Даниел Верстапен: Искам с музика да свържа всички хора по света!

Една от най-нестандартните фигури на европейската музикална сцена пристига в България. Световноизвестният белгийски пианист и композитор Даниел Верстапен ще направи два концерта в страната, като нито на нота няма да изневери на уникалния си талант. България е част от световното турне на Верстапен ‒ RECONNECTION-2023/2024 г., в което пианистът пресича сцените на „Кенеди Център“ във Вашингтон, „Сидни Опера“ в Австралия, „Пиано център за музика и изкуство“ в Нова Зеландия, „Харпа“ в Исландия, а у нас виртуозът ще пристигне веднага след пърформанса си в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк.

Концертите на Даниел Верстапен са буквално неповторими, тъй като във всеки един той оригинално пресъздава част от националната музика на съответната страна. Тази своя концепция белгийският виртуоз обединява под проекта „Мост между култури“, като в България покана за участие в него получават Нина Николина, Любо Киров, Калин Вельов, кавалджията Дамян Йорданов и хор „Магическите гласове на България“.

Разкажете ни нещо повече за семейството си, за средата, която е създала и възпитала Даниел Верстапен?

Роден съм на 16 август 1990 г. в Маасейк, малко градче в Белгия, на границата с Холандия. Знаковата ми фамилия идва по линия на  моя баща. Верстапен сме успешни в различни области, като зная, че в България е популярен много моят братовчед Макс Верстапен. И той израсна в същото градче като мен. Когато Макс се роди, аз живеех с двамата си братя на остров Ла Палма, един от Канарските острови. Макар че  майка ми е испанка, родена в Гран Канария, бяхме там само една година. Родителите ми забелязаха, че имам голям музикален талант и решиха да се върнем в Белгия, за да получа специализирано музикално образование. Но времето, прекарано в Испания, беше едно от най-хубавите в живота ми. Безценно е да си дете и всеки ден да плуваш в океана, да се свързваш могъщата сила на водата. Аз съм много добър плувец и може би още оттогава се отключи моята страст към природата и нейното опазване.

Връщайки се обратно в Белгия, животът ми се промени. Идвайки от много свободно място, попаднах в плен на училищната система в Белгия, която е много консервативна. А аз бях мечтател и творец, сякаш по-различен от останалите. Връстниците ми не ме разбираха. Начинът да се върна към моето вълшебно място на острова беше единствено чрез музиката. Тогава се отключи и талантът ми да импровизирам. Всеки ден след училище свирех на пиано и влагах цялата емоция от деня. Това беше нещо като терапия.

Родителите ми винаги са ме подкрепяли: първо имах дигитална клавиатура, след това класическо пиано, а имам опит и с орган. На 14 години, след тежко прослушване, ме приеха в  Гимназията на изкуствата, Lemmensinstitute, в Льовен, и се връщах вкъщи само през уикендите. Въпреки че ми беше много трудно, съм благодарен за това решение на моите родители, защото колкото по-млад започнеш да практикуваш и развиваш таланта си, толкова по-високо съвършенство ще постигнеш.

Кога разбрахте, че пианото е вашият инструмент?

Бях на около 5 години, когато започнах да свиря. Пианото скоро стана моята сродна душа, инструментът, чрез който можех да изразявам емоциите си, чрез който можех да мечтая. На него, на пианото, нарекох една от най-известните ми композиции „Soulmate“.

Имам класическа магистърска степен, придобита в консерваторията Lemmensinstituut в Белгия. Все още обичам да свиря класически пиеси на Рахманинов, Чайковски, Вивалди и много други… но създадох свой собствен стил, който изразява това, което съм на 100%, съчетавайки класическия свят с модерния свят, достигайки и вдъхновявайки младите хора и музиканти. В медиите ме наричат кросоувър пианист и композитор, защото събирам опита си като обучен класически пианист с модерни звуци и техники.

Кои са най-големите предизвикателства, които сте срещали в кариерата си и как ги преодоляхте?

Имаше две големи предизвикателства за мен в личен план. От една страна това, че съм перфекционист, а от друга – моята сценична несигурност, която имах като юноша. Трябваше да преодолея страховете си от провал пред публика или от жури, ако ставаше дума за конкурс или изпит. Научих от живота, че най-ефективният начин да пребориш нещо, от което се страхуваш, е да се потопиш в него и бавно то ще си отиде. Сега обичам сцената, обожавам да свиря на пиано пред публика. Когато бях малък знаех, че един ден ще се насладя на всички моменти и че всички усилия си заслужават. Защото да имаш талант и да го развиеш до успешна кариера, е перфектния вариант да се наречеш смел.

Знаете ли, когато творец реши да стане професионалист, винаги трябва да има предвид, че има още много като него, но…не всеки продължава. Когато искаш да постигнеш мечтите си много хора около теб опитват да те блокират. Но да слушаш съвети от хора, които не са постигнали целите си, не е правилната посока. За това аз се съветвах единствено с вътрешния си глас и знаех, че един ден ще правя това, което винаги съм обичал!

Ако музиката не беше заела такава част от живота Ви, имахте ли План Б за него?

Мога да кажа, че музиката е моят живот, така че определено винаги щях да имам нещо общо с нея. Още докато учех, създадох собствена частна музикална школа и организирах концерти с учениците ми. В момента съм и директор на моята продуцентска компания  „DV Productions“, която контролира всички мои участия, турнета, издаване на музика, така че донякъде творчеството е и бизнес.

Има ли някакъв проект или идея, която винаги сте искали да реализирате, но все още не сте имали възможност?

Винаги моя мечта е била да изляза извън моята страна и да споделям сцената с известни артисти от друга държава, за да създам перфектен микс. И това всъщност ще направим на 18 юни в Античния театър в Пловдив и на 20 юни в Габрово в Дома на културата, с проекта ми „Мост между култури“. Заедно с Нина Николина, Любо Киров и Калин Вельов ще създадем пълно изживяване, при което публиката ще бъде въведена в емоционален разкош.

Какво ви кара да се чувствате най-горд в кариерата си досега?

Това, което се случва в момента: световно ми турне с моя албум „Reconnection“ в най-известните концертни зали, като Sydney Opera House Australia, Harpa Iceland, Carnegie Hall New York, The Kennedy Center Washington.

В гимназията, и дори по време на бакалавърската ми степен, ме възприемаха като „черен лебед“ заради склонността ми към импровизации и интереса ми към електронната музика. Сега виждам, че точно това е много популярно, дори и в най-консервативно класическите зали в света. Времето се промени и те също искат да привлекат по-млада публика. Така че това е перфектният момент за мен.

Какво ви вдъхновява извън музиката?

Обичам да плувам, особено в открито море. Аз съм любител на природата и когато съм на турне, винаги търся досег с природата на определена страна, въпреки натоварения график.

Как поддържате баланс между личния живот и професионалните ангажименти?

Това не е лесно, защото личното и професионалното преливат понякога едно в друго. За мен е много важно да не поемам други ангажименти тъй като музиката е моят живот, моята професия, моята страст. Аз съм зает с нея 24/7.

Каква е вашата философия или мото в живота?

Да свържа всички хора, по целия свят, с моята музика – това е моето мото. Това е най-вълнуващото нещо за мен. Невероятно е да достигам до все повече и повече хора чрез нотите си и това ме прави истински щастлив.

Какво послание бихте оставили на младите пианисти, които тепърва започват своята музикална кариера?

Никога не се отказвайте! Продължавайте да свирите и вашият момент ще дойде!

Какви са Вашите малки стъпки за подобряване на околната среда и екологичния климат?

Тъй като пътувам много в чужбина и то със самолет, се старая да компенсирам, като живея „зелено“ в Белгия. Карам електрическа кола, събирам разделно отпадъци, пестя вода. Част от моята убеденост влагам и в бизнеса си. Винаги сума от продажбите на билети от концертите ми отива към организации, които се фокусират върху зелени дейности, като например засаждане на дървета.

Каква е връзката Ви с България и как открихте българските артисти?

Като истински любител на природата, няма как да остана безразличен към красотата на България, която смятам за световно известна.  Наистина съм влюбен в планините и морето ви. Новият ми сингъл „РАЙНА“, който е заедно с Нина Николина, е вдъхновен от природата на България.

Много харесвам богатството на фолклора ви, старата култура която имате, палитрата от различни инструменти, като гайда, кавал, тъпан, тамбура…Затова помолих и кавалджията Дамян Йорданов да създаде мелодия на кавал за „РАЙНА“. Това, което ме очарова е сложността на неговите ритми, в сравнение със западната музика. Когато чух „Мистерията на българските гласове“ за първи път, очите ми се насълзиха. Фолклорът ви наистина ме докосва и минава през тялото ми. Това беше моментът, в който започнах да се гмуркам в тази невероятна култура.

Много се вълнувам, че ще свиря на една сцена с големите ви артисти Нина Николина, Любо Киров и Калин Вельов. Вълнувам се от това, че на концертите ще бъдат „Магическите гласове на България“,  Дамян Йорданов, народен хор при НУМТИ „Добри Петков“ гр. Пловдив, с диригент Явор Тасков и, разбира се, от малката закачка на сцената, която сме подготвили със спортен клуб по художествена гимнастика „Тракия“ – гр. Пловдив, с треньор Ирина Чернева. Те са част от изненадата на сцената.

Имате ли някоя забавна или интересна случка от репетиционния период с тях?

Нина, Любо и Калин се познават отдавна, но ми казаха, че за пръв път от толкова години ще бъдат отново на сцена заедно. „Мост между култури“ ги събра и се чувствам прекрасно заради това. Репетициите минаха гладко и тъй като всички имаме добра и позитивна енергия, магията се случи. Всъщност забавното нещо, което не беше предварително обсъждано, бяха нашите тоалети! Когато направихме обща снимка, забелязахме, че сме облечени в цветовете на белгийското знаме! Любо и Калин в черно, Нина в жълто и аз в червено. Дали е случайно?! Всъщност няма случайни неща.

Споделете за най-вълнуващия момент във Вашата кариера до момента?

Към днешна дата един от концертите, които се открояват най-много в моето съзнание, е представянето ми на Световното изложение в Дубай през 2022, на ЕКСПО 2020 в присъствието на крал Филип и кралица Матилда, за да отбележим деня на Белгия.

Друг специален концерт беше миналата година в  Рейкявик в концертната зала „Харпа“ в Исландия, където записах и видео клипа  „ICE ON FIRE“, с моята виолистка Марина Барская. Беше впечатляващо и умопомрачително да съчетая музиката си с този впечатляващ пейзаж.

И съвсем наскоро, моят акцент е Операта в Сидни, в началото на април, където присъстваха почетни гости, като губернатора на Нов Южен Уелс, Нейно превъзходителство Маргарет Бийзли.

Какво е мястото на социалните мрежи в живота Ви и общувате ли с почитатели от там?

В днешно време социалните медии са ключът към свързването с фенове, активен съм във Facebook, Instagram, TikTok и Youtube. Също така имам имейл бюлетин, за който можете да се абонирате чрез моя уебсайт: www.danielverstappen.com

А кои са Вашите любими изпълнители и музиканти?

Преди време съм свирил заедно с „Night of the Proms“ и съм споделял сцената с известни изпълнители като Андреа Бочели, Енио Мориконе, Анастейша, Анджи Стоун, Мелани Си, Глория Естефан, Уикълф Джийн, Сийло Грийн, Simple Minds, Джос Стоун, Чака Кан, Натали Имбрулия, Наташа Бедингфийлд, Ронан Кийтинг, Джо Джаксън, Ейми Макдоналд…

Изпълнението с Андреа Бочели беше едно от най-добрите преживявания в живота ми. Как изпълнява музиката си е просто невероятно. Думите не могат да опишат преживяването. Обичам звука на гласа му – толкова е топъл и чист. Освен това начинът, по който споделя страстта си към музиката, е уникален. Харесвам и филмовата музика на Ханс Цимер, а в класическия свят Вивалди и Бах са моите идоли. Една от песните в моя албум „Reconnection“ се казва „Toccata“, което е моята съвременна версия на епичната композиция на Бах.

Какво смятате за ролята на жената в обществото? Смятате ли, че понякога талантливите жени са подценявани в бизнеса или изкуството, само защото не са мъже?

Ролята на жените във всички сектори е много важна. Разнообразието е ключът! И напълно мога да призная, че все още имаме много мъже, ръководещи музикалния бизнес, особено на най-високо ниво. В много страни обаче започва смяна и жените заемат все по-ключова роля.

Какъв е Даниел Верстапен вечер, когато се завърне от концерт или репетиция и обуе домашните пантофи?

Всичко е енергия. Когато свиря и репетирам, използвам толкова много енергия, че след това все едно съм празен, но с чувство на удовлетворение. В работата ми се раздавам напълно и признавам, че след това имам нужда да се отпусна малко. Най-често просто сядам с чаша вино в ръка и гледам в една точка, до пълна релаксация.