Силви Вартан: Душата и емоциите ми са български

Българите я приемат я като символ на българския дух. Обичат я – и у нас, и зад граница, а изпълнението й на песента „Облаче ле бяло” превърна творбата в химн на българските емигранти.

Силви Вартан, която напуска родината на 7-годишна възраст, е смятана за повече българка от повечето от нас. Тя е певицата, способна да разплаче всеки с начина, по който изпълнява български песни. Жената, която не се срамува да плаче, когато става въпрос за България.

Световноизвестна певица, актриса, красива жена, майка, баба, благотворител. Всяка една от ролите й приляга като добре ушита дреха.

За себе си Силви Вартан признава, че като чуе българска реч, трудно успява да се контролира, защото както споделя при едно от предишните си гостувания у нас: “Кръвта вода не става. Обичам много Франция, тя сбъдна мечтите ми на артист, пораснах във Франция, имам моята публика във Франция. После бях в Америка, обожавам Америка, това е страната на модерността и свободата, където няма невъзможни неща за постигане. Но ако ме питат коя съм – аз съм българка”.

Родената в с. Искрец през 1944 г. певица се превръща в звезда в началото на 60-те във Франция. Тя е една от първите рок певици в Париж. След 40 милиона продадени албума, 1300 песни, 2000 корици на списания, шест филма и хиляди разпродадени концерти, на 24 април у нас тя ще представи най-новия си албум „Силви в Нашвил“ заедно с най-големите си хитове.

Първият й брак е с Джони Холидей, от когото има син Дейвид. През последните повече от 20 години живее в Лос Анджелис заедно с втория си съпруг – известния продуцент и мениджър Тони Скоти, и дъщеря им Дарина, която двамата осиновяват в края на 90-те години в България.

Нееднократно е пяла в известната зала „Олимпия”. Била е на една сцена със световноизвестни музиканати – като легендартите Бийтълс. С бившия си съпруг Джони Холидей поставят рекорд през 70-те години. Двамата изнасят концерт пред 200 000 души.

И не на последно място – певицата основава фондация „Силви Вратан за България“, чрез която успява да помогне на хиляди български деца със своите лични дарения. Фондацията й се занимава с всякакви социални проекти, насочени предимно към децата и бедните хора в България.

Концертът й в зала 1 на НДК на 24 април е организиран от агенциите „БГ Саунд Стейдж” и „Кийн Актс”. Билети може да закупите в мрежата на Eventim.

Концертът ви в зала 1 на НДК на 24 април ще е третото ви голямо излизане на българска сцена след 1990 и 2009 г. Предишните два концерта бяха обявени за емблематични, а след поредното ви изпълнение на песента „Облаче ле бяло”, тя окончателно се превърна в химн на емигрантите. С какво този път ще изненадате българската публика?

Ще представя едно ново шоу – това, което изпълних във „Фоли Бержер“ миналия февруари пред много ентусиазирана публика. Цялото шоу е много ритмично, а песните са тези, които записах през май миналата година в Нешвил, Тенеси, заедно с някои от най-големите ми хитове.

Очаквам с нетърпение да се върна в София, където в сърцето ми се връщат толкова много скъпи спомени.

Открехнете малко завесата – ще представите нови свои версии на български песни. Кои?

Със сигурност „Облаче ле бяло“ ще бъде част от концерта, защото това е песен, която моят баща обичаше да пее, когато бях дете, и за мен тя има особено емоционално значение.

Друга емблематична за вас и българската публика песен – “Марица”, този път ще изпълните на сцената заедно с осиновената ви дъщеря Дарина. Изпитва ли и тя като вас същия трепет от срещата с родината? Всъщност тя познава ли България?

Разбира се, ще изпея „Марица“, която е част от историята на моя живот. Колкото до дъщеря ми, тя знае, че сърцата и на двете ни са български, което прави връзката помежду ни още по-силна. В момента тя учи в Лос Анджелис.

Как се чувствате на българска сцена? Каква е разликата с излизанията ви на други сцени?

Никога няма да забравя първия път, когато дойдох в родината си след толкова много години. Изпитах едно от най-емоционално интензивните чувства, което ме придружаваше по време на целия ми престой в България. Концертът беше уникален. Аз бях толкова развълнувана по време на цялото шоу, че не можех да удържа сълзите си.

Усетих, че публиката е в пълен унисон с мен и че най-накрая съм се завърнала в своето семейство.

Във Франция сте отново на върха на музикалните класации с новия си албум, който включва американски блус и кънтри, записан в САЩ. Защо избрахте този стил?

Започнах кариерата си в музикалния бизнес, пеейки рокендрол, и оттогава ми харесва тази музика. Това е връщане към корените ми. Чувствам го като едно ново начало.

Била сте на една сцена с велики музиканти като Бийтълс през 1964 г. Коя е вашата най-запомнящата се среща на сцената?

Концертът с Бийтълс беше запомнящо се изживяване и стана култов за много хора. След това имах привилегията да пея с доказани артисти от Франция, Италия и Съединените щати. Джон Денвър дори композира песен, наречена Love Again, за сватбата ми с Тони Скоти.

Вие самата чувствала ли сте се някога като имигрант?

Пътувах по целия свят много пъти, пяла съм в много страни, но откакто напуснах България, където и да отида, се чувствам като имигрант. Но дълбоко в мен – душата ми и емоциите ми са български.

Била сте съвсем малка, когато заминавате за Франция, въпреки това държите винаги когато можете, да говорите на български. На какво се дължи тази огромна ваша привързаност към България? А любовта на българите към вас?

Аз съм истински привързана към България, защото изживях първите седем години от живота си в нея. Родена съм в Искрец, малко планинско село в Балкана, и имам живи спомени от онези ранни години. До ден-днешен, когато се чувствам зле, се връщам назад във времето, за да уловя отново тези чудесни дни, в които бях заобиколена от любовта на моето семейство и в които времето беше спряло. Така че България е огромна част от моето сърце. Тези искрени сърдечни чувства вероятно ме свързват по някакъв автентичен начин с хората.

Ще ни разкажете ли за настоящите проекти на фондацията ви „Силви Вартан за България“?

Аз съм много горда да кажа , че Association Sylvie Vartan pour la Bulgarie (ASVB), която създадохме заедно с брат ми Еди през 1990 г., е много активна и набираща сили през последните 24 години – с помощта на моя вицепрезидент Фани Теохарова и моя главен секретар Жан-Марк Сагне (Jean-Marc Sagnes). Нашата основна цел е да помагаме и да спасим колкото се може повече детски животи, затова и нашите усилия са насочени главно в осигуряването на медицинска апаратура за педиатричните болници и родилните отделения из страната. До момента сме осигурили 47 ултравиолетови инкубатора, които се използват при лечението на детската жълтеница, която е основна причина за смъртност, която е ненормално висока в България. Ние също така доставихме специализирано оборудване за мониторинг, операционни маси и други. Тази година разпределихме 120 000 порции храна за бедни хора и деца. Също така планираме да отпуснем бюджет на историческия музей в София за реновиране на духовните артефакти, открити в няколко църкви и манастири в Света гора.

Вие изглеждате доста сантиментален човек. Какво ви разплаква сега? А какво ви разплакваше преди 20-30 години?

Признавам си, че съм много емоционална и сълзите лесно се появяват в очите ми. Аз съм особено чувствителна по отношение на страданията на децата, както и към насилието срещу животни.

А какво ви прави щастлива?

Различни неща ме правят щастлива. Разбира се, да бъда със семейството си е най-важната радост в моя живот.

Разкажете ни повече за живота си и работата си в момента, за бъдещите си планове.

В следващите месеци ще пътувам много, ще пея отново по цял свят. Ще прекарвам и време с любимите си хора.

Освен че сте световноизвестна певица и вече 50 години не спирате да творите, вие сте и много красива жена. Каква е вашата тайна за красота?

Моята терапия е пеенето, заедно със здравословния начин на живот.

Също така сте съпруга, майка и баба. Откъде черпите енергия за всички тези роли?

Любовта и страстта са мотивациите в моя живот.

Вярвате ли в Бог?

Да, вярвам.

Вярвате ли, че всеки човек идва на Земята със своя мисия и ако да – каква е вашата?

Със сигурност всеки от нас има своя собствена съдба. Много лично посвещение е всеки да избере как иска да изживее собствения си живот. Не знам дали всеки идва с мисия, но съм сигурна, че всеки трябва да се опита да направи възможно най-доброто, за да си помагаме и да се обичаме един друг.