За деветнадесета поредна година лятната сцена на площада в Банско събра любителите на музиката и концертите на открито. На тази сцена в рамките на ежегодния Международен джаз фестивал Банско са се представяли изпълнители от всички краища на света.
Снимки: Галя Рулева и Стефан Марков
Ритъм енд блус, соул, фънк, фюжън, в августовските вечери публиката се сменя в съответствие с менящите се стилове на сцената и е хубаво да видиш на едно място хора от различни възрасти, споделящи вкуса към качествената музика. Сред хората на площада има немалко чужденци, привлечени от възможността да се докоснат до красивата природа и да се насладят на фестивалната атмосфера с български и световен джаз на една сцена. В програмата има познати имена, като това на Васко Петров, британците Шакатак, буги-вуги виртуозите Аксел Цвингербергер и Кейто Сайто, които публиката познава и очаква с нетърпение. Други са пълна загадка, която буди интерес в очакване да бъде разкрита.
Най-очакваният концерт – този на британската изпълнителка Джос Стоун, планиран като „черешката на тортата“ за последната фестивална вечер, наистина оправдава очакванията на публиката за музикална и емоционална кулминация. По пътя към тази кулминация, в отделните фестивални вечери всеки успява да открие своята “черешка“, или както казват англичаните, да изпие “своята чаша чай“, да задоволи своя вкус за качествена музика и споделена емоция.
Но да започнем отначало с
българската следа на хамбургската музикална сцена
Името й е Сузана Савоф (Susana Sawoff), а в произхода й се съчетават няколко националности. Българската фамилия идва от дядо й, който емигрира в Австралия след Втората световна война, а днес чаровната австрийка с български корени живее в Хамбург и музицира заедно със своите приятели и колеги – перкусиониста Йорг Хаберл и контрабасиста Кристиан Вендт. Именно на нея и нейното трио се падна честта да открият тазгодишното издание на фестивала.
Мелодични композиции с джаз звучене, чисти и прецизни вокали и умело владеене на пианото отличават изпълненията на триото. Няколкото балади, редуващи се с танцувални парчета, печелят симпатиите на публиката.
Сузана е учила литература, но музиката я съпътства от дете и постепенно се превръща в основното й занимание. “В Германия е трудно да си музикант“ – споделят младите изпълнители от триото. Това обаче явно действа мотивиращо, тъй като от дебюта си през 2012 г. триото има многобройни фестивални участия, а през май 2015-а издават албума Bathtube rituals, в който Сузана е автор на повечето от текстовете.
В отзивите си
немската преса я сравнява с Нора Джоунс
Вероятно заради лиричните балади, резултат от интимното общуване на Сузана с пианото в нейните композиции. Признава, че самата тя едва ли би направила такова сравнение и посочва за свои модели в музикално отношение Нина Симон и „Бийтълс“. Мечтата й е да се развива и не би отказала да пее с Том Уейтс и Джейми Кълъм. “Нямам търпение да остарея“ обявява тя със закачлива усмивка от сцената. Това всъщност е името на една от композициите й, което тя поднася шеговито като реплика от разговор с публиката, а за чудесното си изпълнение с трудни вокали получава, разбира се, овации. От сцената Сузана споделя за своите български корени, които идват от дядо й – софиянец, чието име Димитър произнася с леко руско звучене. Малко преди това на пресконференцията с журналисти е споделила, че в произхода й се смесват новозеландска, австралийска и европейска кръв. Един от детските й спомени е свързан с пролетния талисман мартеница, който тя не помни с това название, а просто като бял и червен конец, който дядо й връзвал на китката.
В програмата на фестивала има още едно женско име със звучаща по мъжки българска фамилия, което буди интерес – Силвия Митев. Проследявайки българската следа в разговора ни със Силвия, ще стигнем до Шумен, където е родена и израсла. От снимката върху диска с фадо композиции, наречен Caminho (от порт. “път“), ни гледа красиво лице. На живо обаче
Силвия е още по-красива, пресъздавайки емоцията на фадо –
португалската народна музика, която обикновено свързвам с тъга и меланхолия. На сцената гласът на Силвия зазвучава – чувствен и въздействащ, в пълна хармония със звуците на viola da fado – шестструнната португалска китара. Това фадо обаче не ме натъжава, то ме увлича и докосва у мен струната на сладка тъга по недостижимото. След първата песен Силвия се обръща към публиката с думите: „Май по-добре е да опитам така…“, след което изпява думите: „Добър вечер, Банско!“ във фадо фрагмент. Публиката я аплодира. С всяка следваща песен Силвия ни увлича с магнетичното си излъчване. Мекотата на нейното фадо е завладяваща. Песен след песен ни приближава все повече до онзи сладостен копнеж.
Музиката е нейна страст от дете, а животът й е свързан с няколко държави, които определят и музикалното й развитие. Родена е в България, а на шестгодишна възраст заминава с родителите си за Ангола, където започва да учи португалски – официалния език в африканската държава и бивша португалска колония. В тийнейджърските си години свири и пее бек вокали в култовата шуменска група “Глоба“ и макар че по-късно фадо става нейното основно изразно средство, рок и джаз винаги ще са й слабост. Тя пресъздава емоцията на фадо по един много чувствен начин, а в текстовете, които пише, излива душата си.
Flor De Lis (Флор де Лиш) е написана по музика на Хосе Карлош Гомеш. Тя споделя за връзката ми с фадото, за страховете ми като човек, който не е роден в Португалия, има български корени, но се е престрашил да пее тази толкова традиционна музика. За смелостта да навлезеш в тази територия, преплетена със страховете. Преодолявам тези страхове всеки ден и то благодарение на публиката. Португалската публика иска да ме слуша. Вече получавам покани за концерти на големи сцени, за интервюта в телевизия. Винаги ми задават един и същ въпрос:
“Как една българка избра фадо?“
“Музиката е без граници“ – отговаря Силвия. А и това, което ти е на сърцето, не можеш да го скриеш. Въпреки всички трудности и въпреки че понякога се чувствам изгубена, всъщност фадо е моят начин да се „намирам“. В България са моите корени, моята идентичност, а Португалия е моят път (caminho) и моята съдба (destino)“.
Последната фестивална вечер е отредена на една истинска “перла в короната“. Крехката и изящна Джос Стоун излиза на сцената с дълга розова рокля и дантелена перелина, подчертаващи аристократичното й излъчване. Неслучайно в актьорската й биография присъства ролята на закратко царувалата съпруга на Хенри VIII, известната с красотата си английска кралица Анна фон Клев в британския сериал “Династията на Тюдорите“.
Тя е едва на 16, когато издава първия си албум с кавър версии на соул парчета от 60-те и 70-те Soul Sessions. След него следва албум с авторски парчета Mind Body & Soul, който я отвежда на върха като най-младата изпълнителка начело на класациите. Албумът става мултиплатинен, също както и първия. 12 години след този силен дебют, 7 издадени албума, музикални награди и топ класации, тя звучи и изглежда зряла и пораснала, но в очите й има дяволит блясък.
Изключително естествено й се удава общуването с препълнилата площада аудитория. Градусът е висок, въпреки доста хладното за август време, което явно не тревожи никого.
Слънчевата Джос пее на сцената боса,
върху специално постлано килимче. Тя е взела със себе си на сцената чаша чай и докато отпива, поздравява публиката. Докато изпълнява хитовия кавър от първия си албум Super Duper Love, Джос напълно стопява дистанцията и се втурва сред публиката, като дирижира изпълнението на речитатива в песента.
Уникалният глас, нежно излъчване и артистичност ни стоплят в хладната августовска вечер. За биса си в края на концерта слънчевата Джос се появява на сцената с букет слънчогледи, които подарява на танцуващите пред сцената.
“Наистина невероятен концерт!“, коментират и младите колеги от гръцката медиа “Гласът на Атина“. Те правят филм за турнето на Джос, което ще включва кадри от концерта й в Гърция, този в Банско и предстоящия в Ниш на следващия ден.
Българският Фонд за жените (bgfundforwomen.org) сподели видео изявление на Джос Стоун в подкрепа на феминизма. В рамките на престоя си в София Джос е придружила момичетата от Фонда в една специална разходка от избрани софийски забележителности, свързани с мястото на жените в българското общество. Обиколката включва 15 места, като започва от Народния театър, където жените са допуснати като актриси и драматурзи много по-късно от мъжете. Важен акцент в разходката е красивата сграда на Столична библиотека на пл. „Славейков“, чийто архитект е първата архитектка в България Виктория Ангелова-Винарова.
“Много е важно да уточним, че когато става дума за феминизъм, не става въпрос за това кой от двата пола е по-важен – се казва в изявлението. Всъщност говорим за равноправие. Затова мъжете не бива да се чувстват застрашени, че жените искат да им отнемат властта. След тази обиколка се чувствам вдъхновена. Нека бъдем заедно!“
Ние също сме вдъхновени от изявлението и откритието, че Джос е не просто красива английска роза, а жена с кауза.
0 Коментара