Четенето е вредно. Притежавам неоспорими доказателства. Спомняте ли си красавицата Бел от „Красавицата и Звярът”? Разбира се, запознала съм се с тях чрез магията на киното, през ум не ми е минавало да ги чета. Там имаше един снажен Гастон, ловец и мераклия, от душа копнееше да се ожени за хубавицата. Тя, обаче, не спираше да чете и не му обърна внимание. Момчето направи всичко по силите си, предупреди я, че четенето е вредно, особено за жените. Въображението им се развинтвало, странни мисли ги обземали и от това страдало домакинството.
Прав е. Четенето отнема ценно време, време, което може да се запълни с кърпене на чорапи и белене на картофи. Какво се случи? Тя дотолкова се оплете в романи, че хукна да разваля магии, да се жени за нещо подобно на висок лъв с бивни, куп неприятности и перипетии, и защо? Любов…, каква ти любов, подозирам, че го направи, за да
стане законен притежател на дворцовата библиотека.
Да, онзи беше принц, разполагаше с няколко хиляди тома. Обсебена от четене жена.Нищо повече.
Горчивият опит на Бел, за мен не бе достатъчен. Родих си дъщеря и се захванах с онези момчета Грим, както и с приятеля им Андерсен. То не бяха Пепеляшки, то не бяха малки и големи русалки, то не бяха Снежанки, вретена и чакръци.
Една вечер, докато изразително пресъздавах написаното, потомството седна в леглото си и стреля от упор:
– Никога няма да стана принцеса!!! Пепеляшка няма майка, Снежанка няма майка, а ти си жива-а-а…
– ридаеше тя, ридаех и аз, проклинайки всеки прочетен ред. На нас майките, такива не ни минават!
Детето стана на пет и захванах г-жа Линдгрен. Казах си, че няма как Пипилота Виктуалия Трансперанта Ментолка Ефраимова Дългото Чорапче да навреди на моята, най-много да я накара да съжалява за краткото си име. Не било писано… Да оставим настрана това, че Пипи живее сама и съхранява сирене на полицата за шапки, как да се справим с кафето?
Пипи пие кафе, дами и господа. На девет.
Колкото и добре да обяснявате, дори да сте сигурни, че терминът „художествена измислица” е бил схванат, все пак, как продължавате да си пробутвате чайчетата и затоплените млекца? Поредната вредна книга…
Точно си мислех, че каквото и да става, детето и отговорността за него са си мои, ще се оправям, поне аз вече съм на възраст, на която четенето… Запознах се с Антъни Капела. Един мъж, който разнообрази няколко дни и съсипа фигурата ми. Какво по-вредно? Кое може да е по-лошо от добрия разказ за заешки сос, паста, шоколадово тартюфо и сладолед? Кое? Пъклен план на книжната вселена! Как не се намери един, който с апетит да опише физическите упражнения и фибрите?!? Това, със сигурност, не е всичко!
Скитането из писани пространства води до необратими, непредвидими и съсипващи последици, както за четящите, така и за пишещите.
Искам да се замислите за ушите на г-н Коелю!
Представяте ли си, какво пламтене, какво чудо е с цялото това цитиране на творчеството му? Край река Пиедра, да седнеш, да заплачеш, не единадесет минути, ами единадесет години! От мъка по тоя човек! Но, коя съм аз, така да съдя…
Мога само да въздишам и да си казвам, че винаги има и по-лошо. Така е, тази, милата, Анастейша Стийл…, ми…, я колко бой изяде момичето, заради едната голяма страст…
Ползата от нечетенето ли? Какво печелим, ако не четем? Печелим авторитет! Гордо вдигнатата над клисав кекс глава и правото да твърдим, че ние така си го знаем, на око си мерим, не на нас тия засукани грамажи из писаните рецепти! Един път клисав, два пъти недопечен, три пъти „Ура!” за суровоядството и отказът от литература! Всякаква!!!
0 Коментара