Световноизвестният диригент Максим Ешкенази повежда пловдивчани на 24 май в поход на духа с „Вивалди завинаги“. В мащабния спектакъл на Античния театър участват Симфониета-Враца, актьорите Стефан Къшев и Борис Николов, сценарист и режисьор е Борис Радев. Мащабната продукция, която проследява основните периоди в живота на гениалния италиански композитор, изпреварил времето с таланта и просветителската си мисия, е със специалното участие на световноизвестния диригент Максим Ешкенази.
Симфониета-Враца и актьорите Стефан Къшев и Борис Николов изграждат музикалната и артистична рамка на спектакъла, чийто сценарист и режисьор е Борис Радев. Събитието се осъществява с подкрепата на Община Пловдив. „Вивалди завинаги“ не е спектакъл само за слушане. Освен симфоничните интерпретации, той представя и вълнуващ кино-разказ, който визуализира епохата и житейския път на Антонио Вивалди – един от
най-значимите барокови композитори в
цяла Европа.
Участието на Врачанската филхармония в спектакъла не е случайно. В репертоара на симфоничния оркестър са включени произведения от епохата на барока до съвременността. Художественото съдържание на „Вивалди завинаги“ обхваща четири основни периода от живота на Антонио Вивалди – младежките години в родната Венеция, периодът в дома на сираци„Оспедале дела Пиета”, където само за периода между 1723 и 1733 година на композитора е платено за написването на 140 концерта, Опера и „Четирите годишни времена“ и последните години от живота му.
Премиерната дата на музикалния спектакъл и мястото са част от посланието на създателите му. 24 май – празникът на славянската писменост и Пловдив, където Найден Геров създава едно от първите класни училища в България, както и Речник на българския език, са магична комбинация, която да провокира и напомни, че духовното просветление е основна част от еволюцията на хуманността и цивилизацията. Благодарение на подкрепата на Община Пловдив, сред гостите на концерта ще бъдат и пловдивски учители, а на финала на музикалния спектакъл Борис Радев и екипът му ще изненадат присъстващите с химна на българската просвета – „Върви, народе възродени“, написан от Стоян Михайловски на 15 май 1892, към който девет години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва музика. Химнът е изпълнен официално на 11 май (денят, в който църквата чества Светите равноапостоли Кирил и Методий) 1901 година в Ловеч.
Любопитна е и комбинацията от музика, разказ за основните, важни моменти в живота на Вивалди. Как се случва това на сцената?
На екран на сцената, зад музикантите, тече филмовият разказ за основните моменти в живота и творчеството на Вивалди, на които е акцентирал Борис, но музиката е основният двигател на действието. Спектакълът се казва „Вивалди завинаги“, но от този период сме включили произведения от Бах и от Пиацола, който е бил голям почитател на Вивалди, и по-конкретно на „Четирите годишни времена“, и е написал своя версия на гениалното произведения на италианския композитор, което вълнува и до днес и се радва на много смели и новаторски интерпретации, подобно на тази на Пиацола. Всъщност, с това завършваме концерта, защото идеята ни е да покажем, намекнем, загатнем, че Вивалди и неговата музика продължават да живеят чрез интерпретациите на други композитори – като Чайковски, Пиацола и Макс Рихтер. Има много композитори, които са писали музика, вдъхновена от таланта на Вивалди, и по този начин той живее вечно.
От натоварената музикална програма в България, остава ли ти време да продължаваш преподавателската си дейност в Калифорния?
О, разбира се, едни от моите ученици – диригенти в този момент има премиера във Финландия, дирижират там, в България пак се завръщат. Това ми е любимо. Почваме нова детска програма в Америка, в една от институциите, в която работя. Опитът ми, който е минал през България – Америка – България – Англия сега пак ще се върне в Америка, което за мен е много забавно. Освен това, разбира се, с всякакви други проекти се занимавам, не стоя на едно място никога.
Промени ли се отношението на хората към класическата музика след паузата, наречена Ковид?
Трудно е завръщането в залите, но виждам, че има огромен ентусиазъм за концерти навсякъде по света. Разбраха, че не може да се стои само пред телевизора вкъщи. Груповото слушане носи съвсем друга енергия и това хората го усещат. Аз го усещам, аз бленувам за такива неща. Да имам възможност да съм в групата на други хора, които мислят с мен, заедно да се вълнуваме в общи проекти. Това се вижда и в България – залите са винаги пълни и публиката е страхотна, както винаги. Очакваме и срещата с Пловдивската публика с нетърпение.
0 Коментара