Кремена, миналата година в София видяхме възторга на музикантите от оркестър „Йохан Щраус”. Кажи ни какво е да свириш с един от най-големите музиканти в света?
Наистина нашето гостуване миналата година беше изключително вълнуващо и емоционално. Адреналинът ни държа повече от седмица. И Андре, и оркестърът бяха много доволни. Андре не е просто музикант, нито просто цигулар. Има изключително много талантливи цигулари по света. За мен той е мисионер. Андре има мисията да обединява хората по цял свят чрез своята музика. И успява за три часа да дари хората с много радост, с малко повече позитивизъм и свобода. И аз съм много щастива да съм част от тази мисия и тази магия!
Как протича един твой ден и въобще денят на един музикант на Андре Рийо?
Всеки мой ден е различен. Когато сме на турне, дните ни са по-организирани. Всеки ден сме в различен град, а когато имаме повече концерти на едно място, е почти лукс малко да се поспрем. Разстоянията до 400 км изминаваме с автобус, над 400 – със самолет. Ние от оркестъра предпочитаме автобуса и го наричаме нашата втора зала. При пристигане правим веднага саундчек на залата и след това всеки си почива по своя си начин. Гримираме се и в 20 часа сме на сцената. Така всеки ден.
Когато съм вкъщи, обаче, олицетворение за свободен ден за мен е да си направя кафе и да си пусна българската телевизия. Да чуя българските новини, какво се случва там, за да мога да не съм чак толкова откъсната от България.
Българската публика вече знае, че една българка свири в оркестъра на Андре Рийо. Но разкажи ни накратко как попадна при него?
Това не беше планирано. По-скоро е подарък от съдбата. Завърших едновременно Българската консерватория и Кралската консерватория в Лиеж на 15 км от Маастрихт. Тогава през 1995 г. Андре е започнал да търси цигулари и дойде и в Лиеж. Явих се на прослушване, мислейки си, че отивам на някакви студентски концерти. Въобще нямах представа кой е Андре, той не беше все още така известен. И ето, че 24 години по-късно още сме заедно. Изключително съм щастлива да проследя цялото развитие и да съм свидетел как един човек от нулата започва и успява да стигне там, където е Андре Рийо. За мен тази работа е дар Божи.
Представяш ли си музикалната кариера, живота си по различен начин, ако не си част от екипа на Рийо?
Не мога да си представя професионалното си развитие без Андре. От самото ми завършване, от студенството до ден днешен съм с него. И колкото и уморителни да са пътуванията, колкото и трудно да се балансира със семейния живот, за мен тази работа се е превърнала в дрога. Бих могла без нея за известен период, но не мога да си представя, че животът ми ще продължи нататък без това.
Рано или късно ще дойде моментът да правя нещо друго. Какво ще бъде то не знам, но искам да си остана свързана с музиката и с изкуството. По-скоро ми се занимава с преподавателска дейност. Бих работила с голямо удовоствие с деца. Със сигурност няма да свиря в друг оркестър. Знам, че във всеки друг симфоничен оркестър няма да намеря атмосферата, която Андре е успял да изгради в нашия.
При нас няма завист, няма дрязги, няма препирни – ние сме наистина едно семейство, което в трудни моменти си помага. А когато има какво да се празнува, се веселим заедно. Не бих искала да си разваля емоцията, която вече 24 години изживявам с тези прекрасни хора.
Поддържаш ли връзка с България?
Разбира се. Корените са си корени. Родителите ми са все още там. Но се старая поне два пъти в годината да идвам в България със съпруга си и двете си дъщери. И за мен е много важно да предам на децата си нещо от българската култура. За нас тази връзка е жизнено важна.
Миналата година изсвирихте на сцената „Моя страна, моя България”. Този път ни поздравихте за 3 март с химна на България. Помагаш ли на маестро Рийо при избора на тези произведения?
Помагам дотолкова, че предоставям на Андре различен материал. А изборът е изцяло негов. „Моя страна, моя България” беше негов избор. Химна – също. За химна имах малки притеснения, че се свири на национални празници и по специални поводи, но се радвам, че му допадна. Даже мисля, че много му хареса. След репетициите каза: „Вижте българският химн как зазвуча веднага без много трудности!”.
Пътувате из цял свят, из всички континенти. Можеш ли да откроиш някоя публика, по-различна? Имаш ли някакъв ярък спомен от концерт, за който да ни разкажеш?
Пътуваме по цял свят и мисля, че сме донякъде разглезени, защото публиката навсякъде ни харесва. Всеки народ по своему изразява своята радост. Има нации по-отворени, други, които са много сдържани. Разбира се, че има разлика в манталитета, но за нас е важно да видим сиянието в лицата на хората. Няма да забравя концертите в Япония. Пълна тишина по време на концерта – всички слушаха изпълнени с много уважение. А в момента на бисовете, все едно виждаш радостта на малки деца…японците пляскат с широко разтворени пръсти, точно като малките деца. След края на в концерта детското се прибира, всички излизат навън и се кланят, все едно нищо не е било. Южноамериканците, в Мексико, Аржентина – всички са много топли.
Концертите ни в Източна Европа са изключително задушевни и посетени от много млади хора. Имам предвид 15 – 16-годишни деца. И това е прекрасно, защото те застават пред сцената и все едно, че са на поп концерт. Забележително!
Публиката е различна, но навсякъде сме много добре посрещнати. И в този смисъл мога да кажа, че сме привилегировани.
Очакваме ви отново на 8 и 9 юни. Ще издадеш ли нещо от програмата? Разбрахме, че ще бъде съвсем различна.
Програмата ни ще бъде различна. Ще има много инструментални сола. Но не искам да издавам повече. Нека бъде изненада!
Как би описала Андре Рийо с три думи?
Великодушен, работохолик, перфекционист.
0 Коментара