Надали има някой, който да не се е срещал с магнетичния глас на Били Холидей. Веднъж ако го чуеш, няма как да забравиш този кадифен и галещ тембър, който сякаш докосва душата и разкрива всичките й тайни. На 7 април тази година се навършиха 100 години от рождението на Били Холидей, която е определяна като една от най-влиятелните дами в класическия вокален джаз.
Били Холидей е наречена Лейди Дей от любимия й саксофонист и приятел – Лестър Йънг, заради нейната елегантност, финес, ведрост и харизма, които е разпръсквала подобно на дневна, слънчева светлина. Но не така ведър и слънчев е бил животът и пътят на талантливата певица. Самата тя признава в своята биография „Лейди пее блус „: „Казват, че никой не може да изпее думата „глад“ като мен, или думата „любов“… Може би е така, защото много добре знам какво означават и двете думи. Навярно имам достатъчно гордост да не се срамувам от тях, но и достатъчно смелост да не искам да забравя…“
Певицата Мира Кацарова споделя, че след като прочита биографията на Били Холидей, открива джаза за себе си: “Влюбих се в красивата й и меланхолична фраза, в песните й, белязани от вродената й тъга, в начина, по който тя интерпретира мелодията и по своему жонглира с ритъма на темата, в отношението, с което изпява важните за нея думи, в самобитната й вокална изказност, близка до инструменталното изразяване… Тя повлия на целия ми свят – от нея се научих да провлачвам фразата, да се опитвам да си играя с ритмиката и интонацията на песента, да внимавам как се променя смисълът на думите в контекста на аранжимента и инструментите, да бъда искрена и понякога иронична на сцената.”
Били Холидей е родена като Елеонора Фейгън през 1915 г. на 7 април. Тогава родителите й били все още тийнейджъри. Баща й ги изоставя, когато тя е още бебе и така започва печалният и труден живот на Лейди Дей, белязан от мизерия, глад, затвор, наркотици, расизъм, но и музика. Били Холидей е едва 15-годишна, когато една нощ тръгва из улиците, прочути с увеселителните си заведения, да търси работа. Мисълта за неплатения наем и болната й майка, застрашена да бъде изхвърлена на улицата, е мъчителният импулс за отчаяното обикаляне на локалите
с надежда, че ще бъде ангажирана като танцьорка
Наемат я като певица и ето какво разказва тя: „Помолих пианиста да ми изсвири „Самотно пътуване“. Тази песен отговаряше най-добре на настроението ми в момента. Изглежда, че това се е почувствало и в изпълнението ми. Изведнъж всички се умълчаха. Игла да беше паднала на пода щеше да се чуе като бомба.“ От този момент започва своя път певицата Били Холидей. В началото на кариерата й името й се разнася бързо сред джазмените, импресариите, сред хората от шоубизнеса. От средата на 30-те години тя работи с най-прочути, водещи музиканти – Бени Гудман, Лестър Йънг, Рой Елдридж и други.Турнето й с оркестъра на Каунт Бейси и със състава на Теди Уилсън я правят популярна в Съединените щати. 30-те и 40-те години на миналия век са най-плодотворният период за нейното творчество – многобройни концерти, записи, много от които влизат в златния фонд на световния джаз. Двете й обиколки в Европа разкриват на певицата и размерите на нейната популярност, защото тя разбира, че изкуството й има значение за стотици хора отвъд океана.
За Мира Кацарова е трудно да определи, какво в творчеството на Били Холидей е толкова вълнуващо за хората и до днес: “Тя очевидно е повлияла на много творци от различни поколения и от различни жанрове. Двама от най-любимите ми съвременни джаз вокалисти записаха албуми в нейна чест тази година. Това са Касандра Уилсън, която направи свои версии на песни на Били Холидей в най-новия си проект Coming Forth By Day и виртуозният и също инакомислещ вокалист Хосе Джеймс, който записа албума Yesterday I Had The Blues, с музиката на Лейди Дей.” Мира споделя, че за нея отпечатъкът, който тази забележителна жена оставя върху нея, е много по-поетичен и ирационален, отвъд съзнанието и логиката.
В средата на 40-те години започват кризите в личния живот на Били Холидей. Следват два неуспешни брака – с Джони Монро и с тромпетиста Джо Гай, алкохол, наркотици и затвор през 1947г., когато е
арестувана за притежание на хероин
Това неизбежно се отразява на кариерата й, както и на нейното пеене. Познавачи на живота й припомнят една сцена от Ню Порт Джаз Фестивал в Ню Йорк, където окичена с любимите си гардении, Лейди Дей пее: „Лейди пее блус…“. Гласът е много различен от познатия ни от златните години, загубил е специфичния топъл тембър, дрезгав и измъчен е, няма ги бистрите височини, липсва така характерното темброво богатство. Но какво чувство, каква истинност, каква безмилостна автентичност има в думите: „Тя никога вече няма да пее, никога вече, никога вече…” Мирослава Кацарова намира личния живот на Били Холидей за основополагащ в творчеството на талантливата дама: “Тя пее за живота, който наистина живее, не за измислици, не за сладникави илюзии, не за фалшиви състояния… Тя пее за любовта и болката, за парадоксите, за възторзите и темите, за които пее тежат, имат дълбочина, защото са искрени. Това е тя!”
Били Холидей умира през 1959 г. от изтощение, от невъзможността да спре наркотиците, от слабост на физиката и най-вече от болестите на черния дроб и сърцето, последвали от всичко това. Вечно жива обаче остава в съзнанието на всичките й фенове, които и до днес се наслаждават на песните й.
0 Коментара