Събуждат ме птичи песни. От отворения прозорец влиза приятен планински хлад. Вековни борове се поклащат за добро утро. По тревата блестят следи от снощния дъждец. Ле-лее, какъв ден беше снощи!
Започнахме с една прелестна обиколка на Царска Бистрица. Обожавам парка на резиденцията! С достолепието на двореца в неовъзрожденски стил, или както там биха го определили специалистите. С поляните и пънчетата, приканващи към почивка, с кроткото шумолене на водоскока в алпиниума, (това вътре чапли ли са), с моста, откъдето е най-хубавата гледка към трите водоема и царския палат. Пием кафе, надникваме в параклиса, разглеждаме галерията. Зачитам се дори в Именника на българските владетели от Първото и Второто българско царство, да наваксам някои пропуски.
Накрая снимам за спомен красиви порцеланови нощни гърнета.
И градински лампи с лъвче. Красота!
Джазовата вечер откриват братята Владигерови, Александър и Константин. Носители на задължаваща родова традиция, те представят развитието на музикалното си наследство, обогатено със собствения им артистичен дух. Програмата им е смесена, извадка от различните им албуми, нещо като ретроспекция. „Благодарни сме, че бяхме на първото издание на Джаз феста в Банско, поканени от д-р Илиев.
Валя дъжд, тогава нотите ни се намокриха. Като сега…“ – пророкуват те на пресконференцията следобед. „Как като сега, навън изобщо не вали! – палим се ние, журналистите. И наистина, изобщо не завалява. А вечерта те канят сестра си Катерина на сцената, с един странен инструмент, и Дари, певица от ансамбъл „Филип Кутев“. Нея срещат в Швейцария, харесват я и творческото споделяне в хода на времето си намира мястото.
Свирят, пеят, танцуват. Чудесен концерт!
Но истинската поанта на вечерта слагат лудите англичани от „Джайв Ейсис“. С нетърпение очакване изявата им, защото не можем да забравим веселието, което ни носеха предишните три години, когато идваха за концертите си в Банско. И тази нощ не ни разочароват. Направо ни подлудиха! Както само те си го могат. Пак са със жълтите костюми, техен запазен знак. Избрали цвета, когато случайно на фотошоп ги оцветили така и те много се харесали. „Но без якетата, защото е горещо!“ В Боровец направо си е студено, но след техните танци на всички ни става горещо, да. Дори са със същите прически, с които ги помним.
„При един и същ фризьор ли ходите“, любопитства учтиво колега. „Джаз, блус, арендби – свързани сме с тази музика, откакто сме били малки. От 13-14-годишни се обличаме в този стил.“ Аха, ясно. След като изяснихме този много важен творчески въпрос, продължаваме да ги разпитваме:
„Ама вярно ли, че правите по 300 концерта годишно или това е просто печатна грешка? Кога почивате?“
„Почивка, какво е това?“ – смеят се те. И ни обясняват как по време на КОВИД са почивали две години. Всъщност всеки ден, от март 2020 нататък, са пускали в нета live stream-ове. Леле, отличници!
А купонът, който ни правят вечерта, не може да се опише! Трябва да се преживее. Музика и изпълнения, които те правят щастлив! Когато по случай 75-годишнината на кралица Елизабет й свирили, тя просто махала с ръчичка, знаем как. Когато свирят на нас, ние просто полудяваме с тях. Джайв – те танцуват и ние танцуваме. Рок – те подскачат и ние също. Наричат пианиста си Професора, защото „поне един дипломиран музикант трябва да има в групата“. И той действително виртуозно, акробатически владее рояла, свири с гръб, с крака, с нос, не с нос нямаше. Барабанистът Питър пък свири на кантрабас, ето така…
А Кен,
контрабасистът е бил шампион по джайв,
ей такава банда… Италианката Грация от Бари им е пиар, тур мениджър, свири на акордеон, готви паста и ги обгрижва. „Имам шест деца“, признава ни на френски и ни разказва как още от малка искала да се омъжи за англичанин, когато ние се чудим как така е зарязала la bella Italia заради мъгливия Албион. Срещнала съпруга си на един концерт, влюбили се. Останалото е история. Бъбрим си и разни други работи, ама по женски, няма да издавам…
Накрая щураците в жълто, след не знам колко биса, няма да ги броя я, ни оставят на мира. Правим обща снимка, прокапва, (колко навреме, благодаря ти господи), а ние – с музика в главата – се разотиваме по живо по здраво.
Накрая не мога да заспя от емоции…
0 Коментара