Как се свири на хор

Зад крехката й външност на нежно миньонче се крие силен характер, неуморна работоспособност и желязна воля. Навярно без тези качества не може да си диригент… В същото време усмивката блика винаги на лицето й, има добра дума и мисъл за всеки, може ли – ще помогне, без да се замисли. Сигурно пък затова  я уважават и обичат. Нейните, прочули се по цял свят с красотата на гласовете и изкуството си „космически момичета”, я обожават, а тя ги учи и дирижира с любов, търпение и вдъхновение.

Другото й „всичко” е порасналото й момиченце – „чуруликче” (така я наричали, защото като мъничка винаги си чуруликала като птиченце) – поп дивата Мария Илиева. А пък най-голямата й радост и чута от Господ молитва – внукът Александър, който се роди здрав, хубав и голям само преди дни – на 25 януари.

Ваня Монева идва в София от Града на болярите, за да следва пътя на голямата си любов – музиката. Учи за класически диригент в Музикалната академия и когато завършва, нейният професор Васил Арнаудов малко изненадващо я изпраща да стажува като помощник-диригент на Женския народен хор на БНР. Тази среща преобръща намеренията за музикална кариера на младата диригентка. Стъпка по стъпка оттук всичко я води до сбъднатата й мечта  – да „свири” на свой собствен женски хор. И то как свири! Днес цял свят затаява дъх, когато слуша „Космически гласове“ на момичетата от хора на Ваня Монева.

Само преди дни вие с момичетата пяхте на тържествения концерт по случай откриването на българското европредседателство на сцената на модерната зала на Центъра за изкуства „Бозар” в Брюксел. Как се представихте и държи ли ви още емоцията? 

О, да! Залата е с фантастична акустика. Една от десетте най-хубави концертни зали в света. Беше абсолютно пълна  – 2200 души публика! Аплодираха, викаха: „Браво”! Станаха на крака. Концертът, който изнесохме, беше в 2 части по 50 минути. Соня Йончева – невероятно елегантна и ярка с динамичната амплитуда на гласа, с брилянтната техника и присъствието на артист от световна класа. Великолепният Людмил Ангелов, с изящното изпълнение на Шопен. Нашият хор остави силното си присъствие с изпълнението на „Корени“ от композитора Александър Текелиев, който присъстваше в залата, а с „Полегнала е Тудора“ и с „Бре, Петрунко“ направо взривихме публиката. Филхармониците под палката на Найден Тодоров бяха вдъхновяващи. След нашето изпълнение всеки един от тях мина да ме поздрави – просълзени, настръхнали, впечатлени и разтърсени от нашето пеене!

Българският фолклор пък е бил близо до вас още във вашето детство – в рода ви има много свирачи, народни певци…

Навярно точно този мой афинитет към фолклора е имал предвид и моят прозорлив професор, когато ме изпрати да стажувам в Женския народен хор на БНР. Дотогава нямах представа как се пее по този начин, как се работи с народни гласове, защото бях класически диригент. И този стаж преобърна желанията ми. Реших, че един ден на всяка цена ще се занимавам с женските народни гласове. Мечтата си я сбъднах, когато през 91-ва година се явих на обявения конкурс за диригент на Женския народен хор на БНР и го спечелих. Започнах да се занимавам активно, интензивно и целеустремено с този вид пеене. Докато дойде време да създам един свой собствен състав от „Космически гласове”, с който да направя всичко, което съм си мечтала да постигна.

Давахте ли си сметка, че е нужна сила, че дирижирането е трудна, наричат я често ”мъжка професия”? Красимир Кюркчийски е казал за вас, че сте българският Караян в рокля.

Не съм си давала сметка, че ми е нужна сила – просто съм я носила. Професията на диригента ме грабна. И огромна заслуга за това има моят професор Васил Арнаудов – винаги ще го споменавам с благодарност, защото той не просто открехна, а отвори широко вратата на моето познание. Работила съм с всички видове хорове – от детските, момчешки, през смесени, до народните хорове. Васил Арнаудов беше един наистина комплексен педагог – освен да ме учи на това как се прави музика и как се свири на хор, той много деликатно правеше нещата така, че да съм наясно кое е добро да се следва в живота и кое не. Беше изключително интелигентен, ерудиран човек, умееше в работата със студентите си така да подава познанията, че ако имаш достатъчно усет и чувствителност – можеш много да уловиш от него. А Кюркчийски ме нарече „Караян в рокля”, когато по повод неговата 60-годишнина изнесохме с хора ми сам-сами прекрасен двучасов концерт само от негови произведения.

Хор „Космически гласове” (който от края на миналата година вече се изявява под ново име – Женски народен хор Ваня Монева), има блестящ творчески път. А как се случиха нещата в началото преди 23 години?

Толкова много ги исках, че нямаше как да не се случат! До мен тогава застанаха едни от най-големите и ярки народни певици на България. Но те вече имаха представа какво мога и какво правя. Защото хорово-диригентската професия е и водаческа работа. Трябва да заслужиш доверието на хората, да ти повярват, за да те последват. А затова трябва да имаш качества – не само професионални, академични познания и музикантски, нужно е да си комплексен човек. Трябва да си комуникативен, обичлив, да умееш да създаваш спокойствие и атмосфера, защото гласът има нужда от спокойствие, за да реагира на това, което се иска от него. Вокалната музика се прави с обич. Така „се свири“ на хор. 

20 момичета, 20 жени на едно място – как се справяте с тънката материя на женските характери, как постигате хармонията на общуването помежду си? И как избирате новите си попълнения? 

Избираме заедно като едно семейство. Търсим подходящ глас, но и добра визия, също специално отношение към музиката и добро възпитание. Важно е как ще успее да се впише. Нашият хор е организъм, който диша заедно, когато страда някой, страдаме всички, когато се радва – радваме се всички. Нас ни обединява музиката, а от това по-божествено изкуство аз не знам!

Репертоарът на хор „Ваня Монева“ е изключително богат – от народни песни, фолклорни обработки и произведения на съвременни български композитори, до църковнославянски песнопения. Но родопската песен като че ли има особено присъствие…

Много обичам планината. Родопите за мен са специално място. Струва ми се, че там имаме особена връзка с Космоса. А самата родопска песен – тя е пространство, необятност… Неслучайно родопска песен лети в Космоса. Затова си позволих да избера името „Космически гласове” (въпреки че някои смятаха, че много помпозно звучи). Аз съм класически диригент и желанието ми беше чрез народния женски хор да правя хорова музика, музика в различни жанрове – както един школуван, класически хор може да пее всичко, защо и народен хор да не може?

Българската певческа школа, българските хорови състави и певци имат своята слава по света отдавна. Как поддържате тази слава с всяко ново излизане на сцената, какво очаква и какво давате на публиката в чужбина?

Публиката по света знае за българските гласове. Неслучайно Марсел Селие популяризира  успешно т. нар. продукт „Мистерия на българските гласове”, съдържащ най-хубавото, което той е избрал от българските народни хорове, и с този продукт спечели Grammy за продуцентство. Хората вече не се впечатляват само от красивите български народни гласове, меломаните търсят майсторството. Изумяват се, когато нашите гласове са пластични и показват различни нюанси от възможности. Да се пее само „форте и пиано” – само силно и тихо, това вече не е достатъчно. Важно е да направиш всички нюанси, да направиш така, че всяка песен да звучи със своята характеристика – добруджанска, шопска, тракийска, родопска… всяка да има своя облик. Всеки хор се отличава именно по това – по отношението на диригента му към звука.

Как лекува българската фолклорна музика душите? И как достига тя до младите поколения днес?

Има училища, в които децата се запознават с фолклора ни, с инструментите, с обичаите… но това е там, където има преподаватели с желание да им запалват любопитството.  Много ми се иска българските деца да имат повече познание и обич към българския фолклор. Не може по света да се цени нашата музика повече, отколкото тук! Именно с фолклора ние се отличаваме от всички останали народи.