Бет Харт: От хаоса и болката започва красотата

Как ще опишете Бет Харт?

Все още не мога да дам отговор на това! Цял живот се опитвам да открия коя е Бет Харт. Толкова много лутания, толкова много намирания. Но в края на деня съм просто малко момиче, което се учи как да обича и да прави музика, как да лекува сърцето си, да помогне на някого.

В песните си споменавате често Бог? В какво вярвате всъщност?

Вярвам в Бог. Чета Библията. Ходя в християнска църква. За мен Бог е всичко! Любов, търпение да не съдиш. Любов, която никога няма да мога да разбера. Ще ми се да можех. Вярвам, че Божията любов е отвъд представите ни.

На колко години открихте музиката?

Бях много малка – на 4 години. Тогава се влюбих в „Лунната соната” на Бетовен. Чух я по телевизията и не можех да спра да я свиря на пианото. Свирех всеки ден. Родителите ми ме записаха на уроци, но всъщност никога не съм се учила от учителката си. Просто я слушах как свири, но така и не се научих да чета нотите. Но ми харесваше да свиря пред публика. Знаете ли, никога не съм харесвала гласа си. Започнах да го харесвам доста след като навърших 30, някъде преди 10 години. Но много ми харесваше да изнасям представления. Харесва ми също да пиша песни и цялото внимание, когато съм на сцената.

Каква история разказвате с песните си?

Обичам да пиша песни за нещата, с които се боря. А причината за това е в детството ми. Когато бях доста малка, майка ми и баща ми се разведоха. Преди този период живеех в един щастлив дом. И буквално за една нощ стана много болезнено. Пианото беше моето сигурно място. Това ме караше да си мисля, че това е Бог, който ще ми помогне. Превърна се в лечение за мен. След всичко, което се случи с мен през годините, продължих да пиша за Бог, за болката на майка ми, за нещата, които съм загубила или тези, от които се срамувам. Когато съм щастлива, правя други неща, но не пиша. Предпочитам да пиша музика, когато се боря с нещо.

С какво ви беляза детството Ви?

Всъщност, в детството си имах много любов. Това беше в първите 6-7 години от живота ми. След това баща ми влезе в затвора, загубих връзка с него. После се ожени за жена, която беше психично болна. Тя не ме допускаше в живота му. Това беше болезнено. Тогава за първи път се появи биполярното ми разстройство. Беше, когато ни ограбиха, докато бяхме сами с майка ми и сестра ми. Тези хора ни държаха цял ден – беше ужасно! Заплашваха, че ще убият майка ми, че ще й отрежат пръстите. Остана завинаги травма за мен. След това започнах да злоупотребявам с наркотици и алкохол. Загубих девствеността си на 11 и се бях забъркала се с много по-големи момчета. Имаше много неща, които ме водеха към психично заболяване. Сестра ми се разболя от СПИН и почина. Но, когато обърна поглед назад, особено сега на тази възраст, съм благодарна, че имах точно такова детство – в него имаше толкова много красота. И мисля, че тази любов и тази благословия ме направиха силна. Всъщност, всичко се е случило така, както трябва да бъде. За да имам сега цялата тази любов – от съпруга ми, от семейството ми, и от публиката.

Какво символизират татуировките Ви?

Някои са правени, когато взимах наркотици. Не ги харесвам, но съм ги приела. Но първата беше една странна танцуваща пеперуда, след това си направих паяжина и исках да ги скрия. Мъжът, при когото отидох, ми направи цветя – нещо красиво. Но те имат послание – от хаоса и болката започва красотата. Ако си там – в хаоса – можеш да вървиш само нагоре към красивото.

Преодоляла сте биполярното разстройство. Какъв съвет ще дадете на хората, които страдат от това?

Трябва да се говори за този проблем. Беше ужасно в продължение на много години. Но благодарение на любовта на съпруга ми, който е до мен вече 25 години, и на семейството ми, започнах да се съпротивлявам и се взех в ръце. Откри нещата, които могат да ме измъкнат от дупката – слънце, светлина, медитация, упражнения. Те променят мозъка ви. Някакъв вид вяра. Трябва да се вярва в нещо, дори и това да не е Бог. Може да вярвате в природата. И нещото, в което вярвате, ще се грижи за вас. Всички тези неща играят огромна роля. И да, можете да живеете с тази болест и да направите живота си щастлив.

Изразявате душата си във Вашата музика, текстовете Ви са пълни откровения. Но с две думи какво какво криете в душата си?

То е двойствено. И песните ми са такива. Има много болка, има и много радост. Има много любов, но и много омраза. Мога да бъда много осъдителна, много нарцистична. Но мога да бъда и много смирена. Това са полярни противоположности, които ме разкъсват! Мисля, че имам добро сърце, малкар и малко наранено.

Концертът на Бет Харт в София е на 10 декември, зала „Арена Армеец”.