Из книгата на Д-р А. Дебе “Брак и безбрачие”, издадена през 1886 г.
Съединението на половете е един от най-великите закони на живата природа. Мъжът и жената са му подчинени така, както всички живи същества и не може да се наруши, особено в зряла възраст, без да пострада от това повече или по-малко организмът им. От тази гледна точка бракът има голямо влияние върху общото здраве, нравите и характера на двата пола. Ние казахме, че безбрачните се поддават на много болести, от които са избавени хора, които са женени, или на които те рядко се поддават, че смъртта е погълнала по-голямо число жертви между първите, и че бракът носи със себе си повече привилегии на старини.
Да се вярва, че девствеността запазва пряснотата на кожата и другите прелести на тялото е пагубна грешка, жертва на която стават старите моми. Момиче, което остава девица, после пълното си физическо развитие
скоро усеща върху себе си бездна от болести,
кожни пъпки, неразположения и прочие, които са смъртни врагове на красотата й. Пряснотата изчезва, прелестите увяхват и нейното здраве отслабва толкова повече, колкото тя закъснява да изпълни закона на природата.
Напротив, омъжената жена, особено ако се е усетила непразна, придобива нова пряснота, блестящо здраве и ония удоволствия, от които доброволно се отказва момата.
Що касае мъжете, тяхната девственост и пълното им въздържание, за тях е невъзможно. Ергенлъкът за тях е само средство за по-пълно наслаждение с любов, без семейни грижи и безпокойства. Честни хора! По списъците за умрелите в много столици, е удостоверено, че на 100 самоубийци се падат 67 ергени, а на 1726 луди – 980 ергени. Углавната статистика накрая показва 62 ергени на 100 обвинени.
Между многочислените болести, произлизащи от бездействието на половите органи в ония години, когато тяхното упражнение е необходимо, могат да се считат от една страна – сатиризъм, приапизъм, нимфомания истерия, каталепсия, безумие и прочие; от друга страна – меланхолия, тъга, безсъние, еротични мечти и пагубната привичка към уединени удоволствия. Тия болести съвсем обезобразяват човешката природа и я завличат до най-крайните предели на безсрамието.
Безбрачието така пагубно влияе върху умствените способности на жената,
че във всичките заведения за умолишените, количеството на момите е твърде голямо. През 1822 година Парижката болница изнася следващите цифри: на 1726 луди жени – 1276 са били моми. По-нататък ще имаме възможност да говорим за отвратителните болести, на които са подхвърлени повечето от момите, които са се посветили на безбрачието, въпреки буйността на своя темперамент.
Погледнете на това момиче с бледно лице, с вдлъбнати, помрачнели очи, с колебаещ се вървеж. Като увяхнало цвете, то навежда очи към земята, без да го чака някое ласкание. Сърцето му трепери, дишането му често се прекъсва от въздишки. Неговото хранене е развалено, апетитът му е странен. То употребява вредна за себе си храна, или такива вещества, които никак не са хранителни. Ако продължава това гибелно състояние, в което то се изнурява – ще се разтвори гробът и за всякога ще се затвори над него. Но нека го оженят, нека го задомят с момчето, което то непрестанно вижда на сън. Тогава на лицето на младото момиче ще разцъфти трендафил, по-богата кръв ще потече по жилите му и ще ни удостовери в могъщо здраве.
Така Павзаний ни съобщава щастливото превръщане, станало с бракосъчетанието на Аристоновата жена. Като момиче тя била твърде грозна, пъпчива и подхвърлена на истерически болести. Щом станала жена, могла да се сравнява по красота с Елена.
Същото срещаме при неженените ергени, на които пламенната зрялост служи като предвестник на бурни желания, които скоро ги завладяват и правят мрачни, ако тия желания се сдържат, без надежда за удовлетворение. Когато буйността на любовната страст се проявява в мъжа с ясни белези,
дайте му другарка, за да може да излее в нейното лоно онова изобилие от живот,
което се стреми навън, и вместо безполезно да губи тая сила, да я употреби за продължаване на народа си.
Накрая може да се каже, че многото мъже и жени със сладострастен темперамент биха достигнали до най-крайни несъобразности, ако бракът не удовлетворява и отслабва техните пламенни възторзи, които са плодове на организация, в която господства половата, животинска дейност. Историята познава много примери на страст, която като се въздържа, може да стане гибелна за лицата, които е погълнала. Передика, като отслабваше всеки ден, неизбежно би умрял, ако проницателният поглед на Хипократ не откри любовта на младия принц към Орма, и ако той не беше посъветвал баща му да му даде жена.
Антиох, погълнат от буйна любов към Стратоника, наложницата на баща си, с единия крак беше вече в гроба, когато доктор Ерасистрат отгатна тайната и каза на Селевк, че на сина му остава да живее два дена, ако той не обладае оная, която обожава. Царят завърна здравето на сина, като му даде Стратоника.
Една патрицианка умирала от любов към един плебей. Гален, повикан да я лекува, открива на бащата, че болестта ще бъде смъртоносна, ако не стане тяхната сватба. Уплашеният баща извършва брака в същия ден и спасява дъщеря си от сигурна смърт.
Изящният съчинител на физиологията на страстта разказва историята на едно младо момиче, чието семейство, лъжливо гледащо на религиозността, искало да я направи калугерка, против волята й. Това момиче, което
имало сладострастен темперамент,
в началото паднало в дълбоко изтощение, после преминало през всичките степени на истерията, еротоманията и нимфоманията. То вече било готово да изнемощее под пламъка на завладяващата го страст, когато Алибер, от когото поискали съвет, предписал мигновен брак като единствено лекарство. В настоящото време, тая жена, майка на семейство, живее спокойно и е напълно здрава.
Бракът е единственото средство да се приведе половият инстинкт в нормално състояние и да се подчини на нравствената цел. Само той може да уравновеси и да уталожи сладострастните желания. По-нататък ще разберем, че също е опасно да се заглушава половият инстинкт, както и да му се отпускат дизгините. Общият закон на хармонията изисква умерени упражнения за всичките органи на нашия организъм.
Ако един от нашите органи е осъден на пълно бездействие,
другите няма да закъснеят да се повредят от това. Когато пълното равновесие се наруши, здравето изчезва и се появяват болестите.
И така, актът на половото съвокупление е необходим както за жената, така и за мъжа. Безусловното негово отсъствие може да бъде само вредно за физическото и морално състояние на човека. С една дума, брачните наслаждения, ако човек се ползва с тях умерено, са необходими за поддържането на общото ни здраве. Те успокояват буйните желания, нетърпението, безпокойството и горчивините на любов00та. Предвардват сладострастните мечти, които прекъсват съня, облекчават душата и дават на тялото онази свобода, онази лекота, с които то трябва да се отличава. Те водят човека към другарство, благосклонност и великодушие. Накрая трябва да осъзнаем и кажем, че сладостите на брачните връзки служат като щастливо възнаграждение за страданията и бедствията в живота.
0 Коментара