Жените – композитори в Холивуд се броят на пръсти, но българката Пенка Кунева е сред най-изявените от тях. След огромния успех на първия й албум „Жената астронавт“, тя получава покана да напише музиката за изложбата “Герои и легенди” в музея на НАСА. В тандем с композитора Стив Яблонски, Кунева създава музиката на прочутите видеоигри “Принцът на Персия” и „Трансформърс“. Оркестратор е и на музиката към филмите “Трансформърс”, “Матрицата“, „Карибски пирати“, „Ангели и демони“, „Шерлок Холмс“.

Пенка Кунева е и първата жена главен оркестратор на редица блокбастъри в историята на Холивуд. Сред тях са “Елизиум“ с Мат Деймън и Джоди Фостър, “Играта на Ендър“ с Харисън Форд и “Костенурките Нинджа”.

Освен с таланти от Меката на киното, прочутата композиторка работи активно и с български творци.  Именно тя е автор на музиката към филма на Милко Лазаров „Ага“, спечелил над 30 световни награди. По случай юбилейния, 90-и сезон на Софийската филхармония, Пенка Кунева създаде оркестровата фантазия “Предателството на технологиите“. Композира и музика за световноизвестни видеоигри, сред които „Мумията VR“.

Ценителите на класическата музика ще имат шанс да се насладят на световната премиера на още едно произведение на Пенка Кунева –  “Триптих”. Творбата е създадена специално за младите музиканти от “Европейски младежки симфоничен оркестър PROGRESSIVE” и ще прозвучи в тяхно изпълнение на Гала концерта им на Римския стадион в  Пловдив на 24 юли 2019 г. Оркестърът ще изпълни също произведения на Росини, Сарасате, Брамс, Дворжак и Бородин, и ще почете 120-годишнината от рождението Панчо Владигеров.  Проектът е дело на фондация за култура и изкуство “Музикартисимо” и е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Преди едно от най-очакваните културни събития се свързахме с Пенка Кунева, за да си поговорим за предизвикателствата, пред които тя се изправя в Холивуд, за смелостта и силата да изрази на най-трудните човешки емоции чрез музиката и за любовта й към България.

Какво е да сте жена композитор в Холивуд? Какво е чувството да се изявявате в една обичайно мъжка професионална сфера?

Обичам професията си. Никога не съм се страхувала, че като съм жена, ще ми е по-трудно. Аз си избрах тази професия или може би тя ме избра. Интересно ми е да се изграждам като музикант непрекъснато. Винаги има нова музика за слушане, нови филми за гледане, мои собствени творчески проекти, които бутам да вървят напред. Има много неща, които са ми интересни. Това ме ентусиазира и така не мисля колко е трудно да си жена-композитор. А с колегите работя на високо професионално ниво.

Кои са най-големите предизвикателства, които срещате ежедневно в работата си?

Аз съм freelancer, работя на свободна практика вече 20 години. Бих споменала четири най-големи предизвикателства: търсене на работа като композитор постоянно, изграждане като творец, което е безкраен процес, развиване на нови връзки, нови умения и учене на нови технологии – samples, композиционни техники. Всичко това отнема много време и енергия.

Какво най-много ви липсва от България?

Природата и четирите сезона. Но аз се връщам често в България и поддържам връзки с роднини и приятели.

Разкажете ни малко повече за процеса по създаването на музиката към филма “Ага”, спечелил множество престижни филмови награди…

За мен беше огромна чест да работя с уникален творец като Милко Лазаров. Още в началото разбрахме, че и двамата обичаме много Арво Парт и Малер. Музиката, която трябваше да напиша, звучеше в култови моменти от филма и се изискваше да е много емоционална, да отрази мъка, трагедия, надежда, загуба, прошка, мъдрост… тези трудни за изразяване човешки емоции. Музиката има и българско, и универсално звучене. Радвам се, че “Ага” се радва на такъв огромен успех в световен мащаб.

Какви са впечатленията ви от Пловдив? Работила ли сте досега с пловдивски творци?

Много обичам Пловдив. През 2017 г. заведох дъщеря ми за Коледа там. Разхождахме се из града, бяхме на Амфитеатъра. Работила съм с диригентката Весела Гелева за моя албум “The Woman Astronaut”  и с пианиста Георги Славчев за друг албум “Invisible Lifeline”. Българските музиканти са изключително талантливи. Имам и братовчеди в Пловдив – изобщо прекрасни спомени.

Какво ви вдъхнови да създадете творба, посветена на “Европейски младежки симфоничен оркестър PROGRESSIVE“?

От детските си години обожавам оркестъра. Влязох в Софийското музикално училище с пиано, но в 5-ти клас имаше струнен оркестър, съставен от моите съученици. Гледах и слушах в захлас техните репетиции и концерти. Майка ми, музиковедката Кина Проданова, непрекъснато ме водеше на концерти на Софийската филхармония. Неслучайно станах композитор на музика за филми и игри – това ме влечеше, това беше звука, който търсех.

За мен е изключителна чест, че Мила Павлова ме покани да напиша пиеса за “Европейския младежки симфоничен оркестър Progressive”. Създадох “Триптих” с огромна обич и възхищение към младите музиканти. Дълбоко уважавам техния усилен труд да се изградят в най-трудното изкуство. Всяка една част от творбата ми изразява моята обич към оркестъра, а също и показва как оркестровата музика изразява мечти, емоции, драматизъм. Моята юношеска мечта да свиря в оркестър сега се реализира като композирам за младежки оркестър. Това е дефиницията за “сбъдната мечта”.

Какво е най-важното при композирането на музика за видеоигра? Вие самата играете ли видеоигрu?

Най-важното е да разбера жанра и стила на играта, както и идеите на създателите й. Разбира се, че играя видеоигри, за да мога да видя героите, чудовищата, целия свят. Музиката има много важна роля, защото тя помага на играта да се обособи със свой собствен звук, визуална и музикална естетика. Музиката ни дава емоциите. Също така за мен е важно да разбера технически детайли – как музиката ще бъде имплементирана в играта. Водим многобройни разговори с моите клиенти почти всеки ден.

Каква е разликата при работата ви с чуждестранни и български творци?

Композирането на музика към филми и игри е трудно изкуство. Най-напред водим много разговори с творците за техните идеи, стил, предпочитания в различните музикални стилове. Всеки един проект трябва да намери своята собствена физиономия. Написвам темите, давам ги за одобрение и бележки. Много пъти музиката трябва да се редактира, защото екипът от творци има специфични изисквания как да звучи. Към всички творци от всички страни – аз работя и с доста азиатски творци, подхождам с дълбоко уважение, с много въпроси и с голямо посвещение да дам най-доброто от себе си за техния проект. Не е лесно да се работи с хора и техните идеи, но човек се учи цял живот.

Интервюто с Пенка Кунева е осъществено с любезното съдействие на Мила Павлова, организатор на Гала концерт на “Европейски младежки симфоничен оркестър PROGRESSIVE” на Римския стадион в Пловдив на 24 юли 2019 г.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара