Златната клетка. Дъщеря и майка

Аз съм на 18 години. Не намирам разбиране вкъщи, родителите ми не правят ни най-малкото усилие да надникнат в душата ми… Ден преди да навърша 18 години, майка ми налетя да ме бие, защото съм й лъхала на цигари. Преди една седмица направи същото – обвини ме, че съм взела някакви цигари, които те били специално прибрали. Тогава не издържах и й отвърнах на удара. Казах й в яда си. че е вещица и че я мразя.

Тя ми отговори, че повече хляб в нейната къща няма да видя. В момента си търся квартира. Работя. Не мога да почувствам моите родители като истински. Моля ви, помогнете ми да се измъкна от тая златна клетка.

Ц.В., Русе

Дъщерята:

Не вярвах, че ще се отзовете на писмото ми. Писах го в момент на тежка депресия. Трябваше пред някого да излея болката си, иначе щеше да ме задуши. Щом сте дошли, заповядайте! Ето я „златната клетка“, за която ви писах. Двустайна е. Струва 40 хиляди. Моята стая е холът. Тук и кристални сервизи си имам, и видеоуредбата е най-нова западна марка, и мебелировката – както подобава на заможни хора, дори това изящно букетче полски цветя… А-а, няма смисъл да ги миришете. Изкуствени са, вносни. И караваната долу пред входа е наша. Както виждате, всичко си имаме. Родителите ми смятат, че трябва да съм доволна заради скъпите вещи, да съм благодарна, но…

Случаят ви е известен от писмото. От материален интерес майка ми почти ме натика в ръцете на Васил – заради 4-стайния им апартамент. Живеем с тях на една площадка и се познавахме по съседски. Бях трети курс – учех в СПТУ по машинопис, и си имах вече компания, с която вечер се събирахме. Но майка ми почна да ме ограничава, задължаваше ме да се прибирам вечер в 8 часа. Само за Васил казваше:„С него можеш да излизаш и да се 1 прибираш, когато искаш.“ Предпочитах да не се затварям вечер вкъщи – тръгнах с него. Той е с 9 години по-голям от мен. През зимната ваканция тя ни намери карта за почивка в Боровец, без да съм я молила. Пък после се „изненада“ защо през март се преселих при него. Никога не съм го обичала. Признавам, сгреших, прибързано се събрах с него, но нали няма непростими грешки. Щяхме да правим сватбата през август. След матурата ми, през юли, отидохме на море. Там той се напи, преби ме, налетя да ме души. Прибрахме се от „почивката“ преждевременно. Исках да се върна отново у дома, но родителите ми не разрешиха. Теорията на майка ми е такава: първият да е и последен. А баща ми дори каза:

„Не сме те били навремето, не си свикнала с боя.“

Когато заминаха на почивка, аз тихомълком си пренесох багажа вкъщи. Като се върнаха, не ме изгониха, но ме караха да ходя с ниско наведена глава, да не говоря много, защото съм знаела каква съм. Каква? Тогава още нямах 18 години. Наричаха ме с най-обидни вулгарни думи. Майка ми започна да следи всяка моя крачка, вдигаше ми скандали, като усетеше, че съм пушила. Веднъж дори се сбихме с нея. Заживях като квартирантка, купувах си отделно храна. Машинописка съм, заплатата ми е 120 лева, представете си, от собствената си майка исках назаем пари! На два пъти опитвах да се изясним, но щом заговорех, се разплаквах, а тя ехидно се подсмиваше: „Не ми плачи, не си на сцена.“

Студено ми е с нея, с майка ми. Студено ми е в тоя дом.

Обичах литературата, пишех стихотворения. Никога не съм й ги давала. Първо, защото не е проявявала интерес, и второ, нямаше да ги разбере, тя никога не е чела поезия. А-а, късно й е да се промени – на 43 години е… Ние с нея просто нямаме за какво да си говорим.

След случая с Васил, откакто престанах да излизам вечер, аз спя. Вече няколко месеца. Прибирам се от работа и лягам. До другата сутрин. Това е единственият начин да избегна контакта си с един напълно чужд за мене човек – майка ми. Вашата майка ви е чела приказки… Не помня такова нещо от моето детство. Изобщо не помня детството си.

Баща ми много ми липова. Той е по-мек човек. Мисля, че с него бих се разбирала добре. Но винаги, когато ми е трябвал – за съвет или просто да го погледна за смелост, него го е нямало. Шофьор е в международния транспорт и отсъства с месеци. Би могъл да работи някъде тук, в града, за да си е при нас, но за него са по-важни парите, доларите…

Майката:

Много е неочаквана за мене тая постъпка на Лина. Защо е тръгнала да занимава цяла редакция с нашите семейни работи? Първо над собственото си поведение да беше се замислила. Тя по характер си е такава своенравна и избухлива. До 16-та си година не ни създаваше проблеми, беше примерна и старателна ученичка… После изведнъж кривна от пътя. На късния пубертет ли се дължеше това, на лоши приятели ли – не зная. Скиташе до късно, веднъж дори цяла нощ не се прибра, не се обади, след това разбрах, че били на рожден ден и останала да спи у приятелка. Но питате ли ме какво съм преживяла тая нощ? Дружи с едно момиче, Ива, от английската гимназия, толкова свястно дете, как пък малко не възприе от нея – то, където ходи, все се обажда на майка си, нашата – за нищо ни няма. Смята се за много голяма и умна. Посягала съм й, да. Защото нея един хубав бой я оправя. По едно време се наду, почна отделно да се храни. Но като видя, че не може така да я кара – и да се изхранва сама, и по баровете да пилее пари, пак – при мама.

Според вас нормално ли е момиче на 17 години да се прибира в 1 часа през нощта? Започнах да я следя, но й губех дирите. Затова настоявах да излиза само с Васил. Така можех да я контролирам. Не държах да се женят. Но когато тя се пресели при него, вече нямаше как да я върнем, нали разбирате –  опозорена… Апартаментът им беше голям, но празен, в неговата стая имаше само маса и легло с изтърбушена пружина. Купихме им спалня. Когато искаше да го напуска, отначало не й разрешихме – какво ще кажат хората – женена-недоженена. Хеле, преглътнахме и тоя горчив хап. От няколко месеца съм доволна от нея. От работа – право вкъщи, никъде не излиза – или гледа телевизия, или спи. Започна да влиза в релсите. Стиховете ли? Да, пишеше, даже са й изпращали по 15-20 лева от вестниците. А, не знам в кои вестници е публикувала.

Това жилище тука го започнахме от нулата. А виждате сега какво е. Цял живот само за това се трепем. Ние някога се мъчехме в мизерия, не искам и децата ми да ги постигне същото. И двамата сме от село, моите родители бяха разведени, не само че не съм имала родителската ласка, но и веднага след основното си образование тръгнах да работя, за да сe изхранвам. Мъжът ми 20 години е по пътищата на Европа, всеки път треперя ще се върне ли жив и здрав… Да си смени работата? Ами какво щях­ме да правим с моята ми­зерна заплата – нормировчик съм на гарата със 150 лева, ако и той беше на ня­каква такава работа тук в града? Той е добър и честен чак до наивност. Та исках да кажа, цял живот се бъхтаме – само за тях и за тях.

Да отворите сега гардероба й – рокля до рокля, все скъпи и хубави. По един път ги е облякла. Всичко сме им подсигурили и пак – неблагодарни. От толкова неща съм се лиша­вала. Кога съм можела на кино да отида? Сега ли? Ха, чак смешно ми се вижда – да се хвана под ръчичка със собствената си дъщеря и да тръгна на кино или театър. Да седнем с нея на кафе? Аз 20 години съм разделена с мъжа си, никога не съм да­ла ей толкова повод да ме смятат за разтурена жена, гледала съм си само семейството, сега извед­нъж – на заведение. Не мисля, че греша, като съм така сурова с Лина. Децата не бива да се глезят с нежности и да се допускат много близо до родителя. Той трябва да бъде строг, за да има авторитет. А Ли­на – да си наведе главата, да си пречупи ината и ще сме много добре!…