Колоритен артист и виртуозен цигулар с тънко чувство за хумор, той може да разказва вълнуващи приказки, използвайки езика на цигулката си: от тези на Шехерезада, през такива с цигански мотиви, танго и фламенко.
Снимка: Институт „Сервантес“ – София
На интервюто Ара носи кръгли розови очила, които подчертават приказното му излъчване и придават на острите му черти благост.
В кръвта му се смесват няколко националности: ливански и арменски корени, и тази комбинация се усеща в темпераментните му музикални импровизации. Съчетание от виртуозни изпълнения с етно влияния, концертът на Ара Маликян в София е събитие, което обещава силна музикална емоция.
Импровизирате с музиката на различни култури. Познавате ли и какво мислите за българската народна музика?
Да, познавам българската музика, макар и не в дълбочина. Познавам Васко Василев и други български музиканти, които свирят тази музика. Начинът, по който импровизират, разнообразието на ритми… Малко култури в света имат такова въздействие и притежават такова ритмично богатство.
Вие опитвали ли сте се да свирите българска музика на цигулката си?
(усмихва се) Може да се каже, че съм се опитвал, заедно с музикантите, които познавам. Опитах се да импровизирам с тях, да ги имитирам, но е трудно. Може би нещата, които българските музиканти свирят, са “в кръвта им“, ако мога така да се изразя. Разбира се, ти можеш да упражняваш определени музикални мотиви, докато ги отработиш и тогава те стават част от теб, но ако това е „в кръвта ти“, нещата ти се получават „отвътре“, дори без съзнателно да ги търсиш. Този тип музикални импровизации са това, което прави музиката жива и създава много настроение у слушателя.
Планирате ли да изсвирите нещо българско на концерта си довечера?
На този концерт едва ли, тъй като няма време за подготовка, но следващия път може би ще го планираме предварително с българските ми приятели.
Вие сте виртуозен музикант. Има ли нещо, което сте оставили на заден план заради цигулката?
Със сигурност има много неща, които са останали на заден план, защото за да си цигулар и музикант, по принцип, се налага да се правят жертви. Трябва да се упражняваш дълго, и особено, когато си млад, това може да не ти е много по вкуса. Лишавал съм се от някои неща, налагало ми се е да бъда дисциплиниран, когато ми се е искало да лудувам като останалите младежи. Но не съжалявам, защото музиката ме направи истински щастлив. Затова съм благодарен за всички положени усилия и лишения, довели до това, което съм днес.
Много добре разказвате истории със своята цигулка. А ако трябва да облечете посланието си в думи, какво бихте казали на хората?
Много неща бих им казал, но най- важното е за уважението. За това, че трябва да приемем, че сме различни. Трябва да приемем другия с неговата вяра, неговото различно мислене, това, че прави различна музика и да умеем да се насладим на тези разлики. Вярвам, че това е пътят към един наистина по- добър свят.
Коя е музиката, която ви вдъхновява? Кои са музикантите, от които сте се учили?
Много музиканти са ме вдъхновявали по пътя ми. Понякога и улични музиканти са ми правили впечатление, именно с импровизациите си на живо. Трудно ми е да цитирам всички, но като цяло това, което ме вдъхновява, са откровените музиканти, тези, които правят музика със сърцето си.
Така, както вие я правите.
(усмихва се) Да, опитвам се.
0 Коментара