В календара на личностите, оставили отпечатък в джаз музиката, името на Елла Фитцджералд е изписано със златни букви. Наричана “Първата дама” и „Кралицата на джаза”, тя е пътеводител и идол за много музиканти, вдъхновени от нейния глас и талант.
През 2017-а светът отбелязва 100 годишнината от рождението й и много изпълнители поднасят своите почитания към „Лейди Елла”. Броени дни остават до официалната премиера на албума “Someone to watch over me”, в който звучат автентични записи на гласа на Елла в акомпанимент на Лондонския симфоничен оркестър с изсвирени специално за този албум аранжименти на нейни песни.
В България почитателите на джаза също имаха възможност
да честват Лейди Елла
Американската изпълнителка Пати Остин, известна с интерпретациите си на песни на легендарната певица, гостува 2 пъти в България в рамките на няколко месеца. На първия си концерт през май в София тя си партнира с биг бенда на Ангел Заберски и оркестъра на Класик ФМ. При второто й идване през август със селекция от нейни музиканти представи своята специална програма „For Ella”, с която закри 20 -тото юбилейно издание на Джаз фестивала в Банско.
Певицата дойде в Банско по покана на д-р Eмил Илиев, основател и организатор на Банско Джаз Фест. Всяка година форумът събира най-добрите български и световни джаз музиканти, както и почитатели на музиката от цял свят. 20-годишния си юбилей събитието отпразнува с едноседмична програма в богата палитра от стилове, която включва любими на публиката изпълнители като Кенди Дълфър и Тони Момрел (Инкогнито), както и имената на Йълдъз Ибрахимова, Камелия Тодорова и Васко Петров, участвали в първите издания на фестивала.
По традиция всички участници във фестивала се срещат с журналистите, отразяващи събитието в залата за пресконференции в читалището в Банско. Още с влизането си, Пати Остин печели симпатии със сърдечната си усмивка.
Навършила 67 само преди няколко дни,
Пати излъчва жизненост и бодрост, които се усещат и в това как изпълнява своята музика на сцена. Залата за пресконференции е подредена както обикновено: маса, зад която обичайно сядат музикантите и редици столове за журналистите. Пати Остин единствено внася промяна в тази обстановка с молба двата стола за нея и преводачката Радиана Карагьозова да бъдат сложени пред масата, за да е „по- близо до хората“. На сцената тя също държи на контакта с публиката, което подчертава и малко по- късно в разговора. „Опитвам се да разбера повече за публиката, за която ще пея. Идвайки на концерта, зрителите имат определена нагласа. Може да са разстроени от нещо. Или да празнуват, ако е победил любимият им отбор. Информирам се за местните новини, за да съм в синхрон с настроението. Веднъж концертът ми съвпадна с деня, в който беше починал известен артист и аз изпях конкретна песен в негова чест”.
За да подчертае колко важно е изпълнителят да е в синхрон и в „крак с времето”, тя прави отпратка към любимата й Елла Фитцджералд. „Едно от нещата, които правят музиката на Елла вечна е, че тя носи духа на своето време. Музиката и изкуството винаги са били отражение на силните емоции, предизвикани от събитията на съответната епоха. Две са нещата, оставили отпечатък в музиката на Елла : музиката на нейната младост е танцовата музика, а музиката на нейната зрялост е част от „The Great American Songbook”, която основно е писана за музикален театър и е белязана от тъгата на войната. Тя е огледало не само на тогавашните събития, но и на това, което е вълнувало умовете и душите на хората.”
Пати има общо 6 номинации за Grammy,
а през 2007 печели престижната награда в категория Best jazz vocal performance (най-добро вокално джаз изпълнение) за албума си Avant Gershwin.
Първата носителка на това отличие през 1977 г. е именно легендарната Елла за албума си с виртуозния китарист Джо Пас “Eлла и Пас, отново”. Незабравимият Ал Жеро, Даяна Кроул, Даян Рийвс, Грегъри Портър са многократни носители на отличието.
На въпроса за разликата между жените и мъжете в музиката, Пати реагира със смях и с френското ‘”Vive le difference” (Да живеят различията!) Живеем в т.нар. „мъжки свят” – продължава тя, – Имаме различни гледни точки, служим си с различни изразни средства, а и публиката има различни очаквания. Тя очаква певиците да имат определен тематичен репертоар, което е една от причините аз да изпълнявам песни, които принципно не се изпълняват от жени. Ние, жените, имаме своя начин да изразяваме емоции, защото имаме повече естроген от тестостерон и аз лично смятам за важно да изследвам как мога да интерпретирам дадена емоция по различен начин от този, по който я интерпретира един мъж. Преди години реших да запиша „Му way”. ”Парчето на Синатра” – ще кажете вие и в ушите ви ще звучи песента по „неговият начин” – тук тя, усмихвайки се, вдига ръце, показвайки „мускули”. – Аз, обаче, исках да го направя по „моя начин”, в по-женствен вариант. Защото понякога, когато държим нещата да стават по ”нашия начин”, това може да има доста разрушителни последици. И понякога, обръщайки се назад, виждаме, че някой може да е бил наранен, дори се случва това да сме самите ние. Затова послушах и се доверих на импулса си да изпея песента по един много различен начин от този на Синатра.”
Във връзката й с легендарната Елла липсва среща на живо. Но Пати изразява възхищението и преклонението си първо в албума си ”For Ella” през 2012. До края на годината се очаква и издаването на албума й със специална селекция от песни на лейди Елла, посветена на 100 годишнината й. Музикалните критици коментират, че „Остин показва брилянтно вибрато и перфектни гласови данни в стил суинг, също като знаменитата Фитцджералд, а scatting импровизациите й, характерни за пеенето на Елла са от същата достойна класа. И двете правят своят дебют на сцената на Apollo Theater в Харлем. Елла на 17, а Пати едва на четиригодишна възраст.
Нейни кръстници са Куинси Джоунс и Дайна Уошингтън
и това, заедно с несъмнения й талант предопределя творческия й път. Четиригодишна е, когато излиза на сцена и на следващата година вече има договор с музикална компания.
Едва на 9, тя се включва в европейското турне на Куинси Джоунс. Очарована е от Париж и съвсем естествено изпява композицията „April in Paris”, изпълнявана и от Елла Фитцджералд. Макар и сравняван с този на Елла, гласът и стилът на Пати имат своите уникални характеристики.
„Аз не пея като Елла. Не заради друго, а защото не съм достатъчно добра да я имитирам. Нейният глас е отвъд това, което могат да опишат думите. А аз винаги съм използвала това като основа, като своеобразна аналогия. Това е все едно да те поканят на гости, където твоята приятелка има голям гардероб, пълен с разкошни дрехи. Тя казва „можеш да избереш и да си вземeш каквото ти харесва”. Чудесно, но нашите мерки са различни. Аз имам по- тънка талия, но пък съм по-широка в ханша. – тук тя се разсмива и продължава – и ето че трябва да занеса всички тези дрехи на шивачка, за да бъдат коригирани, така че да ми станат.
Така стоят нещата и с песните на Елла. Избирам това, което е най- подходящо за мен от нейния репертоар и изразявайки почитта си към нейното творчество, го
интерпретирам, не по „нейния начин”, а по своя собствен
Елла винаги е била мое вдъхновение. Израснах сред истински звезди като Дайна Уошингтън, която реши да стане моя кръстница, Куинси Джоунс, който се обяви за мой кръстник. В такава музикална среда се развивах и попивах всичко. Тогава съм го приемала за нещо естествено, но като се замисля, най- страхотните музиканти бяха на мое разположение. Това е благословия. И сега, когато пътувам, често правя майсторски класове, защото е важно да „предадеш щафетата”.
Надарена съм с невероятната дарба с гласа си да накарам хората да се чувстват добре.
И това ме прави щастлива. Затова пея. Забавно е, вдъхновяващо е. Това е и причината да съм тук, с вас. Бих умряла, ако не споделям своя талант с хората. Същата тази божествена дарба е това, което кара хората да продължават да слушат музиката на Елла. Създадена в една друга епоха, тя звучи вълнуващо и днес, а вероятно ще ни вълнува и след 100 години.”
Снимки: Ани Петрова и Стефан Марков за Пресцентъра на Банско Джаз Фест.
0 Коментара