез своето усещане за жена.
Ако тя не се промени, е обречена да живее в отминали времена, когато светът не беше континентално идентичен, а само национално идентичен. Тогава всяка нация имаше свое характерно “място за събития”.
Тук такива места бяха
селската чешма и мегданът, ханът и кръчмата.
Българките носеха менци, пиеха вода и им я напиваха. Все важни ритуали. Ритуали, при които, ако нещо сбъркаш – ще те линчуват на селския мегдан.
Съвременната жена обитава нови пространства, живее в епохата на градовете, баровете и коктейлите. И ако днес мъж в бар “напие” коктейла на жена, това означава, че мъжът е простак. А не, че иска да се ожени за нея.
Още от шейкъра на новия световен ред
Всъщност още от новия ми бележник, в който календарът достига до годината, в която България ще влезе в Европейския съюз:
Жена с лаптоп на коленете вече не изглежда привлекателна корица за чик лит.
Жена с коктейлна чаша в ръка е нещо друго…
Изкуството на коктейлите е уникално с това, че е постижение на промяната и мярката. Пише го в една книга за коктейлите.
Най-лесният начин да прегърнеш някого е да го поканиш на танц.
Танцът е общуване и страст. А коктейлите усилват страстта и желанието за общуване.
Не всичко е секс. Понякога всичко е танц.
0 Коментара