Женските гласове на България по улици и фасади в София

Световноизвестното сопрано Соня Йончева пее любимата народна песен на баща си в гримьорната на Метрополитън опера в Ню Йорк, минути преди да излезе на сцената в ролята на Тоска.

Кадри от филми като „Аватар” и „Гатака” оживяват на фасадата на Националния етнографски музей в София, където на 26 юни се открива представителната експозиция „Времена и хора – живите традиции на България”.

Софиянци и гости на столицата спират и се заглеждат в мащабното платно от звук, музика и картини.

Подобно на Рим, Париж, Токио и Ню Йорк, и София се включи в създаването на аудиовизуални инсталации, които се експонират в градската среда.

„Женските гласове на България” е мултимедийна арт платформа, която разказва за българската песенна традиция и по-специално за световния успех на женските ни гласове – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

Проектът е част от Културната програма на Българското председателство, подпомогнат от НФК и част от културната програма на международния дигитален фестивал Webit.Festival Europe 2018. Организира се с подкрепата на Столична Община.

Режисьор на мултимедията е Ема Константинова, звуковия дизайн на Калин Вельов, идеята е на Георги Тошев, а продуцент е Любомира Костова.

Освен Соня Йончева участват още: хорът „Магическите гласове на България”, Нина Николина, „Пендара етно проджект”.

Работата по проекта продължава 6 месеца. Консултант е доц. д-р Веселка Тончева от БАН.

Изследователската работа на екипа минава през обикалянето на села и градове в събиране на забравени народни песни, намирането на образци на съвременното българско изкуство – кино, изобразително, танцово, певческо и фотография до създаването на спектакъл, показван в Страсбург, Берлин и София.

Проектът включва аудио инсталация и видео инсталация. Финалът ще завърши с изпълнение на живо.

„Идеята е местата, на които се представя проекта да са оживени, за да акумулират по-голям интерес. Те се пазят в тайна, за да предизвикат изненада у минаващите, да се заслушат или загледат, да спрат или да продължат по пътя си. За нас е важен мигновения ефект, спонтанната реакция на забързания градски човек и неговата емоционална връзка с българската музикална култура”, каза Любомира Костова.