Оптимизмът на Камий Тома е заразителен, а страстта, с която свири, пленява публиката. Една от целите й е да носи радост на хората и да ги накара да отворят сърцата си за музиката.
Родената в Париж виолончелистка е една от изгряващите звезди на европейската музикална сцена. След многобройни изяви из Европа, тя ще свири за първи път в България на 15 октомври. В Зала „България“ ще изпълни концерт за виолончело в ла минор на Роберт Шуман под ръководството на маестро Найден Тодоров.
Камий сподели очакванията си от първото си участие на българска сцена. Тя разказа за музикалния си път, новия си албум и какво е
усещането да свириш по покривите на Париж.
Преди три година Тома стана първият виолончелист от повече от 40 години, който подписва ексклузивен договор с лейбъла на Deutsche Grammophon. Сред наградите, с които е отличена, е тази за изгряваща звезда на френските Victoires de la musique classique през 2014 г. Същата година е обявена за талант на годината от на Европейския съюз за радио и телевизия.
Камий избира виолончело още когато е на четири години. Майка й я запознава с музиката и тя още тогава решава, че това е призванието й. „Дълбокият звук на виолончелото е първият ми спомен. Не съм имала колебания с какво ще се занимавам“, споделя тя.
Двама от най-великите виолончелисти са нейно вдъхновение още от малка – Жаклин дю Пре и Мстислав Ростропович:
„Мечтата ми беше един ден да мога да правя нещо толкова красиво. Слушах техни записи през цялото време и си мислех: Как е възможно да правиш нещо, което да те развълнува толкова?“
Начинът, по който Тома вижда света, когато свири, обяснява защо изпълненията й са изпълнени със страст всеки път, когато е на сцена. „Малко е като магия, когато свиря. Чувствам, че се сливам с музиката. Като актьор, който влиза в роля. Забравям за всичко друго. Остава това, което композиторът е вложил във всяка нота, емоцията, която е изразена. Вярвам, че всяка нота разказва нещо. Ставам едно цяло с музиката и виолончелото“, споделя чаровната Камий.
„За първи път ще посетя България и много се радвам, че ще го направя. Всъщност, свирих Шуман с Найден Тодоров в Германия миналата година, така че го познавам. Той е причината да искам да дойда в България и много се радвам на поканата“, допълва тя.
Новият й албум Voice of Hope носи посланието „Красотата ще спаси света“. В центъра му е творбата на турския композитор Фазил Сай Never Give Up, специално написана за Тома. Албумът е отговорът на творците на терористичните атаки в Париж и Истанбул през 2015 и 2016 г.
Албумът излиза в година, в който светът изживява труден период и в месеците на изолация музиката беше един от източниците на надежда за бъдещето. „Не сме го планирали за такъв период, но аз вярвам, че музиката и изкуството са отговорът на тъмнината. Всеки път, когато музиката може да помогне, съм изключително щастлива“, обяснява Тома.
„Периодът, в който всички бяхме затворени беше труден за мен. Бях свикнала да пътувам много и да свиря на различни места. Накара ме да осъзная колко ми липсва това и каква нужда имам да споделям музиката, каква привилегия е това“, споделя още тя.
По време на изолацията жизнерадостната Камий започва да свири по покривите на Париж, а изпълненията й стават много популярни. Началото е на покрива на сградата, където живее, но сега вече я канят и на други места и има възможност да поглежда столицата на Франция от различни високи точки.
„Прекарвах много време на покрива. Париж е удивителен град и е прекрасно да имаш гледка към него от високо. Един ден имаше такъв прекрасен залез и аз исках по някакъв начин да го споделя. Качих се горе и започнах да свиря. Така покривът се превърна в моята зала за концерти за няколко месеца“, разказва тя.
И с усмивка допълва: „Вече ме канят и по други покриви. Ще продължа опознаването им. Ако имате в София някой покрив с хубава гледка, бих се радвала да го видя“.
Камий признава, че дори когато не се занимава с професионалните си ангажименти слуша много класическа музика. Отделно от това „напоследък слушам много джаз, Нина Симон и френските певци Барбара и Джак Брел“.
На въпрос как си представя своя концерт-мечта, тя го описва така: „Мечтаният ми концерт би бил на някакво отворено пространство, пълно с хора, които обикновено не слушат класическа музика. И те да влюбят в нея. Една голяма общност, обединена от музиката“.
0 Коментара