Дом извън времето в Париж

На гости у Нина Малеева и Александър Райков в Париж

НАШ ДОМ

Отдавна не е необходимо да представяме семейството на арфистката Нина и художника Александър, което от години отстоява позицията на български културен стожер във френската столица. „Наш дом“ беше първият гост в тяхното парижко жилище и от тогава с интерес следим промените в него. Интересът ни не е случаен: интериорът в този нестандартен дом варира според вдъхновението и творческите търсения на неговите обитатели, тъй като почти всички мебели в него са уникати, изработени от двойката артисти.

Нина пред едно от произведенията на семейството – шкаф от галюшат, на който е разположена колекция от минерали. В огледалото над него се отразява творбата „личен дневник“ на Александър. Вляво е вратата към вестибюла.

Днес сме особено нетърпеливи да подминем примамливата суетня на кафенетата и бутиците на денонощно оживения квартал около „Бастилията“ и да почукаме на вратата на гостоприемните домакини. Причината е, че ще открием новото обзавеждане, инспирирано от сътрудничеството на Александър с емблематичната фигура на парижкия моден и културен живот Олга Берлути – наследница и обновителка на вековната традиция на едноименната обущарска модна къща, която брои сред клиентите си личности като Анди Уархол, Ив Сен Лоран, папата или президента на републиката. На любителите на киното обаче Олга е известна и като утвърден автор на костюми, нееднократно номинирана и награждавана с най-престижни отличия.

От вратата ни посреща бодрият лай на домашния любимец Диди, последван от приветливата усмивка на домакинята, която с широк жест ни кани да влезем. Озоваваме се в минималистично обзаведения вестибюл-дресинг, решен в светли тонове, който рязко се отличава от атмосферата на останалата част на жилището. Причината е в това, че той служи за практикуване на йога, за което е необходима предразполагаща съзерцанието обстановка. Единственият цветен акцент е допринесен от скамейката, направена от сандък за пушка, която още с влизането „обявява цвета“: мебелите и предметите в този дом са превърнати в нещо друго от това, което са били, или за което са били предназначени първоначално. Те са плод на „нещотърсаческия“ дух и безграничната фантазия на техните автори и живеят в собствен свят на многовремие.

След тази първа изненада проникваме в същинската част на жилището, съставено от едно единствено голямо пространство със зенитно осветление в центъра. Там откриваме новите произведения, вдъхновени от сътрудничеството с госпожа Берлути, и установяваме, че творческият интерес на Александър в момента е насочен в две направления: работа с материала кожа и използване на техниката патиниране. За домакина кожата като материал съдържа някакъв особен див чар и сила, които преминават през епохите. Особено харесва кожите галюшат, чиято разновидност е шагренът. Това са кожи от хрущалести риби, които се подлагат на специална обработка, измислена от французина Жан-Клод Галюша през осемнадесети век.

Патинирането пък е начин да се създаде единен ансамбъл в първоначално разностилни предмети. Александър смята, че намира „нещата на една култура, разпръснати в географията“, и ги събира наново. Пример за това са мебелите в трапезарията: меката патина покрива както дървото на масата, така и столовете около нея и създава хармоничен ансамбъл в свой собствен стил „извън времето“. Луксът да си извън времето е, че продължаваш да се забавляваш като дете, казва Александър. Вярваме му, тъй като и ние се забавляваме, особено при вида на серията обувки от метал и камъни, положени върху червени плюшени възглавнички. Тук трябва да поясним, че по традиция френският дядо Коледа оставя подаръците в обувките. Сигурни сме, че творецът е доволен от нашата реакция, тъй като е постигнал целта си, а именно: произведенията му да интригуват, вълнуват, забавляват, без трудът за изработването им да е четлив.

Хармонията в дома е подчинена и на древнокитайското изкуство “фенг шуй”, но обединява и всички позитивни вълни на създадените предмети и мебели, сред които серията кръстове, над които Александър работи от близо десет години – своеобразен размисъл над свещеното и в търсене на корените и пищността на православния ритуал. Или серията предмети, направени от кутии, или произведенията-размисъл над писмото, или … но време е да си тръгваме от този дом – пещера на Али Баба … И вече сме нетърпеливи кога ще дойдем пак.

Поглед от ниския кът за сядане към отсрещната стена. След шкафа с кръстовете отгатваме стълбата към ателието на Александър. До арфата лампион „малката сестра на Джон Галиано“, направена от дървена стойка, пергамент, гевгири и паунови пера.

Сандъците за съхранение на шахматните фигури към паравана – шахматна дъска

Детайл от масата за хранене.

Шкаф в колониален стил с обшивки от крокодилова кожа и „катарама“ от черупка на костенурка. Осветителните тела върху него са направени от стъклени капани за мухи и позлатен метал.

Масата за хранене от патинирано дърво с инкрустация от черен камък.

Дървен шкаф с част от серията кръстове. Патинираното дърво е другата линия на творчески търсения на Александър.

Поглед от трапезарията към останалата част на жилището. На преден план – сандъците за съхранение на шахматните фигури.

Поглед от ниския кът за сядане към вестибюла

Поглед към трапезарията

Детайл от трапезарията

Поглед към серията кутии и лампата, направена от риба-балон. Топките от венецианско стъкло напомнят тежестите на рибарските мрежи.

Поглед към сандъците за шахматните фигури, също облечени в кожа.

Поглед към бюфета в трапезарията, изпълнен чрез преобразуването на стар бюфет от трийсетте години. Вратите на страничните крила се намират отстрани. На бюфета е разположена част от серията кръстове и чифт „обувки“. В огледалото в ляво се отразяват щорите, отделящи кухненския бокс.

Поглед от кухнята към останалата част на жилището. В дясно в едър план – лампата „риба-балон“.

Домашният любимец Диди на табуретката пред пианото

Поглед от ниския кът за сядане. Зениталното осветление придава особен чар на пространството.

Поглед към писалището, облечено в галюшат. Осветителното тяло под формата на кръст над него е изпълнено от кутии за пури и пергамент. В ляво – две лампи „матрьошки“.

Дървената структура на масичката от ниския кът за сядане е облечена в розов шагрен, а оригиналното плато е заместено със стъклено

Вестибюлът е решен в светли и успокояващи тонове, подходящи за практикуването на йога

Поглед от вестибюла към двора. Градинката в него е създадена и изцяло поддържана от семейството

Детайл от кожения параван – шахматна дъска от телешки бокс и фигурите към нея. Ефектът е постигнат чрез първоначално избелване на кожата и последователно многократно нанасяне на прозрачни бои.

 

Поглед към пианото, разположено в средата на жилището. Следващият проект на артистите е да облекат и него в кожа. Табуретката е покрита с кожа от кенгуру. На пода – кожа от аржентинска крава.

Поглед към къта с шкафа от галюшат и кожения параван – шахматна дъска. Комбинирането на елементи от мебели от различни епохи и стилове при създаването на нов мебел е любим похват на Александър.

 

Пейката в преддверието, направена от сандък за пушка

Нина и Александър пред „личния дневник“ на Александър, творба съставена от съпоставянето на рисунки на принципа на комиксите, изпълнени на листове паус във формат А4.