Той е експериментатор, откривател и пътешественик – от Европа, през Близкия Изток до Латинска Америка, и из необятната вселена на музиката, където се разхожда из най-различни жанрове. Владее ги, покорява ги и ги предава на публиката с типичния негов отпечатък – страстта, наречена „Ара Маликян”.
Снимки: Антон Корбийн
Прочутият цигулар преминава отново през България със световното си турне. За концерта си на 3 септември той избра емблемата на Пловдив – Античния театър.
Турнето и последният му албум ARA са посветени на малкия му син Кайро и въображението на детството.
„Децата са най-автентичните същества, които можете да срещнете, те са диви, те са нежни и са пълни с чиста истина, не се страхуват да сгрешат, те са свободни и експресивни и всичко, което правят, е пълно с изкуство. Когато видях сина си да ходи за първи път след месеци на падания, неуспешни опити, сблъсъци и да продължава да опитва, разбрах, че някога ние сме били цялата тази сила, която с времето забравяме”, споделя музикантът за вдъхновението си.
Какво те вдъхновява?
За мен вдъхновението идва от най-малкото нещо – от едно цвете, една чаша, от най-простите неща, от пътуванията, от хората…Нямам нужда да ми се случи нещо изключително, за да получа вдъхновение. От играчките на детето ми се вдъхновявам. Кайро например има един робот – октопод, той ме вдхнови и направих едно парче. Дори го кръстих така „Calamar Robotico”.
Как се чувстваш като класически музикант, тръгнал по свой път? Някои те критикуват за това.
Важното е това, което открих в класиката – това, което не ми хареса особено, е че винаги се опитва да бъде резервирана, сякаш се срамува да покаже своите емоции. Че не се гледа с добро око, ако отвориш сърцето и душата си. В класиката всичко трябва да е много контролирано, много организирано, един вид много студено. Мисля, че изкуството не е такова. Изкуството е честно и свободно. То е естествено. Човек трябва да е естествен.
Аз се чувствам естествен, когато съм открит. Колкото повече откривам сърцето и душата си, толкова повече мога да предам емоцията на публиката.
Какво е бъдещето на класическата музика? Ти промени начина, по който тя звучи.
Не трябва да с притесняваме за нейното бъдеще. Тя съществува от векове и не смятам, че съм променил каквото и да е в нея. Правя музиката по моя си начин и така, както аз я разбирам. Не знам дали е правилно или коректно, но така я чувствам. Опитвам се да правя щастливи тези, които ме слушат. Класическата музика винаги ще съществува, защото тя е нещо прекрасно. Единственото трябва да помним, че класическата музика не трябва да я разбираме, за да те докосне, а просто трябва да слушаме.
Къде се идентифицираш – в рока или в класиката?
Не ме интересува дали свиря Led Zeppelin, Вивалди или Бах. Всичко това ме вдъхновява и се опитвам публиката да види музиката, както я виждам аз. Всеки инструмент може да бъде рок инструмент, дори флейтата. Рокът е отношение.
Не се идентифицирах в класическия свят, а по-скоро в рока или както искате да го наричате. Не обичам да определям музиката като рок или джаз, или класическа, а просто като музика. Просто да се наслаждавам на музиката, да предавам любов и страст.
Концертът на Ара Маликян е на 3 септември 2023г, в Античен театър в Пловдив. Билети се продават в системата на Ивентим.
0 Коментара